Решение № 433 от 29.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300503017 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Велмакс Лукс“ЕООД,ЕИК -***,гр.***против решение № 3355/17.07.23г.,постановено по гр.д.№ 6389/22г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.в частта му,с която е признато за установено в отношенията между страните,че „Велмакс Лукс“ЕООД,ЕИК-***дължи на „ВАИ 8”ЕООД,ЕИК -***,гр.***,сумата от общо 2394,61лв. главница,представляваща сбор от сумата в размер на 2361,10лв. – стойността на заплатена от ищеца цена за почистващ робот „Jet cleaner 3“ – на цена 1388,88лв.и масажор „werve“ – на цена 972,22лв.,по развален договор за покупко-продажба на стоки извън търговския обект № 5041202 от 17.08.2021г. и сумата от 33,51лв. – разходи за куриерски услуги за връщане на стоките на ответника,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда– 04.03.2022г,за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 1651/07.03.2022г. по ч.гр.д. № 3142/2022 г. на ПРС,19-ти гр.с.

Жалбоподателят счита решението за нищожно,недопустимо и неправилно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,като излага съображения единствено за неправилност на решението в атакуваната му част.Моли ПдОС да го отмени и постанови друго,с което да отхвърли предявения иск изцяло.Претендира разноски за двете инстанции.

1

Въззиваемата страна„ВАИ

8”ЕООД,ЕИК -***изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор и иска потвърждаване на решението в атакуваната му част.Претендира разноски.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва решението страна,поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.За нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните,свързани с приложението на императивни правни норми,съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „ВАИ 8”ЕООД е издадена заповед № 1651/07.03.22г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3142/22г. по описа на П д Р С против „Велмакс Лукс“ЕООД за сумата от 2533,51лв. –главница за период от 30.03.21г.,ведно със законната лихва,ДТ и адв.възнаграждение,като в заповедта е посочено,че вземането произтича от договор за покупко-продажба на стоки от 17.08.21г.По така издадената заповед е постъпило в срок възражение от длъжника „Велмакс Лукс“ЕООД за недължимост на претендираните суми.От заявителя е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за признаване дължимостта на сумата,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК

Пред ПдРС е предявен иск от „ВАИ 8”ЕООД против „Велмакс Лукс“ЕООД с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.55,ал.1,предл.трето от ЗЗД.

По делото е безспорно,че страните са сключили на 17.08.2021г. договор за покупкопродажба извън търговски обект № 5041202/17.08.2021г.на почистващ робот „Jet cleaner 3“,масажор „werve“ и кухненски ножове „Puro“ на обща стойност, (след направена търговска отстъпка),2500лв.,която сума е заплатена от ищеца на ответника; че стоките – предмет на договора за покупко-продажба от 17.08.2021г. почистващ робот „ Jet cleaner 3“, масажор „werve“ и кухненски ножове „Puro“ – са предадени на ищеца на 17.08.2021г. и че „Велмакс Лукс“ЕООД е получило доставка от ищеца, която не е приета от ответното дружество.Тези факти се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства.

Ищецът в исковата молба твърди,че „поради неудовлетворяване на нуждите от направената покупка“е упражнил правото си на отказ от договора в 14-дневен срок от сключването му,като е уведомил за отказа си продавача,но той отказал да прекрати 2 договора.Ищецът изпратил чрез куриерска фирма „Еконт“ закупените продукти до ответника,но пратката,доставена на 31.08.21г.,не била приета,представител на отв.дружество отказал да я получи,за което фирмата куриер направила протокол (приложен по делото).

След дадени от съда указания,с уточнителна молба,депозирана в съда на 14.07.22г.,ищцовото дружество е конкретизирало,че закупените почистващ робот „Jet cleaner 3“ и масажор „werve“ са се развалили още при първото ползване,поради което ищецът е отправил рекламация до продавача по имейл и е заявил желание договорът да бъде развален и закупените стоки-върнати.

В писмения си отговор ответникът възразява,че ищцовото дружество не разполага с право на отказ, тъй като не е потребител по смисъла на ЗЗП,а освен това и защото ответното дружество не е получавало по никакъв начин изявление за отказ от ищцовото дружество.Не оспорва,че е получил доставка от ищцовото дружество,като излага причините,поради които не я е приел.Счита още, че ищецът не е развалил договора по предвидения ред,а договорът бил в сила и не са налице предпоставки за връщане на платената от него сума.

По делото са представени писмени доказателства,изготвена е и е приета неоспорена СТЕ.

Фактическата обстановка е описана подробно и точно от ПдРС и доколкото не се оспорва с въззивната жалба,се приема и от въззивния съд,който не намира за нужно да я преповтаря.

Районният съд е очертал като спорни с оглед възраженията на ответника, следните въпроси: ищцовото дружество „потребител“ ли е по смисъла на ЗЗП, съответно може ли ищецът да се откаже от договора по реда на ЗЗП в 14-дневен срок от предаването на стоките; предадените стоки имат ли недостатъци; ищецът надлежно ли е упражнил правото си да развали Договора за покупко-продажба от 17.08.2021г.,съответно ответникът дължи ли връщане на заплатената му цена по разваления договор за покупко-продажба; претърпял ли е ищецът вреди, изразяващи се в разходи за куриерска фирма,във връзка с надлежното упражняване на правото му да развали договора.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел,че действително в конкретния случай,доколкото купувачът – ищец „Ваи 8“ ЕООД е търговско дружество,същият няма качество „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП,поради което и за него са неприложими предвидените в чл.50 о т ЗЗП възможности да се откаже от договора от разстояние в 14-дневен срок.Съдът обаче е намерил,че в този случай приложение намират общите разпоредби на ЗЗД, свързани с отговорността на продавача при продажба на вещи с недостатъци.

Посочил е,че съгласно разпоредбата на чл.195,ал.1 о т ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача,а съгласно 3 ал.2 на същата разпоредба, купувачът може да иска и обезщетение за вредите,съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.Като е формулирал предпоставките за възникване отговорността на продавача за недостатъци,а именно: недостатъкът да е съществувал по време на продажбата; съществено да намалява или стойността, или годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и да не е бил известен на купувача ,районният съд,след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,е стигнал до извода,че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – продавач по чл.195,ал.2 от ЗЗД,но само по отношение на две от закупените вещи- почистващ робот „Jet cleaner 3“ и масажор „Werve“,поради което и е уважил частично исковата претенция само досежно тези вещи.

Въззивната инстанция намира този извод за правилен,почиващ на събраните доказателства,които са обстойно обсъдени и съотнесени към посочените правни норми,поради което и препраща към мотивите на първостепенния съд на осн.чл.272 от ГПК.

Не се възприема тезата на жалбоподателя за нищожност и недопустимост на атакуваното решение,още повече,че не се излагат каквито и да било съображения за това.Искът е квалифициран правилно от първостепенния съд като такъв по чл.55,ал.1,предл.посл.от ЗЗД.

Не се възприема и възражението,че в исковата молба ищецът никъде не бил посочил,че закупените от него с договора стоки имат дефекти и не работят правилно,поради което и в отговора си ответникът не коментирал евентуални недостатъци във вещите.В доклада си съдът също не бил казал нищо за спор относно наличието на недостатъци на вещите.Твърди се във въззивната жалба,че едва когато получил решението на съда,ответникът разбрал за подадената на 14.07.22г.уточнителна молба от ищеца,в която се съдържало твърдение за разваляне на робота и масажора още при първото им ползване.Въпросната молба и приложението към нея не му били връчени заедно с исковата молба,с което било нарушено правото му на защита и представлявало съществено процесуално нарушение.

На първо място не се установява,че уточнителната молба от 14.07.22г.не е изпратена на ответника.С разпореждане от 16.07.22г.,след отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба именно с молбата от 14.07.22г.,съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба с приложенията на отвеника,а това означава,че е изпратен препис и от уточнителната молба,доколкото съдът е разпоредил същата да се счита за неразделна част от исковата молба.Дори и да се приеме обаче,че тази молба не е била изпратена на ответника,въззивният съд не възприема доводите на жалбоподателя,че едва след постановяване на решението разбрал за позоваването на ищцовото дружество на наличието на недостатъци на вещите.Ответникът е получил препис от определението с доклада на съда,(като в доклада,противно на твърдението на жалбоподателя,е коментирано,че според ищеца почистващият робот и масажора са се развалили още при първото ползване ),негов представител е присъствал на първото по делото съд.заседание и не е възразил против доклада,което означава,че е бил запознат с твърденията на ищеца за 4 наличие на недостатъци на две от процесните дв.вещи.Т.е.,дори и да е имало процесуално нарушение,изразяващо се в неизпращането на препис от уточнителната молба на ищеца до ответника,(за което настоящата инстанция счита,че не се доказва),то това процесуално нарушение не е било толкова съществено,че да накърни правото на защита на „Велмакс Лукс“ЕООД.

От изготвената по делото СТЕ се установява,че две от дв.вещи,предмет на договорапочистващ робот „Jet cleaner 3“ и масажор „Werve“ са с недостатъци: масажорът,въпреки че не е използван, е повреден и не може да изпълнява всички функции,а почистващия робот, (след еднократното му използване),е частично повреден (четките са с намачкани и скъсани косми),както и не може да изпълнява всички функции.Т.е.продадените вещи – масажор и почистващ робот,имат съществени недостатъци,поради невъзможността им да бъдат ползвани за обикновеното им потребление,а това означава,че ищеца-купувач има право да развали сключения между страните договор за продажбата им,което право той е упражнил надлежно.Развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила,следователно,всяка страна по договора дължи връщане на това,което е получила на отпаднало основание – чл.55, ал.1,предл. трето ЗЗД.