Решение № 150 от 19.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Търговище, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.ОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 298 от 21.06.2024 година, постановено по гр.дело № 3/24 година, Районен съд – Търговище, съд е признал правото на собственост по отношение на МПС - влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № А 3500 НР № рама: YS2R4X20005347204, № двигател: DC13124L016808269, на „Формула 2“ ЕООД, ЕИК 102613145, със седалище и адрес на управление гр.

К.., ПЗ Север, ул. „С...“, № 1, представлявано от К.Б.Б., съдебен адрес: гр. Б.., ул. „Г..“ № 9, ет.1, чрез адв. И. Ч.. Отхвърлил е предявения от „Формула 2“ ЕООД, ЕИК 102613145 иск против „Спартак спед“ ЕООД, ЕИК207165857, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „С...“ № 7, представлявано от управител С.М.М., съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „П..“ № 2, офис 101, чрез адв. Ц. И. за предаване владението върху вещта, както и иска сумата от 23 660 лева, представляваща обезщетението за период 01.09.2023г. до 30.11.2023г., в продължение на който е лишен от ползването на 4 бр. ППС, а именно - 1.Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № А 8350 РВ № рама: XLER4X20005257288, № двигател: DC1621L011080588;

2.Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № А 3500 НР № рама:

1

YS2R4X20005347204, № двигател: DC13124L016808269; 3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № А 1919 ЕК № рама:

YE6SA336K70VR6316.; 4.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № А 4992 ЕМ № рама: YE6S300CXD0000237. Присъдени са в полза на „Спартак спед“ ЕООД, ЕИК207165857, разноски в размер на 5 000 лв.

Против решението е депозирана въззивна жалба от „Формула 2“ ЕООД ЕИК: 102613145. Излагат съображения, че решението е неправилно, с оглед на това, че съдът е обсъдил само част от събраните доказателства, поради което мотивите относно правната природа на процесния договор и развалянето му, са неправилни. Признал е правото на собственост в полза на лице, което обективно не притежава това право. Представеният предварителен договор, по силата на който е продал да ответното дружество седем свои МПС, няма характера на такъв. В договора липсва срок за плащане на цената, което е съществен елемент на договора за покупко-продажба. В договора не е ясно кога точно следва да се сключи окончателният такъв. Липсата на уговорка кога следва да бъде платена цената и оттам - неяснотата по въпроса кога трябва да бъде прехвърлена собствеността сочат, че процесният договор не може да бъде предварителен. При това ответникът не е имал основание да държи вещите по него.

От друга страна се излагат съображения, че дори и договорът да е предварителен такъв, то той е прекратен по реда на чл. 87 от ЗЗД. Съдът е приел, че процесният договор е все още действащ между страните и не е развален, поради което е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, в частта относно предаване владението върху веща. Твърди се в жалбата, че тези мотиви противоречат на доказателствата, съгласно които ищецът е отправил писмено предизвестие до „Спартак спед” ЕООД за неговото прекратяване. Това изявление е достигнало до адресата на 12.07.2023 г. и съгласно т.16 от договора, от получаването на известието е започнал да тече едномесечен срок, с изтичането на който развалянето на договора е успешно постигнато, към 12.08.2023 г. Поведението на длъжника, също доказва, че облигационната връзка е прекратена, тъй като на 01.09.2023 г. е върнал две ППС /влекач ДК № А 5772 РВ и полуремарке ДК № А 4993 ЕМ/ - част от седемте по договора.

В жалбата още се твърди, че договорът е нищожен, тъй като е привиден.

Посочената цена е симулативна, не е действителната, която страните са 2 договорили. Действителната цена по договора е различна и в тази връзка са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива. прикритата цена е в размер на 412 000 лева. Доказателства в тази насока са, доказателствата относно цената на едно от ППС с ДК № А 6999 HP, предмет на договора.

Реално уговорената цена на това ППС е била в размер на 45 000 лева, сумата от 12 000 лв. е посочена в договора е следвало да бъде платена по банков път, а остатъкът от 33 000 лева е следвало да бъде платен в брой. Ответникът е заплатил на няколко пъти общо сума от 36 513. 40 лева, от които 33 000 лева са платени с основание „А 6999 HP” и това посочено в приложените от него приходни касови ордери и в приложените съответстващи им квитанции към ПКО. В тази връзка са били и показанията на сочения от тях свидетел, но съдът не е ги е кредитирал, приемайки че е заинтересован. Твърди наличие на относителна симулация, при което процесният предварителен договор е привиден и като такъв е нищожен, съответно не е породил правни последици.

По тези твърдения няма произнасяне от страна на съда.

На следващо място твърди, че съдът е признал правото на собственост върху процесното МПС, на лице, което не е носител на това право. С договор за покупко - продажба от 14.03.2024г. е продал МПС ДК № А 3500 НР на трето лице, в хода на процеса. Поради това и съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, продавачът „Формула 2” ЕООД запазва качеството си на ищец по делото, но като процесуален субституент на купувача, правото на собственост съдът е следвало да признае в полза на приобретателя „Динамик БГ труп” ООД, а не на него.

С оглед всичко изложено твърди, че в периода септември - ноември 2023 г. включително, договор между страните вече не е съществувал, и ответникът не е имал основание да владее и ползва неговите МПС. Поради това и му дължи обезщетение в размер на 23 660 лева. Моли, постановеното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде прието за установено, че „Динамик БГ груп” ЕООД е собственик на влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК № А 3500 HP, ответника да бъде осъден да предаде същото на собственика, както и да заплати на „Формула 2” ЕООД сумата от 23 660 лева, представляваща обезщетението за период семпември ноември 2023 г., в продължение е бил лишен от ползването на четирите ППС, предмет на предварителния договор. Претендират се и разноски пред двете инстанции.

3

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се твърди, че постановеното решение е правилно, с искане то да бъде потвърдено.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред РС – Търговище е бил предявен иск за собственост на влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК № А 3500 HP и още три МПС, по отношение на които искът е бил оттеглен. Предявен е бил и иск за сумата от 23 660 лева, представляваща обезщетение за период семпември - ноември 2023 г., в който ищецът е бил лишен от ползването на четирите МПС.

По фактите на спора съдът съобрази следното:

По делото не е спорно, че „Формула 2” ЕООД гр. К.. при предявяването на иска е бил собственик на следните МПС- „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № А 8350 РВ № рама: XLER4X20005257288, № двигател:

DC1621L011080588; Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № А 3500 НР № рама: YS2R4X20005347204, № двигател: DC13124L016808269;

Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № А 1919 ЕК № рама:

YE6SA336K70VR6316; и Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № А 4992 ЕМ № рама: YE6S300CXD0000237. Тези МПС са били предмет на сключения между „Формула 2” ЕООД и „Спартак спед“ ЕООД, на 01.06.2023 година предварителен договор за покупко - продажба. Страните не спорят, че със сключването на договора МПС-та са били предадени на купувача по него, както и че МПС влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № А 3500 НР, което е предмет на иска по чл. 108 от ЗС е било в държане на ответника и към момента на приключване на съдебното дирене, пред първата инстанция.

Страните по този предварителен договор за индивидуализирали предмета му, както и цената на вещите, за всяка по отделно и като общ сбор. Не са договорили срок, в който да се извърши плащането на цената, а единство са посочили, че при изплащане се издава фактура, като окончателния такъв ще бъде сключен след изплащане на дължимите суми. Друг неоспорен от страните факт по делото е това, че МПС са били отдадени под наем на друг търговец, чийто собственик е собственика на капитала на ответното дружество.

4

С писмено изявление от 09.07.2023г. ищецът „Формула 2” ЕООД е заявил на ответника „Спартак спед“ ЕООД, че поради неплащане на цената по договора, счита същия за развален, като му дава 3- дневен срок да върне вещите предмет на договора. Това изявление е получено от представител на ответника на 12.07.2023 г., факт който не се оспорва.

С приемо-предавателен протокол от 01.09.2023г. ответникът е върнал на ищеца 2 МПС, които са били предмет на договора. Едно от МПС е било прехвърлено на ответника на 27.09.2023 година, а именно влекач с ДК № А ...

НР. За това МПС са приложени писмени доказателства- касови ордери, подписани от представителя на ответника, с които се установява, че за него купувачът е заплатил сумата от 33 000 лв., а 12000 лв. са заплатени по банков път, за което е издадена фактура. Заплащането и цената на това МПС се установява и от показанията на свидетелката Г.Б.. Макар, тя да се намира в служебно правоотношение с ищеца, съдът няма основания да извади показанията и от доказателствата по делото. Те са последователни, логични и напълно споделени от писмени доказателства, подписани от представителя на ответника.

Безспорно е между страните, че след предявяването на иска ответникът е върнал на ищеца три от МПС, предмет на предварителния договора, а четвъртото - влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № А 3500 с договор от 14.03.2024 г., ищецът - „Формула 2” ЕООД е продал на трето лице „ДИНАМИК БС ГРУП“ ООД.

Очевидно е, че страните по делото са имали и други отношения, които не са били коректни, но не са във връзка с спорния предварителен договор. По делото е приложена кореспонденция, установяваща тези факти, но те са неотносими към конкретния спор и не следва да бъдат обсъждани.

За определяне размера на претенцията по чл. 59 от ЗЗД е приета по делото икономическа експертиза, която е установила, че общо за 4 бр. посочени МПС средният пазарен наем за 3-месечния период от 01.09.23 г. до 30.11.2023 г. е в размер на 23 660 лв.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Спорът в настоящото производство е държал ли е ответникът без основание вещи, които са били собствени на ищеца и съответно дължи ли обезщетение за това. В тази връзка предмет на установяване е дали между 5 страните е действал валиден предварителен договор за покупко-продажба и съответно в случай, че такъв е имало, развален ли е с едностранно предизвестие от страна на продавача по него.

Няма спор, че ищецът е собственик на седем МПС, които са предмет на приложения предварителен договор, сключен на 01.06.2023 г., като вещите по договора при сключването му са предадени на ответника. Самия продавач по договора, в случая твърди, че не е имало сключен валиден предварителен договор, доколкото не съдържа съществени елементи на окончателния.

Твърденията му в тази връзка са, че страните не са договорил срок, в който купувача следва да заплати цената, а прехвърлянето на вещите е обвързано със заплащането, при което не може да се сключи окончателен договор.

Доколкото това са съществени елементи, по които страните не са постигнали съгласие, то договорът не е породил действие. Изложеното не се споделя от съда. За да е валиден един предварителен договор, то следва да е сключен в изискуемата от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма, да съдържа уговорки относно съществените условия за окончателния договор ( чл. 19, ал. 2 от ЗЗД ) и да има характера на предварителен договор, т.е. да съдържа клауза за сключване на окончателен договор. Цената е съществен елемент на договора за покупко-продажба, но плащането не е елемент от фактическия състав по сключването на договора за покупко-продажба. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. За да бъде сключен, страните следва да постигнат съгласие относно съществените елементи от съдържанието на сделката, които са вещта /или вещите/, обект на продажбата, и уговорената цена. С постигането на съгласие между страните по тези въпроси договорът се счита сключен, и възниква задължението на купувача да заплати уговорената цена /т.напр. Решение №20/25.03.2013 г. по търг.д.№206/2012 г. на ВКС/. Когато се касае за търговска продажба, по силата на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, задължението на купувача да плати цената възниква при предаването на стоката или на документите, които му дават правото да я получи, освен ако е било уговорено друго. Друга уговорка между страните в случая няма, от което следва, че цената на вещите е следвало да се заплати от купувача веднага и при издаване на съответните фактури, да се прехвърли собствеността, чрез сключване на окончателния такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 321 от ТЗ обаче продавачът е задължен да издаде фактура за продажбата, ако купувачът е поискал това. По аргумент от изложеното, 6 следва че срокът за плащане не е съществен елемент, доколкото може да бъде определен и в последствие, след сключване на договора.