Решение № 3688 от 08.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3688 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20211100115051 по описа за 2021 година прецени:

Делото е образувано по искова молба с вх. № 33801 от 16.12.2021 г., с която Р. С. Д. - малолетна, чрез упълномощен от законния представител адвокат Я. Д., е предявила срещу "ЗК Л.И." АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от счупване на дясна раменна кост, настъпило при ПТП на 03.08.2021 г. в гр. София, с твърдение за виновното му причиняване от И. О.

Т. при управление на л.а. "Ланчия Ипсилон" с рег. № ******* Пълномощникът на ищцата Р. С. Д. излага, че на 03.08.2021 г. в гр.

София водачът И. О. Т. при управление на л.а. „Ланчия Ипсилон“ с рег. № *******по ул. 8-ма с посока на движение от ул. 61-ва към ул. 57-ма, в района на № *******, срещу детска площадка, реализирал ПТП, като блъснал ищцата, която се намирала на пътното платно. Произшествието било посетено от органи на СДВР отдел „Пътна полиция“ и бил съставен констативен протокол за ПТП № К-365 от 03.08.2021 г. Било образувано и досъдебно производство. Пълномощникът на ищцата твърди, че произшествието е настъпило поради виновно нарушение на правилата за движение от водача на лекия автомобил. Вследствие произшествието ищцата получила травматично увреждане – счупване на горния край на дясна раменна кост (хумерус). На пострадалата била оказана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била поставена ортеза за срок от 28 дни, дадени били указания за прием на обезболяващи и спазване на щадящ режим, след което била освободена за домашно лечение. Пълномощникът на ищцата твърди, че с оглед травматичното увреждане и поставената ортеза, ищцата 1 изпитвала затруднения при посрещане на обикновените битови потребности, за задоволяването на които получавала помощ от своите близки. Ищцата изпитвала силни болки и била лишена от нормалния си начин на живот за дълго време. Произшествието и травмата се отразили и на емвоционалното състояние, станала неспокойна, напреграта, започнала да изпитва страх от силни звуци на автомобили. Според пълномощника на ищцата последиците от изживения стрес и душевни страдания щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му.

За лекия автомобил, с който било причинено ПТП, била сключена застраховка

„гражданска отговорност“ с ответното дружество.

Пълномощникът на ищцата предявил до ответника писмена претенция на 15.09.2021 г., по която ответникът не се е произнесъл в тримесечния срок по чл. 496 от КЗ.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да осъди ответника „ЗК Л.И.“ АД гр. София да заплати на ищцата Р. С. Д. застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по претенцията 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ЗК Л.И.“ АД гр. София оспорва иска със следните възражения:

- оспорване на твърдения механизъм на ПТП и твърдението за настъпването на произшествието единствено поради действията на водача на лекия автомобил, и неговата вина;

- оспорване на твърденията за претърпени вреди и причинната връзка твърдените травматични увреждания с ПТП;

- възражение срещу размера на претендираното обезщетение;

- възражение за съпричиняване, поради пребиваването на ищцата по начин и на място, където това не било безопасно;

- възражение за принос на родителите на малолетната ищца за настъпване на вредоносния резултат, като оставили ищцата без надзор да се движи на място, което не било безопасно;

- възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Между страните не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, че е била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗК Л.И.“ АД гр. София за л.а. „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ******* , обективирана в застрахователна полица № BG/22/120002378090, валидна към 03.08.2021 г. Не се спори и за факта на настъпилото ПТП на 03.08.2021 г. в гр. София кв. ******* между ул. 61-ва и ул. 57-ма, срещу бл. ******* между л.а. „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ******* управляван от И. О. Т., и пешеходец – малолетната Р. С. Д..

2

Механизмът на ПТП се установява от приложените като писмени доказателства материали от досъдебното производство, от съдебноавтотехническата експертиза и частично от показанията на свидетелите И. О.

Т. и С. Е. Д.. Установено е по делото, че произшествието е настъпило, като при движение на л.а. „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ******* управляван от И. О.

Т. по ул. 8-ма с посока от ул. 61-ва към ул. 57-ма cъc скорост около 20 км/ч, между леки автомобили, спрели от лявата страна на пътя, предприела пресичане ищцата Р. С. Д. – 6 год. Водачът на автомобила не е предприел спиране (показания на св. Т.) и автомобилът ударил ищцата на пътното платно.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, автомобилът се е движел с около 20 км/ч, а пешеходката е предприела пресичане на свободната част от пътното платно, когато автомобилът се е намирал на 5,38 м от мястото на удара (САТЕ л. 8). Според вещото лице, при определената скорост на движение пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е могъл да предотврати ПТП.

Експертизата е изготвена, без по делото да са събрани данни за разстоянието между автомобилите, между които е преминала ищцата при предприемане на пресичане. В съдебно заседание на 17.10.2022 г. е разпитан като свидетел С.

Е. Д., родител на ищцата. Според неговите показания, при пресичането на пътното платно ищцата е преминала зад неговия автомобил, а разстоянието между неговия автомобил и спрелия зад него автомобил било 6-8 метра.

Свидетелят не може да уточни дали ищцата е преминала плътно зад автомобила на свидетеля (протокол с.з. стр. 2 л. 118). На основание тези показания, пълномощникът на ищцата е направил искане за допълнителна експертиза. Съдът е оставил това искане без уважение с мотиви, че показанията на свидетеля са твърде неконкретизирани, за да послужат като основание вещото лице да направи изчисления за предотвратимостта на удара. Според становището на вещото лице в съдебно заседание, при разстояние 8 метра между автомобилите, между които е преминала ищцата, тя е била видима за водача, когато управляваният от него автомобил е бил на около 8 метра разстояние. Това не противоречи на заключението на вещото лице за отстояние на предната част на автомобила от 5,38 метра, когато пешеходката е предприела пресичане. В този смисъл, обосновано е заключението, че при предприемане на пресичането пешеходката е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила.

Експертизата обаче не дава конкретен отговор на въпроса дали съвпадат моментът, в който пешеходката е станала видима за водача, и моментът, в който е предприела пресичане на свободната от паркирани автомобили част от пътното платно, поради липса на точни данни по делото. Този въпрос е от съществено значение за проверка на правомерността на действията на водача непосредствено преди ПТП. Съдът следва да извърши преценката на това обстоятелство след съпоставка на гласните доказателства по делото, заключението на вещото лице и разпита на вещото лице в съдебното заседание. От значение е и съдържанието на протоколите от разпитите на свидетелите в досъдебното производство, които са приложени към делото – 3 показанията на свидетелите пред разследващия орган нямат характер на гласни доказателства по настоящото дело, но следва да се кредитират като извънсъдебни изявления на лицата, отразени в официални документи.

Според изложеното от свидетелката Р. П. Д. при разпита си в досъдебното производство (л. 77), преди пресичането ищцата е била до автомобила на свидетеля Д.. Според изложеното от свидетеля С. Е. Д. в досъдебното производство (л. 79), непосредствено преди да предприеме пресичане ищцата е била до задния десен стоп на автомобила на свидетеля.

Това обуславя фактическия извод, че преди предприемане на пресичането ищцата е била до задната дясна част на автомобила. Според отразеното в протокола за разпит от 09.09.2021 г. изявление на свидетелката Д., зад автомобила на св. Д. е имало паркиран друг автомобил, но той бил на „сравнително голямо разстояние“. Горното е в подкрепа на показанията на св.

Д., че между неговия автомобил и паркиралия зад неговия е имало разстояние между 6 и 8 метра. Тези показания не се опровергават от показанията на застрахования водач И. О. Т., който заявява, че не обърнал внимание на какво разстояние били паркирани автомобилите. Соченото от него разстояние „около 2 метра“ (протокол от с.з. на 30.06.2022 г. стр. 2 л. 100) е предположение на свидетеля и не следва да се кредитира.

При тези обстоятелства, предвид отговора на вещото лице в съдебно заседание, съдът приема за установено от фактическа страна, че при престоя си на пътното платно ищцата Д. е била видима за водача И. О. Т. преди да предприеме пресичане на незаетата от паркираните автомобили част от пътното платно. В подкрепа на това е изявлението на св. С. Д. пред органа на досъдебното производство, отразено в протокола за разпит, където той възпроизвежда казаното от водача И. О. Т.: „Той се извини и каза „Аз намалих и мислех, че тя ще спре. Тя видя, че аз намалих и явно реши, че тя ще изпревари колата““. Това опровергава твърденията на водача при разпита му като свидетел в съдебно заседание на 30.06.2022 г., че детето е излязло „изведнъж отстрани между колите“. Съдът приема от фактическа страна, че пострадалата пешеходка е била видима за водача на разстояние не по-малко от 8 метра, но той не е употребил спирачки, като е предположил, че пешеходката няма да предприеме пресичане.

При така изложените приети за установени обстоятелства, съдът намира за установено извършване от застрахования водач на нарушение на чл. 20 ал.

2 изр. 2 от ЗДвП, като при възникване на опасност за движението – пешеходец на пътното платно, не е намалил скоростта и не е спрял автомобила. Следва да се отчете и обстоятелството, че в непосредствена близост до пътя също е имало дете – другото дете на свидетелите С. Д. и Р. Д., което е било на детската площадка от дясната страна на улицата (показания на св. Р. Д. в с.з. на 03.05.2022 г. стр. 2 л. 43). Това е било още едно основание за намаляване на скоростта и при необходимост за спиране при преминаване покрай детската площадка (ВС ТР 61-83-ОСНК). Водачът е нарушил и разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, задължаваща го да бъде особено внимателен към децата. Нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, което би било избегнато при своевременно спиране при приближаване на 4 мястото, където е била пешеходката преди пресичането.

Виновното причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това травматични увреждания имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Исковата претенция е за неимуществени вреди. При определяне на тяхната дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на травматичните увреждания, продължителността на възстановителния период и последиците за физическото и емоционално-психичното състояние на ищцата.

От приложената медицинска документация и изготвените съдебномедицински експертизи се установява, че вследствие ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на горния край на дясната раменна кост и охлузване на брадичката и разклащане с последващо изваждане на първи горен десен и първи горен ляв зъби. Травматичното увреждане наложило извършване на закрита репозиция и поставяне на имобилизация – ортеза в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ за срок от 28 дни. Вещите лица са определили срок за възстановяване от 2-2,5 месеца, а според показанията на свидетелката Д., се наложило провеждането на рехабилитация. Останалите увреждания са причинили болка.