Решение № 3604 от 06.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3604 гр. Пловдив, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330112999 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Медицински център – д-р *********“ ЕООД, ЕИК 160081196 против „Нива турс К.“ ЕООД, ЕИК 115063961, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 228 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди сключен договор за наем от 23.07.2018 г. на недвижим имот, по който като наемател платил депозит в размер на 1400 лева, обезпечаващ изпълнение на задълженията. Бил изправна страна. С предизвестие, чийто срок изтекъл на 01.06.2021 г., уведомил наемодателя, че прекратява правоотношението. Въпреки, че нямал неплатени задължения по договора, ответникът не възстановил депозита, като не съдействал на ищеца да предаде ключа за имота, нито да се подпише предавателен протокол за състоянието му.

Моли се за осъждането му да плати сумите от: 1400 лева – депозит, подлежащ на връщане, както и 14,78 лева – обезщетение за забава за периода 30.06.2021 г. – 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор /възражение/. Твърди да е настоявал за среща за оглед на имота и съставяне на приемо- предавателен протокол, която била отказана от ищеца. В имота били направени промени на втория етаж, без 1 разрешение, чието премахване би възлизало на сума, надвишаваща депозита. Нямал достъп до имота, нито върнат ключ. Моли да се вземе предвид т.1.3. от подписания договор. Твърди да не дължи суми. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

За основателност на претенцията, ищецът следва да докаже плащане на сумата за депозит във връзка с договора за наем и прекратяването му, за което ответникът е уведомен.

В тежест на ответника е да докаже пълно и главно наличието на валидно основание за задържане на платения депозит, респ. такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните елементи на претенцията от ищеца – следва да докаже плащане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е получил депозит от 1400 лева по договора за наем между страните от 23.07.2018 г., който не е възстановен; че договорът е прекратен по искане на наемателя, за което ответникът е уведомен /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 10233/02.12.2021 г. – л. 28-29/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Наемното правоотношение, прекратяването му и предаване на депозита, не са спорни факти. Съгл. уговореното между страните, същият подлежи на връщане от наемодателя след предаване държането на имота, в случай на прекратяване на наемното отношение и след плащане на всички консумативни разноски съгл. чл. 3.2, произтичащи от ползването до датата на предаването. Договорът е прекратен по инициатива на наемателя – ищец с писмено предизвестие, считано от 01.06.2021 г., за което ответникът – наемодател е уведомен.

Спорният въпрос е дали ищецът е изпълнил задължението си да върне наетата вещ, като предпоставка за възстановяване на депозита.

В тази връзка са събрани гласни док. средства.

Св. Г. И. /без служебни правоотношения/, заявява, че имотът на пл. „*******“ е бил освободен до края на м. май 2021 г., като лично ходел, за да помага с преместване 2 на апаратурата. Знаел, че д-р Т./упр. на дружеството – наемател/ е оставил ключа за имота в съседен магазин, откъдето наемодателят да си го вземе, т.к. не успял да се свърже с него. През лятото към есента на 2021 г. бил заедно с д-р Т., когато последният взел ключа от магазина за зеленчуци, т.к трябвало да дойде някой от фирма „К.“, за предаването му или за оглед на имота, но посочва, че тогава никой не дошъл. След освобождаване на обекта, апаратурата била пренесена на ул. ***** № * в гр. П., където д-р Т. осъществявал дейността си.

Св. Б. К. /без служебни правоотношения/, посочва, че Медицинският център бил в съседство с магазина за плодове и зеленчуци, където работел. Знаел, че договорът за наем на помещението бил до м. юни 2021 г., както и, че д-р Т. го е напуснал, но не бил върнал ключа. В началото на м. юни Т. оставил ключа в магазина при свидетеля, който се обадил на собствениците на помещението. Те от своя страна казали да остане при него, т.к. трябвало да дойдат от агенция, за да окачат информационна табела, че имотът се отдава под наем. След ок. 1-2 седмици докторът отново отишъл в магазина, за да вземе ключа и не го върнал. Свидетелят се обадил на собствениците, които знаели за случилото се, т.к. докторът им бил звъннал, че няма да върне ключа. Посочва, че г-жа К. му казала: „Как може да му дадеш ключа, след като знаеш, че е при теб за съхранение?“. Свидетелят отишъл в кабинета на д-р Т., за да му обясни, че го е злепоставил, при което последният му казал: „Аз оставих ключа при теб, за да им го дадеш, но сега го вземам и аз ще се оправям!“. Ключът не бил върнат, впоследствие – патронът бил сменен.

Показанията и на двамата свидетели се кредитират като ясни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Принципно предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя с разпоредбата на чл.

233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Същото не се изчерпва само с преустановяване на ползването, като наемателят следва да опразни имота и да предаде ключа на наемодателя /трайна съдебна практика – Решение № 107 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г.о., ГК, Решение № 477 от 20.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., III г.о., ГК , Решение № 73 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5376/2015 г., IV г.о., ГК, Решение № 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т.о., ТК, Решение № 214 от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1642/2015 г., II т.о., ТК/.

В конкретния случай, от разказите на свидетелите съдът намира за категорично установено, че към момента на прекратяване на договора ищецът е преустановил ползването на помещението, както и, че имотът е бил напълно опразнен от вещи и друго имущество. Що се касае до предаването на ключа – от показанията на св. К. се установи, че в началото на м. юни ищецът го е върнал, като същият е бил на „съхранение“ при свидетеля и разположение на наемодателя, респ. на същия е бил 3 осигурен достъп до имота от страна на наемателя. Поради това, съдът приема, че ищецът е изпълнил пълния комплекс от фактически действия, необходим за изпълнение на задължението да предаде държането на имота на ответника. В тази връзка не се споделят възраженията, поддържани и в ПЗ. От анализа на събраните гласни док. средства може да се направи обоснован извод, че ответникът е приел извършеното по този начин изпълнение на задължението – за това свидетелстват именно показанията на св. К., който посочи, че собствениците са казали предаденият от ищеца ключ да остане при него, за съхранение.

Последващите отношения между страните са се развили след като ключът вече е бил предаден от ищеца, респ. същият е бил на разположение на ответника, който е имал осигурен достъп до имота, поради което същите нямат отношение към извода за изпълнение на задължението за предаване държането на имота при прекратяване на наемното отношение.

Относно възражението, че в имота имало промени, респ., че при прекратяване на договора не е бил в състоянието, в което е бил при сключването му – от приетите писмени доказателства /л. 7/ безспорно се установи, че ответникът – наемодател е дал своето изрично съгласие за извършване на ремонтни дейности, при което няма как да се очаква имотът да бъде върнат в състоянието, в което е бил при възникване на правоотношението. Що се касае до т.1.3. от договора – в същата е предвидено, че договорът за наем влиза в сила от 01.09.2018 г., като наемателят ще ползва дните до края на м. август 2018 г. като гратисен период, което обстоятелство обаче, док. ответникът моли да бъде взето предвид, не е основание за задържане на депозита, т.к. от събрания док. материал не се установява между страните да е постигнато съгласие депозитът да бъде задържан от наемодателя за гратисния период. Поради изложеното, възраженията на ответника, макар резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят.

По делото не се твърди, нито установява дължимост на консумативни разходи от ищеца, поради което и предвид изложеното, не се установяват предпоставки и основание за задържане на депозита от страна на ответника.

С оглед горното, всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани. Искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Съдът формира извод за наличие на главен дълг. Задължението за връщане на сумата от 1400 лева обаче е без срок за изпълнение и за поставянето на длъжника в забава е необходима покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Въпреки дадените до страната указания по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада, по делото не бяха ангажирани доказателства за връчена покана на ответника, поради което искът за обезщетение за забава следва да 4 бъде отхвърлен, като неоснователен. Представеното писмено предизвестие не ползва страната в тази връзка, т.к. в него липсва покана/искане за връщане именно на претендираната в процеса сума като депозит. За такава може да се приеме едва исковата молба.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 106 лева – ДТ и 400 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно – при минимум от 329,03 лева, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ /отм./, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност, с ангажиране на док. и явяване в о.с.з., хонорарът не е необоснован и завишен и не подлежи на редуциране. По съразмерност се дължат общо 500,71 лева.

Ответникът също е направил искане, представил списък и доказателства за платени 340 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС, от което по съразмерност се дължат 3,55 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Нива Турс - К.“ ЕООД, ЕИК 115063961 , със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Матей Преображенски“ № 16 да плати на „Медицински център – д-р *********“ ЕООД, ЕИК 160081196, със седалище и адрес на управление: с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Старите гробища“, ул. „59Б“, следните суми: 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/ – главница, представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен договор за наем на недвижим имот от 23.07.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 06.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 500,71 лева /петстотин лева и седемдесет и една стотинки/ – разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на 14,78 лева за периода 30.06.2021 г. – 06.08.2021 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Медицински център – д-р *********“ ЕООД, ЕИК 160081196, със седалище и адрес на управление: с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Старите гробища“, ул. „59Б“ да плати на „Нива Турс - К.“ ЕООД, ЕИК 115063961 , със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Матей Преображенски“ № 16 сумата от 3,55 лева /три лева и петдесет и пет стотинки/ – разноски по делото по съразмерност.