Решение № 875 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100901070 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1070 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 47834/11.03.2022 г. на „КВ И.“ ЕООД, ЕИК *******, първоначално предявена пред Софийския районен съд, за осъждане на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати, след допуснато изменение на иска, сумата 29026,20 лева в обезщетение на имуществените вреди, причинени на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, от настъпило на 02.12.2021 г. в гр. София ПТП по вина на лице, застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 02.12.2021 г. в гр.

София, на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Овча купел“, бил увреден лек 1 автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* , правото на собственост върху който се притежавало от „КВ И.“ ЕООД. Вредите били причинени от А.Н., която при управление на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, нарушила ЗДвП – отнела предимството на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, което наложило водачът му да предприеме спасителна маневра, при която се сблъскал със светофарната уредба, разположена на кръстовището. Гражданската отговорност за причинени при управление на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* вреди била покрита от „З.Д.Е.“ АД, което обаче отказало да заплати обезщетение за претърпените вреди и това обусловило предявяването на осъдителния иск.

В отговор на исковата молба, ответникът „З.Д.Е.“ АД, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и настъпването на ПТП, но счита иска за неоснователен, тъй като сблъсък между лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* и увредения лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, не бил настъпил, като вредите били причинени единствено в резултат на поведението на водача на увредения автомобил, предприел поредица спасителни маневри по свое усмотрение. Евентуално твърди да е налице съпричиняване.

Изменението на петитума на предявения иск, обусловило компетентност на настоящия състав, е осъществено след като процедурата по размяна на книжа пред СРС е била завършена, съответно извършените от родовокомпетентния към този момент съд процесуални действия запазват правните си последици и не възниква необходимост от предоставяне на възможност за депозиране на допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е протокол за ПТП № 1658513, съставен на 02.12 в 22.15 часа ог мл. автоконтрольор при СДВР, в който е отразено, че водачът на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* предприел маневра завой на ляво, при което движещият се направо лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* , за да избегне удар между автомобилите, предприел маневра заобикаляне от дясно и последваща маневра за отклонение в ляво, при което реализира ПТП в метален стълб от светофарната уредба.

Ответникът оспорва датата на настъпване на процесното произшествие, но в свое уведомление от 23.12.2021 г., в което е обективиран отказът му да заплати обезщетение, изрично протоколът е индивидуализиран като издаден на 02.12.2021 г., поради което и възраженията да не е установена датата на настъпване на произшествието от гледна точка календарната година, са напълно неоснователни. Още повече, че видно от свидетелството за регистрация, част II, № 011560184, лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, е регистриран като собственост на ищеца на 09.03.2021 г., а исковото производство е образувано на 11.03.2022 г. (т. е. протоколът, който е представен към исковата молба, е съществувал към този момент), поради което обективно възможната година на съставяне на констативния протокол е 2021.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водача, управлявал участвалия в ПТП лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* – А.В.Н., показанията на която безпротиворечиво установяват, че при предприемане на маневра ляв завой на регулирано със светофарна уредба кръстовище, не е възприела лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* и отнела предимството му, без да е 2 последвал удар между автомобилите, но чула трясък и после видяла, че джипът се ударил в голям пилон на светофарна уредба. Произшествието било посетено от органите на МВР В основното и двете допълнителни заключения на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответни на събраните в производството доказателства, вещото лице, съобразявайки представения протокол за ПТП и гласните доказателствени средства, приема, че на 02.12.2021 г. около 21.00 часа лек автомобил лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* се движел по бул. „Цар Борис III“ и за да избегне удар с извършващия маневра завой на ляво лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, предприел маневра за заобикаляне от дясно и последваща маневра за отклонение в ляво, за да избегне удар с пресичащи пешеходци, при което реализирал ПТП в метален стълб, в пряка причинна връзка с което на автомобила са причинени щети: предна броня, решетка, ляв фар, преден капак, преден ляв калник, както и таван, увреден при падане на част от светофарната уредба. Общият размер на причинените н а лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, вреди към датата на процесното ПТП, определени по средни пазарни цени възлиза на сумата 29026,20 лева (за ремонт в официален сервиз на марката), съответно 28796,40 лева – за ремонт в други сервизи, при действителна стойност на автомобила 67334 лева.

Към настъпване на произшествието лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег.

№ ******* се е движел със скорост не по-ниска от 40 км/ч, а лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* – с около 15-20 км/ч. Водачът на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, не е имал техническа възможност да предотврати вероятния сблъсък чрез аварийно задействане на спирачната уредба. И за двата автомобила светофарният сигнал е бил зелен, като с оглед завиването на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, траекториите им на движение се пресичат и при сблъсък между автомобилите щетите биха били по-големи.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените касаят факти, които не са спорни.

Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, което означава, че основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена между делинквента и ответника „З.Д.Е.“ АД, предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил произшествието фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.

Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане, фактически 3 състав.

Безспорно е, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, със съдържание задължението на „З.Д.Е.“ АД да покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание – чл. 477 КЗ. В този смисъл, не се твърди, нито се установява водачът А.Н. да е установила фактическа власт върху лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, в нарушение на правните норми, ето защо същата е имала качеството застраховано лице.

Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. Поведението на А.Н. при управлението на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, е осъществено в нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. А.Н., управлявайки лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, е навлязла в кръстовището, предприемайки маневрата завиване на ляво, без да пропусне движещият се направо и навлязъл също при зелен сигнал на светофара лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* , в резултат на което водачът му, като не е имал техническата възможност да спре, е предприел маневра отклонение в дясно и след това в ляво, при което произтекъл контакт между автомобила и метален стълб. За извода, че това поведение на А.Н. е противоправно е без правно значение фактът, че между управлявания от нея автомобил и този, чието предимство отнела, не е произтекъл механичен контакт, тъй като за избягване на сблъсъка, водачът на автомобила с предимство предприел отклоняването му от посоката на движение и последвал сблъсък със светофарната уредба. А.Н. е била длъжна да не предприема маневра завиване на ляво без да пропусне насрещно движещото се с предимство ППС. В този смисъл е и задължението, предвидено в чл. 47 ЗДвП - водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Обективно, водачът на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* е била административноправно задължена да пропусне МПС, движещи се направо - лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* и е следвало да обезпечи изпълнението на това свое задължение, включително като не предприема маневрата до освобождаването на кръстовището от движещото се с предимство МПС. Това неизпълнение е поставило началото на причинно-следствената верига, която е довела до сблъсъка на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* с неподвижен обект (пътно съоръжение), тъй като водачът му е бил принуден да предприеме маневра за избягване на сблъсък с отнелия предимството му автомобил, който с оглед пресичащите се траектории на движение на автомобилите е бил неизбежен. Опитът да бъде извършена спасителна маневра не може да е противоправен, включително и когато е резултирал в механичен контакт със стълб на светофарната уредба, след като вещото лице установява, че аварийно спиране не било технически възможно да предотврати сблъсъка. Това сочи, че единствената правно-релевантна причина за 4 сблъсъка е виновното и противоправно поведение на А.Н., осъществено в нарушение на чл.