Решение № 37 от 13.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100501540 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 10062/14.03.2021г. от Д. К. Д., ЕГН ********** и М. Н. Б.

ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Т.Т., първият в качеството му на длъжник, а втората като съпруга на длъжника, против действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество по изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС-единственото им жилище, върху които е наложена възбрана. М. Н. Б. навежда още и оплакване, че не е уведомявана и е лишена от процесуални права по смисъла на Глава 44 от ГПК. Двамата жалбоподатели излагат, че са изключително стресирани от факта ,че може незаконосъобразно да се окажат на улицата, а имат и малолетен син, като бъде продаден общия им апартамент за дълг на съпруга ,без да е уведомена съпругата и без каквито и да е вписвания в Сл. по вписванията срещу нея.

Молят се да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени обжалваните действия на ДСИ при СИС към ВРС-насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество и налагане на възбрана върху същото. Претендират за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя КР.

СТ. Н. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, чрез адв.

Б.Т., с които оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Към датата на налагане на 1 възбраната длъжникът е бил собственик на два жилищни имота-този, находящ се в гр.

Варна, „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и този, находящ се в гр. Варна, ул. „***“, № *, ет. *, ап. *, така че са неоснователни оплакванията ,че жилището, в което живее семейството е единствено за тях. За образуваното изп.д-. № 20183110407090 и № 20183110407095 и наложената възбрана съпругата на длъжника е била надлежно уведомена от ДСИ и не е възразила за несеквестируемост.

Моли се жалбата против действията на ДСИ по изп.д. № 20183110407090 на ДС да бъде отхвърлена, като неоснователна.

ЧСИ е изложил мотивите си по обжалваните действия, по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, намирайки жалбата за неоснователна. Към датата на възбраната по изп.д. на 29.05.2018г. длъжникът е имал второ жилище, това находящо се в гр. Варна, ул. „**“, № *, ар. *. Това жилище длъжникът е продал на 05.06.2019г. Не е извършван опис и принудително изпълнение.

В жалба вх. № 8655/21.04.2021г. от М. Н. Б. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

„****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Т.Т., против действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество по изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС-единственото жилище на семейството, придобито при условията на СИО, върху което е наложена възбрана, подадена в качеството й на съпруга на длъжника по изпълнението Д. К. Д.. За това разбрала от получената от съпруга й съобщение за насрочен на 21.04.2021г. опис на имота. М. Н. Б. навежда оплакване, че не е уведомявана и е лишена от процесуални права по смисъла на Глава 44 от ГПК, в нарушение на разпоредбите на чл.

502 и чл. 503 от ГПК. Жалбоподателката излага, че е изключително стресирана от факта ,че може незаконосъобразно семейството да се окаже на улицата, а имат и малолетен син, като бъде продаден общия им апартамент за дълг на съпруга ,без да е уведомена съпругата и без каквито и да е вписвания в Сл. по вписванията спрямо нея.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени обжалваните действия на ДСИ при СИС към ВРС по горепосоченото дело и да й бъдат присъдени сторените разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя КР.

СТ. Н. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, чрез адв.

Б.Т. и по тази жалба, намирайки я за неоснователна.

ЧСИ е изложил мотивите си по обжалваните действия, по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, намирайки жалбата за неоснователна. ПДИ по изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС е връчена на длъжника ,чрез лицето М. Н. Б.-л. 18 от изп.д. Като е прието по ч.гр.д. № 6739/2018г. на ВРС, че призовката е нередовно връчена, такава е връчена повторно на 19.07.2018г. лично на длъжника. С молба от 15.03.2021г. взискателят е уведомил ДСИ, че длъжникът не плаща суми, както са се договорили пред ДСИ на 17.10.2019г. и е поискал насочване на опис. Изпратени са съобщения до длъжника и съпругата му. Съобщението до 2 съпругата-недлъжник се е върнала в цялост с отметка, че е непотърсена. Опитът да бъде връчена с призовкар се е оказал също неуспешен. На 12.04.2021г. длъжникът и съпругатанедлъжник са подали молба, че принудителното изпълнение е насочено срещу единственото им жилище и искат възбраната да бъде вдигната. ДСИ е отказал. Постъпила настоящата жалба.

ВОС съобрази следното:

По издадения в полза на КР. СТ. Н. изпълнителен лист № 3549/03.05.2018г. по ч.гр.д.

№ 5870/2018г. на ВРС, срещу Д. К. Д. за заплащането на парични суми, на 14.05.2018г. е образувано изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС. С молбата до СИС при ВРС взискателят е поискал от ДСИ да извърши редица справки, да наложи възбрана на недвижимия имот на длъжника, а именно: 1/2ид.ч. от жилище и земя, находящи се в гр.

Варна, ул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, запор на МПС, запор на банкови сметки в БАКБ. На 29.05.2018г. в Сл.по вписванията –Варна е вписана възбрана върху 1/2ид.ч. от апартамента и 1/2ид.ч. от 41.21кв.м. от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна.

На същата дата-29.05.2018г. е връчена на длъжника ПДИ, видно, чрез съпругата му, посочена като колега от адреса. Наложен е запор на МПС и банковата сметка в БАКБ. От наложения запор на банковата сметка на длъжника постъпва сумата от 755лв. на 28.05.2018г. , длъжникът представя разписка за платени още 5800.00лв. и моли да бъдат приспаднати от дълга му. Сочи, че има образувани срещу него две изп.дела № 20183110407090 и 2018.3110407095 в СИС при ВРС и моли да бъдат обединени.

На 02.09.2019г. е насрочен опис на недвижимия имот, в гр. Варна, ул. „***“, № * на 16.1.2019г. С молба от 25.09.2019г. Д. К. Д. е предложил изпълнението да продължи по отношение на друг имот или само чрез някои от исканите от взискателя начини. Описът е пренасрочен за 04.11.2019г.

На 28.10.2019г. е връчена ППИ на длъжника. Длъжникът е направил плащания.

Междувременно ДСИ е уведомена за образуваното изп.д. № 20208930400502 на ЧСИ Д.Сербезова със същия длъжник, по което е наложена възбрана върху имота в гр. Варна, ул. „***“, № * от взискателя „Ди Ес Хоум“ ООД, който е присъединен по право взискател, на осн. чл. 459 от ГПК.

На 19.04.2021г. е постъпила молба от Д. К. Д. и М. Н. Б. с твърдения за несеквестируемост на имота, предмет на насоченото по изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС принудително изпълнение. Съпругата –недлъжник е посочила ,че не е уведомена за изпълнението от ДСИ, като имотът е придобит в режим на СИО, а изпълненито се провежда в нарушение на Глава 44 от ГПК и разпоредбите на чл. 502 и 503 от ГПК.

С молба от 21.04.2021г. взискателят КР. СТ. Н. е поискал присъединяване на изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС към изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС, намирайки молбата на съпрузите за несеквестируемост на имота, по отношение на който е насочено изпълнението за неоснователна. Към датата на вписване на възбраната29.05.2018г. длъжникът е бил собственик на два жилищни имота.

На 22.04.2021г. М.Б. е уведомена за наложената възбрана.

На 11.05.2021г. длъжникът е уведомен за отказа на ДСИ да вдигне възбраната.

Видно, по молба № 13243/18.05.2018г. от КР. СТ. Н., на 18.05.2021. е образувано изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС, по издадения срещу Д. К. Д. по ч.гр.д. № 6739/2018г. на ВРС за заплащане на парични суми. С молбата до СИС при ВРС взискателят е поискал от ДСИ да извърши редица справки, да наложи възбрана на недвижими имоти на длъжника, а именно: Жилище, находящо се в с. Кранево, ул. „**“, ет. *, ап. * и Жилище в гр.

Варна, ул. „***“, № * ,ет. *, ап. *.

3

На 29.05.2018г. е връчена ПДИ до длъжника чрез М. Н. Б.-колега от адреса. На 13.07.2018г. е връчена ПДИ лично на длъжника.

На 17.10.2019г. е насрочен опис на имота на ул. „***“. , съобщено на длъжника на 13.09.2019г., пренасрочен за 12.08.2020г.

На 17.10.2019г. е вписана и възбрана върху имота в гр. Варна, ул. „****“, № *.

На 11.08.2020г. длъжникът е уведомил ДСИ, че не е собственик на имота в гр. Варна, ул. „***“, № * от 05.05.2019г., по отношение на който е насрочен опис.

На 21.04.2021г. е насрочен опис на имота в гр. Варна, ул. „****“, № *.

На 12.04.2021г. е постъпила молба от Д. К. Д. и М. Н. Б. с твърдения за несеквестируемост на имота, предмет на насоченото по изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС принудително изпълнение. Съпругата –недлъжник е посочила ,че не е уведомена за изпълнението от ДСИ, като имотът е придобит в режим на СИО, а изпълнението се провежда в нарушение на Глава 44 от ГПК и разпоредбите на чл. 502 и 503 от ГПК.

Представено е удостоверение за сключен брак на 03.07.2010г. от М. Н. Б. и Д. К. Д..

ДСИ е отказал да вдигне възбраната по отношение на имота ,предмет на описа и е разпоредил да се уведоми съпругата-недлъжник. Постъпила е въззивна жалба С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият състав намира постъпилите жалби за допустими за разглеждане.

Съгласно мотивите в т. 1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им.

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.

Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима.

Срокът за обжалване започва да тече от различен момент за различните имущества. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да оттегли това постановление) или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора, тъй като съдебният изпълнител може да предпочете да обезщети вредите на участвалите наддавачи в публичната продан, вместо да продължи да уврежда длъжника. Длъжникът може също да обжалва разпределението на основание 4 несеквеструемостта.