Решение № 45 от 24.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. С.З., 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20215500901220 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД .

Изложено е в исковата молба, че на 04.08.2018г., около 1,30 часа през нощта по двулентов, двупосочен път - І - 5, посока юг - север се движи лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“, с peг. № ***, управляван от Н.

Г. Т., като на предната дясна седалка пътувал пострадалият С.Ж.С.. Посочено е, че достигайки км 238 + 033 в землището на община С.З., в близост до газ станция за зареждане с природен газ - метан, водачката на автомобила напуска своята пътна лента за движение и криволичейки навлиза в насрещната пътна лента, в резултат на което се удря челно в насрещно движещия се товарен автомобил „Фолксваген“ ЛТ 40, с ДК № ***, управляван от водача М.К.К., с ЕГН: **********. Контактуват предна дясна част на лекия автомобил „Мерцедес“ и предна дясна част на товарния автомобил. Сочи се, че в резултат на произшествието възникват тежки телесни увреждания за пътуващия в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“, с peг. № *** на предната дясна седалка - С.Ж.С., като на 06.08.2018 год. в болнично заведение - УМБАЛ „***” гр. С.З., въпреки извършената хирургична интервенция, настъпва неговата смърт.

Посочени са обстоятелства, че по този начин, на 04.08.2018г. в землището на община С.З., Н. Г. Т. при управление на посочения лек 1 автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата, в частност чл. 20, ал. 1 от ЗДвП“, като по непредпазливост е причинила смъртта на С.Ж.С. баща на ищцата. С Присъда № 34/20.10.2020г., постановена по НОХД № 20205500202184 по описа за 2020 година на Окръжен съд - С.З., Н. Г. Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.

Сочи се, че присъдата на наказателния съд е влязла в законна сила на 04.11.2020г.

Заявено е, че следва се приложи императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.

Посочва се, че в резултат на противоправното си деяние, водачката Н. Г.

Т. е причинила на ищцата неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия й баща, с когото се е намирала в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е получавал житейска подкрепа и опора.

Твърди се, че отношенията между ищцата и пострадалия са били много близки, топли и сърдечни и неочакваната му смърт е предизвиквала у нея болезнени изживявания, чувства на безпомощност и отчаяние, силен емоционален срив.

Сочи се, че ищцата - В. СТ. Ж. е най - малкото дете на С.Ж.С. и единственото, което живее заедно с баща си, в общ дом, в едно домакинство до момента на неговата смърт и съвместно с него управлява семейния бизнес - животновъдство и земеделие. Изложено е, че В. има изключително силна емоционална и духовна връзка със своя баща. От ранна детска възраст, пострадалият я обгражда с голямо внимание и обич, напътства я, дава й съвети, вдъхва й сила и кураж в тежки и трудни моменти, отнася с особено внимание към нея, интересува се от проблемите й и има готовност да ги разрешава. В. много уважавала баща си, допитвала се до него и му се доверявала. За нея той е бил авторитета в семейството.

2

Посочено е, че когато ищцата завършва училище, пострадалият я въвежда в семейния бизнес, запознава я с партньори и клиенти на фирмата, знаел, че тя е неговият достоен заместник. Сочи се, че В. се справя с всички поети задължения и отговорности. Черпила опит и знания от своя баща.

В знак на признателност и уважение, кръщава на баща си своя син, роден на 15.12. 2017г., който пострадалият обичал безрезервно.

Посочва се, че за жалост, внезапната и преждевременна смърт на С.Ж. не му дават възможност да осъществи плановете си и да прехвърли на ищцата семейния бизнес по законоустановения ред, в резултат на което, след смъртта му, В. не успява да съхрани изцяло всичко създадено от нейния баща, така както той е искал да бъде приживе, но продължава започнатото от него и вярва, че ще успее отново да го изгради, дори да направи много повече.

Твърди се, че болката й е голяма. Загубила е своя баща, своя най - добър приятел и съветник, своя родител и наставник. За ищцата е налице най тежкият житейски резултат, лишена е от възможността да бъде подкрепяна, подпомагана морално, финансово и по всякакъв друг начин, включително да се ползва от личните грижи, внимание и помощ на пострадалия С.Ж.С..

Наведени са твърдения, че ищцата много мъчително и болезнено изживява загубата на своя баща, който е нейна опора в живота и от когото получава най - важните и ценни житейски съвети, черпи сили и кураж да превъзмогне трудните моменти, да преодолее препятствията, да се справи с проблемите и несгодите в живота. Сочи се, че никога повече В. няма да може да изпита вниманието и обичта на своя баща, да почувства неговата опора, да сподели с него радостите и несгодите си, да чуе гласа му, да усети присъствието му. Тази мисъл я натъжава безкрайно много, предизвиква у нея чувство на отчаяние и безпомощност.

Ищцата твърди, че претърпява изключително тежка криза, живота й се променя необратимо, болезнено и мъчително изживява тежката загуба на своя баща. Преживява силен емоционален стрес от внезапната му и неочаквана смърт, много е подтисната, стресирана и разстроена, изпитва силна тъга и болка, непрежалима скръб по починалия. Психическият дискомфорт се отразил в отношенията й с близки, приятели и познати, променят се изцяло разбиранията й за ценностите в живота. След смъртта на своя баща, ищцата се чувствала неуверена и несигурна, непълноценен човек, срива се 3 емоционално и психически, напрегната и неспокойна, нарушава се съня й, трудно се адаптира в обществото, затваря се в себе си.

Сочи се, че към момента на извършване на деянието - 04.08.2018г., за управляваното от виновния водач Н. Г. Т., е ЕГН: ********** моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“, с per.

№ *** е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК:

*** за периода от 04.05.2018г до 04.05.2019г.

Излагат се доводи съгласно разпоредбите на КЗ и се сочи, че ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 14.08.2018г. по реда на чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ, съгласно уведомително писмо, изпратено на 13.08.2018г. и получено от ответника на 14.08.2018г, видно от обратна разписка по пратка № 5300027404887. В последствие е предявена и застрахователна претенция от ищцата за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като ответникът определил застрахователно обезщетение от 100 000 лева, които са изплатени по банковата й сметка на 07.12.2020г., съгласно преводно нареждане от 07.12.2020г.

Ищцата не е доволна от размера на определеното й обезщетение, тъй като не можело да репарира адекватно реално понесените от нея болки и страдания от внезапната, неочаквана и нелепа загуба на своя баща. Счита, че застрахователното обезщетение е занижено по размер и не съответства на характера, интензитета, тежестта и продължителността на болките и страданията й, както и на практиката на ВКС в аналогични случаи. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищцата предвидената в закона законна лихва върху изплатеното обезщетение от 100 000 лева от датата на уведомлението по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ до деня преди плащането на сумата - 06.12.2020г.

Сочи се, че за ищцата е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск, с който претендира да й бъде изплатено допълнително обезщетение за неимуществени вреди, което да съответства на реално причинените й болки и страдания, вследствие смъртта на нейния баща по застраховка ГО на автомобилистите против ответника отговорен за възстановяване на вредите причинени от застрахования, ведно с дължимата законна лихва върху обезщетението. Счита, че законната лихва върху 4 претендираното с настоящата искова молба допълнителното обезщетение от 80 000 лева, на основание чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2 т. 2 от КЗ, се дължи от ответника от 14.08.20218г., която дата се явява по - ранната на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.

Счита, че претендираното допълнително обезщетение от 80 000 лева за репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния баща - починал в резултат на ПТП на 04.08.2018г. е справедливо, предвид техния вид, характер, интензитет и продължителност. Според ищцата, претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика на аналогични случаи.

Заявява, че на основание чл. 429, ал.3, от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху вече изплатеното обезщетение от 100 000 лева от 14.08.2018г. до 06.12.2020г. и върху допълнително претендираното с настоящия иск застрахователно обезщетение от 80 000 лева, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 14.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Посочва се, че законната лихва върху вече изплатеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е дължима, но не е заплатена от ответника, за периода считано от дата на уведомлението по реда на чл. 430, ал.1, т. 2 от КЗ - 14.08.2018г. до деня преди изплащането на обезщетението 06.12.2020г и същата е в размер на 23 500 лева /двадесет и три хиляди и петстотин лева/.

Ищцата прави искане, да се постанови решение, с което да се осъди „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***. община С., район С., бул./ул. ***, да й заплати сумата от 80 000 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното й такова в размер на 100 000 лева за репариране на реално претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал нейният баща С.Ж.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли, да се осъди „Г.З.“ ЕАД да й заплати сумата от 23 500 лв., представляваща законната лихва върху вече изплатеното й застрахователно 5 обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лева, считано от датата на уведомлението на застрахователя по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ до деня преди изплащането на обезщетението 06.12.2020г.

Претендира за направените по делото разноски, в това число възнаграждение за едни адвокат.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка за плащане.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Оспорва предявените искове по основание и размер.

Заявява, че не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за процесния лек автомобил. Сочи се, че доброволната претенция на ищцата е получена на 06.11.2020г. по претенцията е образувана щета:66001800881-9, като след преглед на всички представени документи е определено и изплатено на 07.12.2020г. застрахователно обезщетение в размер на 100 000,00 лв. за претърпените от ищцата болки и страдания от загубата на баща й. Моли се, тези обстоятелства да се отделят за безспорни.

Твърди се, че така определеното обезщетение е в пълна мяра съобразено с обективните критерии за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, а отделно от това е постигнато споразумение с другите наследници на починалия, на които е платено същото обезщетение в размер на 100 000,00лв. за причинените им неимуществени вреди от неговата смърт.