Решение № 260921 от 30.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …… гр. София, 30.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Мария Малоселска при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.

№ 5915/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 21218/13.09.2017 г. по гр. д. № 17141/2016 г. по описа на СРС, 142 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.П.Т. с ЕГН: **********, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, сумата от 2 305, 54 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05. 2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.01.2016 г. (подаване на заявлението) до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 35, 28 лв. за предоставена услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. - 04.2015 г., както и сумата от 219. 01 лв. - лихви за забава за периода от 30.06.2013 г. - 22.12.2015 г. и сумата в размер на 2, 97 лв.- лихва върху главницата за сумата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 00516/2016 г. на Софийския районен съд, 142 с-в.

Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволен от решението е останала ответницата П.П.Т., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК с доводи, че е неправилно, необосновано, недопустимо и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че липсват достатъчно убедителни писмени доказателства за дължимост на претендираните суми и за техния размер. Неправилно съдът е приел, че ОУ на дружеството създават договорни отношения между страните. Съдът неоснователно е разгледал само нормите на ЗЕ, без да съобрази ЗЗП, който е с предимство. Съдът е обсъдил само доказателствата поискани от ищеца. При липса на отчетни документи и оспорване на приетите експертизи, съдът неоснователно е приел, че ищецът има право да получи сумите в претендирания по делото размер. Тъй като СТЕ е работила по документи на ищеца, липсват независими доказателства за установяване на изразходваната ТЕ. Не е налице реален отчет на уредите, а служебно начислените суми са недължими. СРС не е изложил съображения относно оплакванията на ответника за непълнота на заключенията на вещите лица. Не е взето отношение по липсата на молба – декларация за откриване на партида от името на ответницата. Не са ангажирани доказателства за изправност на уредите за дялово разпределение, за индивидуалното им отчитане, за създаване на пречки от абоната за това, както и за изразено съгласие на ответника с приспадане или добавяне на суми по изравнителните сметки. Със суми за връщане са прихванати стари задължения, извън процесния период. поддържа се, че третото лице не е представило отчетните документи за периода. Неправилно са признати задължения за ответницата за суми за дялово разпределение, след изричното оспорване на тази претенция по основание и размер и при липса на реален отчет на потребената ТЕ, тъй като претенцията е недоказана. Не се доказват количеството доставена ТЕ и реалното отчитане на уредите от ФДР. По тези и други допълнителни съображения, моли решението да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.”

ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 25.09.2020 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата, като моли да се остави без уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД също не взема становище по жалба.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено.

Съдът намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Производството се развива след подадено от ответницата в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК и е допустимо.

По същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответницата на наследник на собственика на топлоснабдения имот, представляващ ап. 15, находящ се в гр. София, ж. к. ******, което обстоятелство се установява от приетия пред СРС нотариален акт № 93, т.

ХХІІ, дело № 4293/18.08.1969 г. и удостоверение за наследници от 12.10.2015 г.

От доказателствата се установява, че ответницата П.П.Т. е единствен законен наследник на собственика на имота А.А.Т. и като такава отговаря за задълженията на последната за ползвана ТЕ за исковия период м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г.

Законодателят не е уредил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление.

Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, че съгласно въведеното с нормата не чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. За възникване на правоотношението не е необходимо подаване на заявление за откриване на партида, в какъвто смисъл са направени възражения в жалбата.

Сградата е етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение, което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, количеството изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

В случая се установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Б.Б.“ ООД.

При определяне на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно задължение, СРС е взел предвид разпределението на енергията, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото, както и на документите за главен отчет, подписани от потребителя и представени от третото лице помагач, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС по електронен път, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Неоснователно се възразява, че експертизата е изготвена само на база доказателства, представяни от ищеца.

Според вещото лице, делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително за БТВ, са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.

От заключението на СТЕ се установява, че ФДР е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчети на водомерите за топла вода и топломерите в имотите, за което за представени документи за главен отчет за периода. По данните на ФДР в имота има 3 отоплителни тела с ИРРО и щранг лира в банята без разпределител, а разходите за БГВ се отчитат по се по водомера за топла вода в имота. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на потребителя за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително сумите за битово горещо водоснабдяване са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода. Стойността на консумираната, но незаплатена топлинна енергия, съобразно заключението на експертизата е в размер на 2 305, 60 лв. за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., поради което главните искове са изцяло доказани по основание и размер.

Съгласно ССчЕ сумата за извършване на услугата дялово разпределение в периода е в размер на 35, 28 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата в жалбата, че такава сума не се дължи от потребителя. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от ОУ на договора за доставка на ТЕ от 2008 г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на

ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.

Относно исковете за установяване на задълженията за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

86 ЗЗД:

Относно признатите от СРС задължения за лихви за забава върху главното вземане във въззивната жалба не се излагат никакви конкретни съображения от ответника.

Следва да се посочи обаче, че за част от задълженията на ответника (от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г.) приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г.

Съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е посочил и СРС, за тези задължения потребителят изпада в забава с изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.

При това положение следва, че ответникът е в забава само по отношение плащането на сумите за ТЕ за периода от м. 05.2013 г. до м.

02.2014 г., която съдът определя на основание чл. 162 ГПК в размер на 49, 22 лв. периода от 30.06.2013 г. до 22.12.2015 г.

По отношение дължимите суми за топлинна енергия след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

Следователно за вземанията след м. 02.2014 г. не е установено, че ответникът е поставен в забава и претенциите са изцяло неоснователни за този период.

Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cbc1801-5a86-4b9c-8429-454829b608bf