Определение № 332 от 22.07.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Бургас, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20252000500258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК

Постъпила е частна жалба от А. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“А.К.“№*, подадена чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р. срещу Определение №429/09.07.2025г., постановено по гр.д.№227/2025г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска към датата на предявяването му. Съдът е счел, че не са налице предпоставките по чл.498, ал.3 от КЗ за предявяване от ищеца на иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита се, че е налице отказ за произнасяне от страна на застрахователя ЗАД“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177 на предявена пред него от ищеца на 07.05.2025г. извънсъдебна претенция, с която са били представени и документи, удостоверяващи изцяло настъпилото на 06.09.2024г. застрахователно събитие. Въпреки представените документи, на 12.05.2025г. застрахователят е поискал с писмо от пострадалия допълнителни документи за изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпване на щетата. Това писмо ищецът счита за отказ за изплащане на обезщетение.

Развива доводи, че липсата на достатъчно документи, не са абсолютна предпоставка нито за определяне и изплащане на обезщетение, нито се отразява на срока за произнасяне. Наред с това сочи, че непосочването на банкова сметка от страна на пострадалия пред застрахователя при предявяване на претенцията, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането. Позовава се на съдебна практика, която твърди, че касае отказите на застраховател в подобна хипотеза. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, за който е предвидена възможност за обжалване пред настоящия съд и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

1

Производството пред Окръжен съд- Ямбол е образувано по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от А. Б. Б., действащ чрез пълномощника си адв. Н. Д. и адв. Г. Р. против ЗАД“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който се моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие настъпило на 06.09.2024г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на застрахователната претенция- 07.05.2025г. до окончателното изплащане.

При проверка относно допустимостта на иска, първоинстанционният съд е установил, че ищецът е подал писмена претенция, ведно с доказателства към нея, до ЗАД“ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за определяне и заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди на 07.05.2025г. На 12.05.2025г., с нарочно писмо до пострадалия, застрахователят е поискал в най- кратък срок да бъдат представени допълнителни документи. В исковата молба, ищецът твърди, че това представлява отказ на застрахователя да определи и заплати обезщетение.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост на иска. За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд- Ямбол е приел, че застрахователят не е постановил изричен отказ, а е обусловил произнасянето си по претенцията за неимуществени вреди в тримесечния срок, съгл. чл.496, ал.1 КЗ от допълнителни документи, които е изискал в кратък период от време. Под това условие, застрахователят е отложил произнасянето по претенцията, което не може да се приравни на отказ, защото в рамките на предвидения в посочената разпоредба срок, застрахователят може да изисква допълнителна информация, която да му даде възможността да определи или откаже изплащането на поисканото обезщетение.

Безспорно е в случая, че срокът по чл.496, ал.1 вр.чл.498, ал.3 КЗ, предоставен за произнасяне на застрахователя, не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.

Претенцията пред застрахователя е предявена на 07.05.2025г., а исковата молба пред ОСЯмбол- на 07.07.2025г. Съдът е задължен да вземе предвид възникналите към момента на проверката на допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки - на отрицателните процесуални предпоставки. При проверката, обуславяща правото на иск, вкл. и от настоящата инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните предпоставки, разписани от закона- в случая освен започнала процедура за доброволно плащане на застрахователното обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ.

Правилно, според настоящия въззивен състав, първостепенният съд е приел, че рекламационната процедура по чл.498 КЗ, която трябва да предхожда съдебната, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.432, ал.1 КЗ.

Тримесечният срок по чл.496 КЗ тече в полза на пострадалия. Поради това, неговото изтичане докато производството по делото е висящо, е факт, който съдът е длъжен да съобрази, доколкото той е длъжен да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск през всяко време на производството. Няма данни за произнасяне на застрахователя и към настоящия момент, нито е изтекъл нормативния срок, за да се констатира отпадане на процесуалните пречки за разглеждане на иска на увреденото лице.

Тримесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя изтича на 07.08.2025г.

Относно цитираната от жалбоподателя съдебна практика, тя касае в по-голямата част последиците от непроизнасяне на застрахователя след изтичане на тримесечния срок, изтичането на срока, водещ до отпадане на процесуални пречки за разглеждане на иска, значението за изискване на допълнителни доказателства и др. Всъщност, съдът е приложил разрешенията дадени в практиката на ВКС по повдигнатия въпрос /така напр. Определение № 177 от 29.01.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1921/2023 г.; Определение по ч. т. д. № 2

805/2019 г. на I т. о, Определение№352/26.06.2018г. по ч. т. д. № 1027/2018 г. на II т. о, Определение по ч. т. д. № 1027/2018 г. на I I т. о, Определение по ч. т. д. № 1614/2018 г. на I т. о. и др/.

Предвид изложеното, съдът намира обжалваното определение за правилно, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“А.К.“№*, подадена чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р., със съдебен адрес: гр.С., пл.“П.“№*, сграда „П.* против Определение №429/09.07.2025г., постановено по гр.д.№227/2025г. по описа на Окръжен съд- Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Бургас, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20252000500258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК

Постъпила е частна жалба от А. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“А.К.“№*, подадена чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р. срещу Определение №429/09.07.2025г., постановено по гр.д.№227/2025г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска към датата на предявяването му. Съдът е счел, че не са налице предпоставките по чл.498, ал.3 от КЗ за предявяване от ищеца на иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита се, че е налице отказ за произнасяне от страна на застрахователя ЗАД“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177 на предявена пред него от ищеца на 07.05.2025г. извънсъдебна претенция, с която са били представени и документи, удостоверяващи изцяло настъпилото на 06.09.2024г. застрахователно събитие. Въпреки представените документи, на 12.05.2025г. застрахователят е поискал с писмо от пострадалия допълнителни документи за изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпване на щетата. Това писмо ищецът счита за отказ за изплащане на обезщетение.

Развива доводи, че липсата на достатъчно документи, не са абсолютна предпоставка нито за определяне и изплащане на обезщетение, нито се отразява на срока за произнасяне. Наред с това сочи, че непосочването на банкова сметка от страна на пострадалия пред застрахователя при предявяване на претенцията, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането. Позовава се на съдебна практика, която твърди, че касае отказите на застраховател в подобна хипотеза. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, за който е предвидена възможност за обжалване пред настоящия съд и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

1

Производството пред Окръжен съд- Ямбол е образувано по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от А. Б. Б., действащ чрез пълномощника си адв. Н. Д. и адв. Г. Р. против ЗАД“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който се моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие настъпило на 06.09.2024г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на застрахователната претенция- 07.05.2025г. до окончателното изплащане.

При проверка относно допустимостта на иска, първоинстанционният съд е установил, че ищецът е подал писмена претенция, ведно с доказателства към нея, до ЗАД“ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за определяне и заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди на 07.05.2025г. На 12.05.2025г., с нарочно писмо до пострадалия, застрахователят е поискал в най- кратък срок да бъдат представени допълнителни документи. В исковата молба, ищецът твърди, че това представлява отказ на застрахователя да определи и заплати обезщетение.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост на иска. За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд- Ямбол е приел, че застрахователят не е постановил изричен отказ, а е обусловил произнасянето си по претенцията за неимуществени вреди в тримесечния срок, съгл. чл.496, ал.1 КЗ от допълнителни документи, които е изискал в кратък период от време. Под това условие, застрахователят е отложил произнасянето по претенцията, което не може да се приравни на отказ, защото в рамките на предвидения в посочената разпоредба срок, застрахователят може да изисква допълнителна информация, която да му даде възможността да определи или откаже изплащането на поисканото обезщетение.

Безспорно е в случая, че срокът по чл.496, ал.1 вр.чл.498, ал.3 КЗ, предоставен за произнасяне на застрахователя, не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.

Претенцията пред застрахователя е предявена на 07.05.2025г., а исковата молба пред ОСЯмбол- на 07.07.2025г. Съдът е задължен да вземе предвид възникналите към момента на проверката на допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки - на отрицателните процесуални предпоставки. При проверката, обуславяща правото на иск, вкл. и от настоящата инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните предпоставки, разписани от закона- в случая освен започнала процедура за доброволно плащане на застрахователното обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ.