Решение № 219 от 27.02.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Кюстендил, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520101478 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в производство пред първата инстанция и е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).

Съдът е сезиран с искова молба с вх. №7063/12.07.2023 г. от В. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, бл. ***, ет. *, ап. **, против Г. Б.

К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, ет. *, ап. **.

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на недвижим имот ГАРАЖ № 6, находящ се в УПИ III - Комплексно жилищно строителство, търговия офиси и гаражи - полуподземни и надземни, кв. 184 по действащия план за регулация на ЦГЧ на гр. Кюстендил. Собствеността върху процесния имот придобил с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, т. III, рег. № 5698, дело № 60 от 2005 г. на Нотариус Д. С., per. № 146, който акт бил вписан в СВп при Кюстендилски Районен съд - акт 172, том XV, дело № 3426/2005 г. Съгласно действащата кадастрална карта на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК имотът бил с идентификатор 41112.503Л247.9 и административен адрес: гр. ***, ул. ”***” № *. В хода на продажба на имоти ищецът установил, че посочения гараж се ползвал от ответника без някакво учредено от него право. Ответникът черпел права от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 40, том III, peг. № 2773, HOT. дело № 407 от 2022 г. на Нотариус Е. П., peг. № 188. Заявява, че фактическата власт върху обекта била осъществявана без негово знание. От датата на снабдяване с НА от ответника – 31.08.2022 г. до заявлението за изменение на 1 кадастралния регистър били изминали повече от 8 месеца, т. е. владението не било явно и не отговаряло на условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ищецът твърди да е плащал данъците и върху този гараv.

На тази база се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, ул. ”***” № **, ет. *, ап. **, че В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. ”***”, бл. ***, ет. *, ап. **, е собственик на следния недвижим имот: сграда с предназначение ГАРАЖ с идентификатор *** , с площ 14, 00 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр. ***, ул. ”***” №

*, при граници:

ПИ ***, Сграда с идентификатор

***,

ПИ

***,

Сграда с идентификатор

***, както и да бъде осъден същият да предаде владението върху описания имот.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навеждат се доводи за неоснователност на заявената претенция.

Ответникът оспорва като нищожен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, т.III, рег.№ 5698, дело № 60 от 2005 г. на Нотариус Д. С., per. № 146, с който ищецът се легитимирал като собственик, тъй като не смята, че прехвърлителят по него е бил собственик на гаража. Ответникът твърди, че той заедно с В. К. били собственици на гараж в режим на СИО на основание давностно владение, продължило повече от 10 г.

Съпрузите били собственици на жилище - апартамент № **, етаж **, в жилищна сграда - блок на МОК „***", построена върху държавен парцел в кв.

184 в гр. ***, ул. „***” № **, сега ул. „***” № **, дадено им като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ – нот. акт № 27, том IV, дело № 994/79 г. на нотариуса при КРС. С предоставянето на апартамента МОК „***” предоставило на ответника и процесния гараж и той заедно със съпругата си са започнали да го владеят от 1979 г. и това владение продължавало и днес.

Както блокът, така и процесните гаражи били построени върху държавна земя - държавна собственост /частна/ - Акт за държавна собственост /частна/ № 151 от 17.03.2000 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, област с АЦ - Кюстендил. Освен на основание цитирания нотариален акт, ответникът бил собственик и на основание давностно владение за процесния гараж, тъй като бил построен върху имот държавна собственост /частна/ и давността текла за периода между 01.06.1996 г и 31.05.2006 г., както и поне един ден след 08.03.2022 г. Ответникът владеел процесния имот непрекъснато и необезпокоявано от нико го за периода от 1979 г. Ответникът и съпругата придобили процесния имот по давност и на това основание бил в режим на съпружеска имуществена общност.

Ответникът със съпругата му станали собственици на процесния имот и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС , т. е. владение, продължило повече от 10 2 г./след издаването на нотариалния акт на 29.12.2005 г. / непрекъснато и необезпокоявано от нико го. То продължило както към момента на подаване на исковата молба и така и към настоящия момент. Ищецът не осъществявал фактическа власт никога върху процесния имот. Това , че ищецът заплащал данъци за процесния имот, не удостоверявало неговата собственост.

По изложените съображения се иска отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът се явява, както и процесуалният му представител. Поддържа се исковата молба, а ответната страна я оспорва.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Спортният имот представлява самостоятелен обект - гараж с идентификатор *** и има административен адрес: гр. ***, ул.

„***“ №*. Ищецът се заявява като негов собственик по силата на прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №60, том III, рег. №5698, дело №60 от 2005 г. /л. 33/.

Съгласно същата „Осогово„ АД – в несъстоятелност чрез синдика си Б. Б. продава на ищеца В. Н. гаражи с номера от №4 до №10 включително, всеки един от тях с площ от по 10 кв. м., като гаражите са изградени в УПИ III, в квартал 184 по плана на Кюстендил, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №*. Съгласно приложения по делото Акт №151 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство /л. 34 -35/, прехвърлителят по горния НА се легитимира като собственик по т. 11 от същия – 16 броя гаражи, находящи се в гр. ***, ул. „***“ парцел III, кв. 184, са включени в капитала на „Осогово“ ЕАД – Кюстендил. Видно от цитирания документ, посочените гаражи представляват частна държавна собственост.

Ответникът се заявява също като собственик на процесния гараж по силата на отстъпено право на строеж и извършен строеж, обективирано в Нотариален акт за собственост на недвижим имота №40, том III, рег. №2773, дело №407 от 2022 г. /л. 10/. Съгласно Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имота за мероприятия по закона за териториално и селищно устройство 327, том IV, нот. дело №994/1979 г. /л. 24/, по силата на което на ответника и съпругата му – В. К., е предоставено жилище, с административен адрес към момента на прехвърлянето – гр. ***, ул. „***“ №**, кв. 184, доколкото са отчуждени имоти в гр. ***, ул. „***“ *. Видно от акт за женитба №1 в с. *** /л. 48/ Г. К. е сключил граждански брак с В. К. на 29.3.1967 г. Съгласно Уведомление с изх. №24-18682-16.06.2023 г. / л.9/ на страните по делото се указва, че в следствие на заявление от Г. К. било извършено изменение в кадастралния регистър за процесната сграда с ид. №***. Изменението касаело вписване на собственик. Видно от удостоверение с изх. №УТ-23-570/18.04.03 г. /л. 8/, издадено от гл. архитект на Община Кюстендил – С. Ч., то гаражите, изградени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

3

Кюстендил отговарят по местоположение на гаражите в УПИ III в кв. 184 по действащия план за регулация на ЦГЧ на гр. Кюстендил, като гараж с №6 е с идентификатор 1112.503.9 / очевидно е пропусната първа цифра „4“/. Според удостоверение за данъчна оценка с изх. №Д0001450/09.05.2023 г. за процесния имот тя е в размер на 4 091, 20 лв. и същият е вписан по партидата на ищеца В. Н.. Представена и скица на сграда №15-469160-02.05.2023 г. /л.

11/ за процесния имот, както и приходни квитанции /л. 12/, че ищецът заплащал данъци за имота и удостоверение за декларирани данни, в което въпросният гараж е деклариран като собственост на ищеца.

По делото са разпитани свидетелите: Г. Г., Р. М., К. С., А. Д. и И. Н..

Свидетелят Г. Г. заявява , че ищецът има няколко гаража, които се намират срещу Административния съд в гр. Кюстендил, не знае колко са, не ги е виждал и ищецът му споделил, че не може да ги ползва, тъй като хора от близкия блок ги ползват и не го допускат до гаражите.

Свидетелят Р. М. сочи, че не знае кой е гаражът, за който се води делото, но той бил негов собственик и имал документи за собствеността му. Добавя още, че същият гараж е собственост и на В. Н., и на ответника. Тъй като само ответникът ползвал гаража свидетелят отишъл в мястото където работел К. – на ул. „Криволак“ в гр. Кюстендил и му казал да освободи гаража, но последният му заявил, че само той е собственик на гаража. Заявява, че не е виждал гаража.

Св. К. С. /във фактическо съжителство със сина на К. и показанията й се преценяват в светлината на чл. 172 от ГПК/ сочи, че е част от семейството от 2005 г. насам и от тогава насам процесният гараж, който описва много конкретно като вид и начин на ползване, се ползвал от нейния свекър ответника, както и от нея, тъй като складирала вещи в него. От 4-5 месеца свекър й имал проблеми със свидетеля Р. М., тъй като последният настоявал ответника да освободи гаража, заявявайки себе си като негов собственик. От 2005 г. до преди няколко месеца никой нямал претенции към този гараж.

Свидетелката заявява, че не е виждала ответника никога.

Свидетелят А. Д. посочва, че се е настанил в жилище в близост до процесния гараж през 1976 г. В същия блок повече от 30 г. живял и ответника с жена си. Гаражите били свободни към момента на настаняване в апартаментите и живущите постепенно започнали да ги ползват. Знае съвсем конкретно и описва процесния гараж и добавя, че ответникът направил метална врата на гаража, тъй като в началото те били само клетки, след това К. паркирал колата си вътре и така повече от 3 десетилетия, докато не се появил свидетелят М., който изисквал от няколко човека, ползващи гаражите да ги освободят. Ищецът В. Н. нямал претенции към гаражите, свидетелят не го е виждал.

Горната фактическа обстановка съдът установява на база представените и приети писмени доказателства по делото и обясненията на разпитаните свидетели.

4

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Поради това в съдебната практика се поддържа становище, че невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот.

Ответната страна поддържа възражение за неоснователност на ищцовата претенция с твърдение, че процесният имот е нейна собственост по силата придобивна давност, както и че понастоящем го владее.

В изложения контекст следва да се поясни, че надлежен ответник по иска с правно основание чл. 108 от ЗС е лицето, за което ищецът твърди, че владее или държи собствения му имот без основание. От друга страна липсата или не на твърдяното материално право, чиято защита се иска, е резултат на установяване и доказване в рамката на правния спор по същество, а не касае предпоставките за предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Така Решение № 105 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2014 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата.