Решение № 27 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора и Асен Б. Христов като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Наказателно дело за възобновяване № 20251000601453 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения В. В. И. за възобновяване на НОХД 1744/2016 година по описа на РС Дупница поради наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Поддържа се, че с въззивното решение, постановено на 07.04.2025 година по ВНОХД № 545/2024 година на Софийски окръжен съд, е потвърдена присъда, постановена при наличието на абсолютното процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, тъй като първоинстанционният съд е прекопирал мотивите на отменената при предишно разглеждане на обвинението присъда по НОХД 920/2013 година. Така първоинстанционният съд грубо бил нарушил основното начало на наказателния процес по чл. 14 1

НПК. В подкрепа на оплакването се цитират множество решения на ВКС.

Излагат се и оплаквания срещу въззивния съдебен акт като се твърди, че Софийският окръжен съд е нарушил чл. 339, ал. 2 НПК и не е отговорил на конкретните доводи на защитата по отношение както на заявената липса на мотиви, изразила се в преписването на мотивите на предходния съдебен акт, така и в липсата на мотиви във връзка със субективната страна на деянието по чл. 172б, ал. 2 НК. Поддържа се още, че съдът бил допуснал и друго нарушение на процесуалните правила – по чл. 103, ал. 1 НПК, тъй като бил разместил тежестта на доказване. Според защитника по делото не били събрани доказателства за оборота на магазина за дрехи в село Усойка, поради което не била изключена възможността стоките да не са реализирани чрез продажба месеци и дори години. Съждението на съда, че липсата на категоричност при свързването на стоките по фактурите е основание да се приеме, че деянието е осъществено от субективна страна, било в нарушение на закона, тъй като наличието на съмнение било достатъчно за оправдаването на подсъдимия. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава с прецененото като неправилно приложение на материалния закон по отношение на „изчерпването на правото на марка“. Макар да се изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че това понятие се отнася само за стоки, които са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на марката или с негово съгласие, а случаят не бил такъв, в искането се излагат пространни аргументи за липсата на субективна страна на престъплението, за което В. И. е осъден – че той бил със съзнание, че е закупил и предлага за продажба оригинални стоки, че стоките били закупени с фактури от стоков пазар Илиянци и от аутлет магазини, поради което не се бил усъмнил в знаците за марки, поставени върху артикулите, че според заключението на експертизата по делото знаците били с висока степен на сходство, че не съществува задължение за търговеца, когато закупува стоки от друг търговец, да провери дали закупените стоки са оригинални преди да ги изложи за продажба, както и че подобна предварителна проверка фактически е невъзможно да се извърши.

Финално, като последно оплакване се сочи, че в мотивите и диспозитива на решението на въззивния съд имало противоречие и по въпроса присъдата по кое дело е предмет на проверка – дали по НОХД 1766/2016 година или по НОХД 1744/2016 година.

2

От Апелативния съд се иска да възобнови делото като отмени както въззивното решение, така и присъдата и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

Осъденият И. от своя страна по реда на чл. 426, вр. чл. 351, ал. 4 НПК е депозирал становище, с което е оспорил фактическите и правни изводи на въззивния съд. Твърди, че според решаващият съд той следвало да купува дрехи от изключителни представители на марките, но при справка в Патентното ведомство такива нямало, а били регистрирани ползватели, освен това така щял да бъде нарушен Законът за конкуренцията; че въззивният съд бил нарушил българското законодателство – чл. 22, т. 3 ЗМГО, а също така – и правото на ЕС, тъй като решението му създавало предпоставка за налагане на монопол. По-нататък в становището осъденият е изложил подробни съображения за редовността на продаваните в Стоков базар „Илиянци“ стоки, за цените на стоките „аутлет“, за ползването на специални привилегии и намаления като търговец на едро при закупуването им, за това кога и как се продават стоки, които са сезонни, каквито са дрехите и които нямат срок за годност. Сочи, че не е произвел дрехите, не ги е внесъл, не е първият, който ги е пуснал на пазара, не е поставил имената на логото и марките върху дрехите, не е ползвал името и логото на марката за реклама и търговският му обект не бил обозначен с имената и логото на марките. Свързва опита си на търговец с избора да закупи стоки в края на сезона, когато цените са значително по-ниски и счита, че направената от въззивния съд оценка на опита му като доказателство за субективна вина почива на предположения в нарушение на българското законодателство. По-нататък изброява кои факти счита, че са пренебрегнати от въззивния съд. За такива счита припокриването на твърденията на вещите лица с дадените от него обяснения, че лиценз е необходим само за вносители на дрехи и търговци на едро, които пускат дрехите на пазара за първи път, че пускането на пазара от производителя на инкриминираните стоки не прехвърля отговорността върху търговеца на дребно, че всички изброени марки по делото са регистрирани в Патентното ведомство с недоказана придобита отличителност. Счита още, че в решението на Софийски окръжен съд има и грешни фактически данни и като такива сочи упоменатата цена от 1600 лв. за един екип, каквато нямало по документите, както и позоваването на чл. 15 ЗМГО, който от години бил изменен в чл. 17 3

ЗМГО. Сочи, че съдебният състав е преценил повторността като доказателство без да разгледа обстойно в детайли всички факти, които касаят повторността и така напълно е изключил вероятността за наличието на формален рецидив, при който липсва умисъл. В заключение със становището се иска САС да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК и след като възобнови наказателното производство да оправдае осъдения по чл. 172б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание защитникът и осъденият поддържат искането за възобновяване на делото и становището по изложените в тях съображения.

Прокурорът от САП дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че в присъдата на РС Дупница и решението на Софийския окръжен съд са взети предвид и обсъдени всички релевантни факти. Мотивите на районния съд съдържали нужното изискуемо от НПК съдържание, в тях е изложена установената фактическа обстановка и е обсъден наличния доказателствен материал, направен е обоснован и правилен извод и не може да се приема за обективно твърдението в молбата за липса на мотиви или за липса на субективна страна на деянието. В обобщение прокурорът счита, че не са налице причини и основания за отмяна на решението или присъдата или за изменението й в полза на осъденото лице.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от изрично упълномощен защитник на лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и е срещу влязъл в сила непроверен по касационен ред съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 НПК . Подадено е на 15.09.2025 година и е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

Разгледано по съществото си, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда № 12/28.02.2017 година, постановена по НОХД № 1744/2016 4 година, РС – Дупница след производство по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК признал подс. В. В. И. за виновен в извършването на 05.03.2013 година на престъпление по чл.172б, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК и на осн. чл.58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1(една) година и 6 (шест) месеца и глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С присъдата РС Дупница отнел на основание чл.172б, ал. 3 от НК предмета на престъплението на обща стойност 25 100 лв., представляващ различни спортни облекла с логото на „Adidas“, „Puma“, „D&G“, „DIESEL“, „Levi’s“ и „DSQUARED“ и постановил унищожаването им.

Тази присъда е втора по ред, след като преди това за същото деяние и със същата правна квалификация в производство по общия ред И. бил наказан с пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. с присъда по НОХД № 920/2013 година по описа на РС Дупница. След развилите се по жалба на подсъдимия две въззивни производства, довели и до смекчаване на наложеното му наказание до 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв., както и на едно производство по глава ХХХІІІ НПК, отново инициирано от подс. И., присъдата по НОХД № 920/2013 година в крайна сметка била отменена и делото било върнато на досъдебното производство заради недостатъци в обвинителния акт, който не отговарял на изискванията на чл. 246 НПК.

Процесуалната съдба на образуваното по внесения нов обвинителен акт НОХД № 1744/2016 година е още по-сложна. Постановената по него присъда е била първо потвърждавана, а после - още смекчавана с намаление на наказанието лишаване от свобода на една година и отмяна на наложената глоба, от ОС Кюстендил по ВНОХД № 310/2017 година и ВНОХД № 573/2018 година като инициатор на въззивния контрол отново бил само подс. И.. По искания на осъденото лице Софийският апелативен съд пък двукратно (н.д.

№ 766/2018 година и н.д. № 834/2019 година) отменил по реда на възобновяването решенията на ОС Кюстендил, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. После поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да го разгледа делото за трети път, то било пренесено от ВКС за разглеждане от ОС Перник. От своя страна ОС Перник оправдал подс. И., считайки че деянието му е несъставомерно от 5 субективна страна, но постановената оправдателна присъда по ВНОХД № 35/2020 година била отменена от ВКС по протест на прокурора с решение 60180/10.04.2023 година по н.д. № 784/21 година и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение по ВНОХД 191/2023 година ОС Перник още смекчил положението на подс. И., като намалил наказанието лишаване от свобода на 8 месеца. Това решение също било отменено по реда на възобновяването, инициирано от подс. И. с решение по н.д. № 722/24 година на Софийския апелативен съд и поради невъзможността ОС Перник да сформира състав, въззивният контрол върху първоинстанционната присъда на РС Дупница бил възложен от ВКС на Софийския окръжен съд.

С решение № 56/07.04.2025 година, постановено по ВНОХД 545/2024 година Софийският окръжен съд изменил първоинстанционната присъда по НОХД 1744/16 година на РС Дупница, като намалил наказанието лишаване от свобода на подс. И. от 1 година и 6 месеца на 6 (шест) месеца, отменил глобата в размер на 3000 лв. и потвърдил присъдата в останалата й част.

Описанието на процесуалното развитие е наложително, тъй като защитникът на осъденото лице И. всеки път е посочвал настоятелно, включително и в сега сезиращата САС молба, че първоинстанционният съд дословно е преписал мотивите от първата по време осъдителна присъда. На това основание се претендира, че е налице абсолютното нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви. Този аргумент вече веднъж е бил възприет от Софийския апелативен съд, който на това основание с решението по н.д. № 766/2018 година отменил потвърдителния съдебен акт, постановен от ОС Кюстендил по ВНОХД № 310/2017 година, но не върнал делото за ново разглеждане от РС Дупница.