Решение № 321 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова в присъствието на прокурора Людмил Тр. Коюмджиев като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601238 по описа за 2026 година Производството е по 12, ал.11 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от 02.02.2026г., подадена от адв.Б., защитник на П. А. А., против решение №422 от 21.01.2026г., постановено по чнд №3337/2025г. по описа на СГС. В нея е посочено, че актът е правилен в частта, с която са признати двете присъди на немския съд, но е неправилен относно липсата на приложение на чл.23 от НК и определения строг режим на изпълнение. Иска се изменение на акта с извършване на кумулация, както и изменение на режима с приложение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. По делото е налична жалба от 13.05.2026г. от П. А. А., с която обжалва мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като необоснована и незаконосъобразна, сочи, че е била задържана в Германия 84 дни, търпяла е домашен арест там 30 дни, след което е била 3 месеца в ареста и 1 година и 1 месец в Затвора в Сливен. Твърди, че има жилище, две невръстни дела и ще се явява на съдебните заседания.

1

Постъпила е и жалба от адв.Т., защитник на осъдената, от 13.06.2026г., ведно с пълномощно, с подробни съображения за неправилност на решението, с искане за отмяна и отказ да се приеме за изпълнение присъдата от ФРГермания, алтернативно ако се приеме, да се определи едно общо наказание „Лишаване от свобода“, като се определи общ режим за изтърпяването му. На 10.07.2026г. е депозирано искане за оттегляне на жалбата от защитника, като просрочена.

С решение №422/21.01.2026г., постановено по чнд №3337/2025г. на СГС, на осн. чл.12, ал.7, т.1 във вр. с чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, е призната и приета за изпълнение присъда №762Ls-520Js 195/22-69/22 от 22.07.2022г. на РС Дортмунд, ФРГермания, влязла в законна сила на 05.09.2023г. С нея българската гражданка П. А. А. е била призната за виновна и осъдена за извършени 15 отделни престъпления, с правна квалификация в 13 от случаите „кражба“ и 2 от случаите „компютърна измама“ по параграф 242, ал.1, параграф 243, ал.1, номер 3, параграф 263а, ал.1 и ал.2, параграф 263, ал.3, номер 1, параграф 53 от НК на ФРГ на две отделни наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца /560 дни/ и за срок от 1 година /360 дни/, които престъпления съответстват на престъпления, предвидени в НК на РБългария, както следва – тези с правна квалификация по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Съдът е определил за изтърпяване две отделни наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца и за срок от 1 година, при първоначален режим на изтърпяване по чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. Приспаднато е предварително задържане в Германия от 04.05.2022г. до 22.07.2022г., както и задържането във връзка с издадена ЕЗА от 13.01.2025г. до влизане в сила на настоящото решение.

В съдебното заседание защитникът на осъденото лице А. адв.Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за изменение на определението в посочения в жалбата смисъл, както и за изменение на мярката за неотклонение на осъдената.

Осъденото лице А. поддържа доводите на своя защитник и моли да бъде освободена, за да гледа децата си.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност и на двете жалби.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:

П. А. А., родена на ***г. в гр.Перник, българска гражданка, с ЕГН **********, е осъдена във ФРГермания, както следва: с присъда №762Ls520Js 195/22-69/22 от 22.07.2022г. на РС Дортмунд, ФРГермания, влязла в законна сила на 05.09.2023г, да изтърпи две отделни наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца /560 дни/ и за срок от 1 година /360 дни/. Престъпленията са 15 отделни, с правна квалификация в 13 от случаите „кражба“ и 2 случая на „компютърна измама“ по параграф 242, ал.1, параграф 243, ал.1, номер 3, параграф 263а, ал.1 и ал.2, параграф 263, ал.3, номер 1, параграф 53 от НК на ФРГ. Първостепенният съд е приел, че съобразно правомощията си по чл.12, ал.8 и ал.9, преценявайки наличието на основанията по чл.12, ал.7, т.1 във вр. с чл.8, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращана на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, следва да признае и приеме за изпълнение горепосочената присъда, като е определил на основание чл.57, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим, приспаднал е времето, през което лицето е било задържано от 04.05.2022г. до 22.07.2022г. в Германия, както и времето, през което А. е била задържана в РБългария на основание издадена ЕЗА и е изтърпявала наложеното й наказание, считано от 13.012025г. до влизане в сила на настоящото решение.

Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд бяха приети за правилни и законосъобразни, затова напълно се споделят от настоящия състав.

Първоинстанционният съд законосъбразно е приел, че е сезиран за признаване и приемане на чужд съдебен акт, придружен от валидно, преведено и съответно на съдебния акт Удостоверение по чл.3 от ЗПИИАННЛСМВЛС, отчел е липсата на абсолютните и факултативни основания за отлагане на признаването на чуждия съдебен акт, за отказ от признаване и изпълнение на акта, както и за частично признаване и изпълнение, посочени в чл.12, ал.7, т.2, т.3 и т.4 от Закона. Деянията са квалифицирани по българския Наказателен кодекс, като е прието, че правната квалификация на престъпленията е по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК 3 и по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което на основание чл.8, ал.2, т.5 от Закона за тях не се изисква двойна наказуемост, този извод на първостепенния съд е съобразен с фактическата и правната страна на деянието, посочена от германските съдебни власти в присъдата. Съобразено е, че липсват основанията по чл.14 от Закона за отлагане на признаването на съдебния акт, тъй като удостоверението е пълно и е преведено на български език. Законосъобразен е и изводът, че липсват основания за отказ от признаване и изпълнение по чл.15 от Закона, тъй като Удостоверението е пълно, съответства на постановения съдебен акт, лицето се намира на територията на РБългария, А. е българска гражданка, затова не е необходимо да даде лично съгласие да търпи остатъка от наложеното тук, има и регистриран адрес в страната. Липсват предпоставки да се приеме, че признаването би било в противоречие с принципа „ne bis in idem“ с оглед изисканото свидетелство за съдимост, осъждането в Германия е за престъпления, които са криминализирани и в българския наказателен закон, както беше посочено по-горе, за него не се изисква двойна наказуемост, изпълнението на наложеното наказание не е погасено по давност, осъденото лице не се ползва с имунитет, не е малолетно, към момента на получаване на акта от наказанието има остатък повече от 6 /шест/ месеца, съдебният акт е бил постановен в процес, на който осъденият е присъствал лично, бил е уведомен за правото на жалба, не е необходимо даване на съгласие за наказателно преследване за друго деяние по смисъла на чл.28, ал.1, т.7 от ЗПИИАННЛСМВЛС, не са налице и факултативните основания за отказ по чл.15, т.11 и 12, тъй като с присъдата не са налгани принудителни медицински мерки и тя не е постановена за деяние, което изцяло или отчасти е било извършено на територията на Р България. Тъй като не са били налични основанията за отказ по чл.15, съответно първоинстанционният съд е съобразил и че не е приложима разпоредбата на чл.16 от Закона. За конкретното престъпление, посочено в чуждия съдебен акт, при спазване на разпоредбата на чл.13 от Закона, съдът е посочил правилно както правната квалификация на деянията от българския НК, така и че не се налага намаляване на срока на наказанията, тъй като максималният срок на наказанията за извършените престъпления не е по-малък от наложените в издаващата държава наказания, касае се за същото по вид наказание, така че правилно относно вида и размера първостепенният съд е действал в рамките 4 на компетентността си по чл.13 от Закона.

По време на производството в Германия осъдената А. е била задържана от 04.05.2022г. до 22.07.2022г., от 13.01.2025г. е била задържана в Р България във връзка с постъпила ЕЗА за предаване в Германия, тези периоди от време напълно правилно са приспаднати от първата инстанция на основание чл.12, ал.9 от Закона.

Предвид гореизложеното, правилно и законосъобразно е било прието от първостепенния съд, че са налице всички условия за признаване и приемане на изпълнението на присъдата на компетентния съд в гр.Дортмунд, ФРГермания спрямо осъдената П. А. А., съгласно изискванията на ЗПИИАННЛСМВЛС.

По отношение на възраженията на защитата, че решението следва да бъде изменено, тъй като се твърди, че неправилно е бил определен строг първоначален режим за изтърпяване на двете наказания, както и че на основание чл.23 от НК те трябва да бъдат групирани, като е определи едно общо наказание за изтърпяване, първостепенният съд е посочил следното: При съобразяване на приложеното по делото свидетелство за съдимост на А. е видно, че по нохд №7037/2018г. на СРС с определение, влязо в законна сила на 06.10.2018г., тя е била осъдена да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Част от престъпленията /девет/ по настоящата присъда са извършени в изпитателния срок, който е продължил до 03.10.2021г., затова са били налице предпоставките по чл.57, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да се определи строг режим. По отношение на искането за групиране на наказанията съдът е посочил, че съгласно чуждия съдебен акт, те следва да се търпят поотделно, като не е изложил подробни доводи. В този смисъл настоящият състав намира, че следва да се допълни решението в тази част, като се посочи, че действително са налице основанията за групиране, тъй като в производството по чл.12 от ЗПИИАННЛСМВЛС правомощията на съда са ограничени до посочените в ал.8 и 9 възможности, а съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона, едва след влизане на съдебното решение в сила, след като то бъде изпратено на съответната прокуратура за изпълнение на наказанието по реда на българското законодателство, могат да бъдат проведени консултации, по въпроса само ако в чуждото законодателство е предвиден такъв правен 5 институт, т.е. исканията на защитата са направени преждевременно в това производство, тъй като решението за признаване и приемане на присъдата още не е влязло в законна сила. Съдът на Р България като изпълняваща държава няма правомощия да намали наказанието на трансферирано от друга държава-членка на ЕС лице. Видно от приложеното по делото Удостоверение по чл.3, в т.2.1 е посочена обща продължителност на двете отделни наказания 1 година и 6 месеца /540 дни/ и 1 година /360 дни/. Предвид изложеното, исканията за изменение на решението в посочения в жалбата смисъл са неоснователни.

С оглед правилността на изводите на първата инстанция по всички въпроси от нейната компетентност в настоящото производство, липсват предпоставките за уважаване на жалбата, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от изложеното и на основание 12, ал.11 от

ЗПИИАННЛСМВЛС, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 5ти състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №422 от 21.01.2026г., постановено по чнд № 3337/2025г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.