Определение № 3527 от 04.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3527 гр. София, 02.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20231100605954 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Д. И. и Л. И. чрез процесуалния им представител – адв. К. срещу определение от 19.09.2023 г. на СРС, НО, 131 състав по н.о.х.д. № 4157/2020 г. по описа на същия съд, с което е оставено без разглеждане искането на двете жалбоподателки за конституиране като частни обвинители в наказателния процес.

В жалбата се изтъкват аргументи, че определението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се изразява несъгласие с мотивите на първия съд. Излагат се пространни съображения за принципа за неизменност на съдебния състав, разглеждащ делото, като при повторното провеждане на разпоредително заседание новият съдебен състав трябва да вземе отношение и по въпросите досежно конституирането на нови страни. Застъпва се тезата, че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, засягащо правото на участие в съдебния процес на пострадалите от престъплението лица. В заключение се моли съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови конституирането на Д. И. и Л. И. в качеството им на частни обвинители по делото.

Софийският градски съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното:

С атакуваното протоколно определение от 19.09.2023 г. СРС е оставил без разглеждане искането на Л. И. и Д. И. за конституирането им в качеството на граждански ищци и частни обвинители по делото, като е приел, че при повторното разпоредително заседание е недопустимо да се преразглежда въпросът за страните в производството, доколкото същият вече е стабилизиран при предходното произнасяне на съда.

Предмет на въззивно обжалване е частта на първоинстанционното определение, с което жалбоподателките не са били допуснати до участие в процеса като частни обвинители.

На първо място, видно от материалите по делото е, че се касае за второ по ред разпоредително заседание. Първото такова, проведено на 31.07.2020 г., в състав – съдия В.

Н. и двама съдебни заседатели (М. К. и В. П.), по време на което са били обсъдени 1 въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248 от НПК, вкл. този за страните. Пострадалите Иванови са подали молби за конституирането им единствено в качеството на граждански ищци по делото, като същите са оставени без уважение от страна на първоинстанционния съд.

Смъртта на член на съдебния състав (съдебен заседател М. К.) обусловила необходимостта от провеждането на повторно разпоредително заседание с оглед принципа за неизменност на състава, разглеждащ делото. По време на второто разпоредително заседание (19.09.2023 г.) в нов съдебен състав съдът се е занимал с подадените от пострадалите Л. И. и Д. И. молби за конституиране този път като частни обвинители и граждански ищци, като оставил същите без разглеждане по горепосочените съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че за правилното разрешаване на релевантния по настоящето производство въпрос - налице ли са предпоставките за участие на пострадалите И. в качеството им на частни обвинители в процеса, следва да бъде даден отговор на въпроса за приложимостта на забраната за влошаване положението на подсъдимото лице при развилите се конкретно по делото процесуални действия, тяхното значение и относимостта им към процесуалните норми, каквито несъмнено са нормите, касаещи конституирането на страните в процеса.

С оглед забраната за влошаване положението на подсъдимото лице, при новото разпоредително заседание по делото съдът е бил длъжен да се съобрази с това на какво основание делото е започнало отначало. Това си задължение съставът на СРС е изпълнил, като правилно е отчел факта, че при предшестващото разпоредително заседание не са били конституирани допълнителни страни. Едва при повторното такова, след започването му отначало поради смяна на член на състава на съда, пострадалите за първи път са заявили промяна в позицията си и са пожелали да бъдат конституирани освен като граждански ищци, и като частни обвинители. При това положение и след като по време на предходното разпоредително заседание въпросът за страните е бил коментиран и съответно стабилизиран, при новото разглеждане на делото от различен съдебен състав (промяната касае един от съдебните заседатели), не могат да бъдат предприемани действия, които да доведат до влошаване на положението на подсъдимото лице. Такива действия са не само тези, свързани с отмерване на приложимото наказание и начина на изтърпяването му, с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и осъждане на оправдан подсъдим, но и действията по конституиране на нови страни в процеса, които при предходното разглеждане на делото не са били допуснати до участие. Безспорно е това, че частният обвинител разполага с редица, предоставени му от закона права за реализиране на процесуална активност, която засяга процесуалното развитие и рефлектира върху правното положение на подсъдимия, доколкото частният обвинител участва в обосноваването на обвинението, в доказването на вината на подсъдимия и реализирането на наказателната отговорност. Всичко това при неправилно конституирана такава страна неоправдано обременява положението на подсъдимия, изправяйки го пред необходимост от допълнителна защита.

Забраната за влошаване положението на подсъдимия е ориентирана към охрана на правата му, като му дава свобода да обжалва и му гарантира, че при инстанционна проверка, инициирана по негова жалба няма да се стигне до влошаване на положението му. Тази забрана важи, както за контролиращия съд, така и за останалите органи, които са ангажирани с разглеждане на делото при отмяна на присъдата и връщането му за ново разглеждане. Поради това в конкретния случай при новото разпоредително заседание, наложило се поради обективни дадености (смърт на член на съдебния състав), а не поради допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правата на страните в процеса, повторното разглеждане на въпроса за конституиране на допълнителни страни е било недопустимо.

2

Поради това и на основание чл. 345 от НПК СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 131-ви с-в от 19.09.23 г. в обжалваната му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3