Определение № 22 от 13.01.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Плевен, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600014 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.62, ал.2 от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от Р. И. М. с ЕГН:

********** - обвиняем по ДП ЗМ № 119/2025 г., пр. пр. №3489/2025 г. по описа на РП-Плевен, чрез процесуалния му представител адв. Л. Г. от АКПлевен с искане за изменение на Определение №2 от 07.01.2026г., постановено по ЧНД №312/2025г. по описа на РС-Червен бряг, с което е оставена без уважение депозираната от страна на обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укри или да извърши престъпление. Сочи, че съдът не е направил самостоятелен доказателствен анализ. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да промени взетата спрямо обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на съда.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в полека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на 1 обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем Р. И. М. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 03.06.2025 г. в с. *******, обл. Плевен при условията на опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол, което не е навършило 18 години и е негова низходяща сродница – И. К. С. на 14 години от с. *******, като я принудител за това със сила, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята му причини – престъпление по чл. 152, ал. 3 т. 5 вр. ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. ал.1 т. 2 вр. чл. 29, ал.1 б.“а“ вр.чл.18, ал.1 от НК.

В производство по чл. 64 НПК с влязло в сила Определение №62/06.06.2025г. по ЧНД №139/2025г. на Районен съд – Червен бряг по отношение на обвиняемия Р. И. М. е взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Ц. К., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства, които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл съгласно константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във 2 взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.

Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното производство: протоколите от разпитите на свидетелите И. К. С., В. К., Р. Л.

И., Б. П. М., А. П. Г., А. К. С., П.А.Д., А. Р. Б., от протоколите за извършените действия по разследването, в това число протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, от назначената и изготвена на досъдебното производство съдебна психолого-психиатрична експертиза, съдебно-медицинска експертиза, от приложените писмени доказателства характеристична справка, електронна справка за съдимост на обвиняемо лице.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.

Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че съществуват. Нееднократните минали осъждания на обвиняемия очертават еднопосочно траен престъпен начин на живот. Впечатление прави и вида на извършваните престъпления, които са насочени срещу половата свобода, , както и факта, че обвиняемият М. е изтърпявал ефективно наказание „Лишаване от свобода“ в един много ранен до настоящата деятелност период, което явно не му е подействало възпиращо и превъзпитателно.

Освен това, в настоящия случай процесното деяние се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, изводима от начина на извършването му. В конкретния случай се касае за посегателство срещу половата свобода, извършено с настойчивост, упоритост и дързост. В този смисъл извършеното се отличава значително от сходни деяния, като значително надхвърля морално допустимите и възприемани от социума постъпки.

Процесното деяние е тежко умишлено, съгласно нормата на чл. 93, т.7 от НК, като тежестта на престъплението е в състояние да мотивира обвиняемия да се укрие от наказателна отговорност.

Сред кориците на делото, а именно в протокола за разпит на свидетелката А. К. С., са налице данни и за други престъпни посегателства отново срещу същото пострадало непълнолетно лице, както и срещу друго малолетно лице. Тези данни сочат за изключително интензивна престъпна дейност, свързана със системни насилствени посегателства срещу половата неприкосновеност на непълнолетни лица, които са сродници на обвиняемия, резултиран в извода за реален риск от извършване на престъпление. Механизмът и начинът на извършване на деянието, а именно по отношение на сродница в тъмните часове на нощта чрез нанасяне на удари по отношение на пострадалата, наличието на множество кръвонасядания и 3 охлузвания по цялото й тяло са категоричен маркер за изключително висок риск от извършване на подобни деяния от страна на обвиняемия.

Описаните фактически данни характеризират обвиняемия М. като личност с изключително висока степен на обществена опасност, склонна към извършване на престъпления. Поради това в конкретния случай е налице реална опасност той да извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета полека мярка за неотклонение.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е съобразил регистрираният адрес на обвиняемия и това, че може да бъде намерен. Тези обстоятелства не могат да разколебаят извода, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Необходимостта от охрана на обществените отношения е в пъти по-належаща в конкретния случай.

Освен реалните опасности, в конкретния случай е налице е законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.1 и т.2 НПК, позволяваща извеждане на опасност при първоначално задържане от квалификацията на обвинението – в условията на опасен. Така презумираната опасност не се разколебава от доказателствения материал, а напротив – потвърждава се от същия.

В тази връзка, съдът преценява, че към настоящия момент, от страна на защитата и на обвиняемия М. не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства, които да обуславят промяна в обстоятелствата, които вече са били взети предвид от съдебните състави при определяне на мярката за неотклонение.

Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия момент продължават да се извършват действия по разследването, предвид краткия период от привличане в качеството на обвиняем до сега.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2 от 07.01.2026г., постановено по ЧНД №312/2025г. по описа на РС-Червен бряг, с което е оставена без уважение депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от Р. И. М. с ЕГН: ********** 4 обвиняем по ДП ЗМ № 119/2025 г., пр. пр. №3489/2025 г. по описа на РППлевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5