Решение № 45 от 09.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.ова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Т. Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500588 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на И. Г. П. против Решение № 81/ 28.05.2025 г. по гр. д. № 79/ 2025 г. на ОС – Кърджали, с което е отхвърлен предявените против Окръжен съд – Стара Загора и Районен съд – Стара Загора искове с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ЕС.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решени с доводи за допуснати от съдилищата процесуални нарушения, с оглед на което се иска да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор въззиваемите Окръжен съд – Стара Загора и Районен съд – Стара Загора .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 99/ 2025 г. на ОС – Кърджали е образувано по искова молба на И. Г. П., с която е предявил против Окръжен съд – Стара Загора и Районен съд – Стара Загора иск за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на ЕС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците Окръжен съд – Стара Загора и Районен съд – Стара Загора са отказали да осъдят БНР в производство по гр. д. № 211/2023 г. на РС – Стара Загора за изложени от БНР клеветнически и неверни твърдения, засягащи неправомерно личния му живот и неговите лични данни. Ответниците не отчели доказателствата и в нарушение на закона са отхвърлили предявения от него иск. Тези действия породили у него съмнения относно безпристрастността на съдебните състави, като по този начин било нарушено правото му на справедлив процес - чл. 6 ЕКЗПЧОС и ефективно правосъдие - чл. 13 ЕКЗПЧОС.

При тези фактически твърдения неправилно окръжният съд е квалифицирал предявеният иск по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. Цитираната разпоредба урежда отговорността на държавата за вреди от съществено нарушение на правото на ЕС. Правната регламентация на правото на справедлив процес се съдържа в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Задължителния характер на Хартата като част от правото на ЕС произтича от чл. 6, §1 от ДЕС, който постановява, че съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз, която има същата юридическа сила като Договорите, от което следва, че Хартата представлява част от първичното право на ЕС. Относно приложимостта на Хартата като източник на правото следва да се съобрази текста на чл. 51, ал. 1, според който тя се прилага към институциите, органите, службите и агенциите на ЕС във всички техни действия, както и към държавите членки, когато те прилагат правото на ЕС.

Въпреки че частните лица (юридически или физически) не са посочени, тя е приложима и по отношение на тях в отношенията им с държавата или с други частни лица, но при наличие на едно важно условие – правният спор да има 2 връзка с правото на ЕС. Според практиката на Съда на ЕС (Решение от 8.

05.2014 г., Pelckmans Turnhout NV срещу Walter Van Gastel Balen NV и др., C483/12, т. 20) минималното изискване за прилагането на основните права на ЕС е, че ситуацията трябва да има достатъчна връзка с право на Съюза, различно от Хартата. Когато ситуацията не попада в приложното поле на правото на ЕС, Хартата не се прилага.

В разглеждания случай предявеният от И. Г. П. иск, предмет на разглеждане по гр. д. № 211/ 2023 г. на РС – Стара Загора, е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД), който няма връзка с правото на ЕС, доколкото тази материя се урежда изцяло от българското национално право. Следователно твърдяното нарушение на правото на справедлив процес при разглеждане на гр. д. № 211/ 2023 г. на РС – Стара Загора не е свързано с приложение на правото на ЕС, което изключва квалификацията на иска по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ.

Действително разпоредбата на чл. 6, §2 от Договора за Европейския съюз вменява в задължение на съюза да се присъедини към ЕКЗПЧОС, но следва да се има предвид, че с оглед отрицателното становище на Съда на ЕС от 18.12.2014 г. (Становище 2/13) процедурата по присъединяване не е приключила, от което следва, че към настоящия момент ЕКЗПЧОС не е източник на правото на ЕС, поради което нарушаването й не може да служи като основание за търсене на отговорност от държавата по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ.

В практиката си Европейският съд по правата човека е извел основните проявления на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС: достъп до съд; разглеждане на спора от независим и безпристрастен съд; разумен срок; публичност; равенство на страните. Българският законодател е уредил изрично отговорността на държавата само при нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок (чл. 2б ЗОДОВ), докато за останалите нарушения на правото на справедлив процес не е предвидил специален ред за защита. При това положение, като се има предвид, че по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията ЕКЗПЧОС е част от българското вътрешно право, отговорността на държавата за нарушаване на правата по Конвенцията, за които не е предвиден специален ред за защита, следва да се реализира по общата уредба на деликтната отговорност по ЗЗД, като с оглед ефективното 3 упражняване правото на съдебна защита по аналогия следва да се приложат нормите на ЗОДОВ относно размера на държавната такса, подсъдността и разноските. Следователно предявеният от И. Г. П. иск следва да се квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като при преценка дали е нарушено правото на справедлив процес на ищеца следва да се изхожда от нормата на чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС.

В случая макар и да твърди, че съдилищата не са били обективни и безпристрастни при разглеждане на предявения иск, всъщност ищецът се оплаква от нарушаване правото му на справедлив процес поради неправилна интерпретация на събраните в подкрепа на иска доказателства.

ЕСПЧ е възприел в практиката си (Parlov Tkalčić v. Croatia, дело № 24810/06 и др.), че наличието на безпристрастност по смисъла на член 6, § 1 трябва да се определи съгласно субективен критерий, според който трябва да се има предвид личното убеждение и поведението на конкретен съдия, т.е. дали съдията е проявил лични предразсъдъци и пристрастия, в конкретния случай, както и съгласно обективен критерий, според който се установява дали съдът сам по себе си, наред с други аспекти и структурата му, предоставя достатъчно гаранции да се изключи всяко основателно съмнение по отношение на неговата безпристрастност. Що се отнася до на субективния критерий, личната безпристрастност се предполага, освен ако няма доказателства за противното, а по отношение на обективния критерий трябва да се определи дали, съвсем отделно от личното поведение на съдиите, са установени факти, които могат да породят съмнения относно тяхната безпристрастност. Това означава да се прецени дали при вземането на решение в даден случай е налице основателна причина за съмнение, че в действията на съда се откроява липса на безпристрастност. Посочено е, че гледната точка на лицето, претендиращо пристрастие на съда, е важна, но не решаваща.

Решаващо е дали това съмнение може да се приеме за обективно обосновано.

В исковата си молба ищецът не се позовава на обстоятелства, сочещи на лично предубеждение и предразсъдъци на съдиите от РС – Стара Загора и Окръжен съд – Стара Загора при разглеждане на исковата му претенция против БНР (субективен критерий), нито пък на обстоятелства, отнасящо се до структурата или функционирането на съдилищата (обективен критерий), които са повлияли на обективността и безпристрастността на съдиите при 4 решаване на правния спор. Основното му оплакване е, че съдилищата са игнорирали обективната истина вследствие на превратното тълкуване на събраните доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът, разглеждащ иска за вреди от нарушаване правото на справедлив процес, не може да преразгледа правилността на решението, постановено по делото, по което се претендира посоченото нарушение, тъй като предмет на установяване в настоящето производство е единствено фактът на допуснатото от съдилищата нарушение, формиращо основанието на иска. Отделно от това отговорността на съдилищата в качеството им на процесуални субституенти на държавата може да се ангажира само за съществено нарушаване правото на справедлив процес и то при положение, че допуснатото нарушение не е било отстранено от по – горната инстанция в производството по обжалване.

Производството по гр. д. № 211/ 2023 г. на РС – Стара Загора е образувано по предявен от И. Г. П. против БНР иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, с който претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно фотографиране, публикуване на имената му и на неверни и клеветнически твърдения за това, че останал барикадиран цяло денонощие, като преди това стрелял по полицаи; „не контактува с близки и съседи“;

„отрязал главата на коня на някакви дървари“; имало „преписка за заплаха срещу друг човек“ и „при ареста оказа съпротива и стреля“. При разглеждане на делото районният съд е събрал всички поискани от ищеца доказателства – писмени материали, представляващи разпечатки от статии от електронни медии, както и свидетелски показания. Неоснователно е оплакването, че както районният, така и окръжният съд са интерпретирали превратно доказателствата по делото, вследствие на което са достигнали до фактически констатации, противоречащи на обективната истина. Относимите към правния спор факти са установени точно от съдилищата, въз основа на които са изградили своите правни изводи относно основателността на иска. Както се отбеляза, в това производство съдът не може да проверява правилността на постановеното решение, а единствено спазени ли са основните правила, гарантиращи правото на справедлив процес. Отделно от това дори фактическите констатации да противоречат на събраните доказателства отговорността на съда за нарушаване правото на справедлив процес може да се ангажира само ако са резултат на особено тежко нарушение на правилата на житейската и формална логика, което в случая не е налице. Между страните 5 не е имало спор относно релевантните за спора, а единствено относно правните последици, които, обаче, не могат за бъдат предмет на проверка в настоящето производство. Постановените съдебни актове са подробно мотивирани с дадени отговори на всички доводи и възражения на ищеца, от което се налага извод, че при разглеждане на исковата му претенция по гр. д.

№ 211/ 2023 г. на РС – Стара Загора не е било нарушено правото на ищеца на справедлив процес.

Що се отнася до оплакването за оказан натиск върху съдии, подобни твърдения не се съдържат в исковата молба, поради което не следва да се разгледат по същество. Предметът на делото се определя от ищеца чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава искът, и формулираното искане за съдебна защита, което означава, че той следва да изчерпи в исковата молба всички обстоятелства, на които основава своите права. Когато претендира обезщетение за вреди от нарушаване правото на справедлив процес, той следва да изложи в исковата молба твърдения за конкретните проявни форми на посоченото нарушение. Процесуално недопустимо е съдът да разгледа и се произнесе по иск, почиващ на твърдения за нарушаване на правото на справедлив процес, които не са заявени с исковата молба или по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, както е в случая.