Решение № 386 от 26.09.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500667 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Предмет на подадената от С. Д. Д. - Цанкова с ЕГН **********, въззивна жалба с вх.№ на ЧСИ 015548/09.08.2022г., чрез пълномощника - адв. Н. И. ВТАК, е насочване на индивидуалното принудително изпълнение по образуваното ИД № 20217280400677 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, район на действие ВТОС, към недвижим имот - Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” № 24, вх.А, ет.3, собственост на жалбоподателката, като се твърди, че процесният недвижим имот е несеквестируем по см. на чл.444, т.7 ГПК.

Жалбоподателката поддържа, че с наложената възбрана върху имота по изпълнителното дело, ЧСИ е насочил принудителното изпълнение спрямо имуществен обект - недвижим имот, който е несеквестируем по см. на чл.444, т.7 ГПК, тъй като е единственото жилище, което същата притежава и в което и понастоящем живее, заедно със семейството си. Твърди се, че ЧСИ не е взел предвид всички тези обстоятелства, обуславящи приложението на разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, като изпълнителните действия, които е предприел, попадат в приложното поле на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. На това основание, се отправя искане насочването на принудителното изпълнение /ПИ/ върху процесния недвижим имот, да бъде отменено като незаконосъобразно.

В законоустановения срок по чл.436, ал.2 ГПК, не е постъпил отговор на 1 така подадената въззивна жалба, от взискателя по образуваното ИД № 20217280400677- Банка “ДСК” ЕАД.

В изложението на ЧСИ, обективирано в писмени обяснения по см. на чл.

436, ал.3 ГПК, се поддържа, че така подадената въззивна жалба, с която се обжалва насочването на изпълнението спрямо процесния недвижим имот е неоснователна поради обстоятелството, че извършването на отделни изпълнителни действия - налагането на възбрана върху недвижимия имот, са допустимо и по отношение на несеквестируеми по см. на чл.444, т.7 ГПК, непотребими вещи /в т.ч. недвижими имоти/, тъй като с налагането й процесният недвижим имот се запазва в патримониума на длъжника. На тези основания се излага становище за неоснователност на въззивната жалба с искане за оставяне без уважение на същата.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената въззивна жалба, попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.2 ГПК, тъй като в нея се посочва, че се обжалва насочването на принудително изпълнение спрямо недвижимия имот, подробно индивидуализиран в жалбата, с твърдения за несеквестируемост на същия по см. на чл.444, т.7 ГПК. Настоящата съдебна инстанция намира, че същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от връчване на съобщението на въззивната страна /04.08.2022г./ за налагането на възбрана върху процесния недвижим имот. Налице е и активна процесуална легитимация и правен интерес у жалбоподателя, в качеството й на длъжник по образуваното ИД № 20217280400677 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, район на действие ВТОС, което ведно с горните изводи за срочност на жалбата, обуславят процесуалната допустимост на същата. На основание чл.436, ал.4, вр. чл. 262 ГПК, въззивната жалба е и редовна.

Изпълнителното производство е било образувано по издаден срещу жалбоподателката изпълнителен лист от 16.12.2016г., общо за сумата от 252 681,72 лв. /двеста петдесет и две хиляди и шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, вземания възникнали на основание сключен между взискателя Банка “ДСК” ЕАД и жалбоподателката, договор за ипотечен кредит от 29.10.2007г. В обезпечение по същия договор, в полза на взискателя по изпълнителното производство, жалбоподателката предоставила свой собствен недвижим имот - Мезонет, разположен на две нива, целият с площ от 562,00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к.

“Бузлуджа”, ул. “Христо Донев” № 10 “А”. В хода на изпълнителното производство са извършени отделни изпълнителни действия, насочени към имуществото на жалбоподателката.

С протокол за опис на недвижими имоти от 22.12.2021г., ЧСИ е описал горепосоченият недвижим имот, както и друг имот собственост на жалбоподателката, а именно 1/2 ид.ч. от ПИ 500, кв. 70, по плана на с.

Леденик, с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построените в имота 2 двуетажна жилищна сграда и стопанска битова сграда.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2021г., собственият на жалбоподателката недвижим имот - 1/2 ид.ч. от ПИ 500, кв. 70, по плана на с. Леденик, с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска битова сграда, е станал собственост на лицето Иво Веселинов Стайков.

С молба с вх. № 7621/05.04.2022г., взискателят е поискал насрочването на нова, втора по реда си публична продан на ипотекирания в негова полза имот - Мезонет, разположен на две нива, целият с площ от 562,00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к. “Бузлуджа”, ул. “Христо Донев” № 10 “А”.

С Протокол за насрочване на публична продан от 06.06.2022г., ЧСИ е насрочил втората по ред публична продан на горния недвижим имот в периода 28.06.2022г. - 28.07.2022г.

С молба с вх. № 14049/15.07.2022г., взискателят е поискал налагането на възбрана върху процесния недвижим имот, собственост на жалбоподателката - Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” № 24, вх.А, ет.3.

С Постановление от 28.07.2022г., ЧСИ е уважил молбата и е наложил възбрана върху горепосочения недвижим имот.

По същество подадената въззивна жалба следва да бъде уважена, като основателна. В настоящата хипотеза се обжалва не самото налагане на възбрана като изпълнително действие, а насочването на принудителното изпълнение към недвижимия имот чрез позоваване на несеквестируемостта на същия. Това изпълнително действие не подлежи на самостоятелно обжалване, но в настоящата хипотеза и с оглед твърдяната несеквестируемост на недвижимият имот, към който е насочено принудителното изпълнение, следва да се разгледа и съдът да се произнесе по същото, доколкото се явява несъвместимо с несеквестируемостта и я нарушава /в този см. т.1 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

ЧСИ незаконосъобразно е насочил изпълнението спрямо собствения на жалбоподателката недвижим имот, а именно - Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” № 24, вх.А, ет.3, който действително се явява несеквестируем по см. на чл.444, т.7 ГПК. Това е така, тъй като видно от осъществената справка № 1486192/29.11.2021г., жалбоподателката и длъжник по изпълнителното производство, е притежавала в своя собственост общо три недвижими имота. В хода на изпълнителното производство, единият недвижим имот /находящия се в с.

Леденик/ е придобит с влязло в сила възлагателно постановление.

По отношение на другия собствен на жалбоподателката недвижим имот /находящия се в гр. Велико Търново, ж.к. “Бузлуджа”, ул. “Христо Донев” № 10 “А”/, към който също е насочено изпълнението, е налице валидно учредена и действаща понастоящем, ипотека, поради което и на основание чл. 445, ал.1 ГПК, жалбоподателката ex lege няма право да се ползва от ограниченията на 3 чл.444, т.7 ГПК, досежно същия недвижим имот. Имотът, спрямо който с Постановление от 28.07.2022г., ЧСИ е наложил възбрана, а именно Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” № 24, вх.А, ет.3, е последният от общо трите недвижими имота, за които са налице данни за собственост у жалбоподателката. С оглед на гореизложеното, следва да се счита, че същият се явява несеквестируем, тъй като няма данни жалбоподателката да разполага с друго недвижимо имущество. На това основание, насочването на принудителното изпълнение спрямо същия се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Следва да се отбележи, че ЧСИ не е осъществил проучване на обстоятелството дали останалите членове на семейството на жалбоподателката разполагат с друго жилище. На следващо място следва да бъде изяснено и обстоятелството колко и кои лица реално живеят в този недвижим имот. Следва да бъде установена и реалната жилищна площ на недвижимия имот и на сградите, находящи се в него, във връзка с приложението на разпоредбите на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008г.

Всички тези факти и обстоятелства следва да бъдат изяснени, като това е сред задълженията на съдебния изпълнител относно установяване на несеквестируемостта по см. на чл.444, т.7 ГПК, когато изпълнението е насочено върху жилище на длъжник - физическо лице / в този см. Решение № 132/23.07.2020г., по гр. д. № 3781/2019г. IV ГО на ВКС/.

Предвид горното и на основание чл.437, ал.4, съдът

РЕШИ:

У ВА Ж А ВА като основателна, въззивна жалба с вх.№ на ЧСИ 015548/09.08.2022г., подадена на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК, от С. Д. Д. Цанкова с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Н. И. - ВТАК.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление от 28.07.2022г., издадено от ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, район на действие ВТОС, с което насочено индивидуалното принудително изпълнение по образуваното ИД № 20217280400677, чрез налагането на възбрана върху недвижим имот Апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “Мармарлийска” № 24, вх.А, ет.3, собственост на С. Д. Д. - Цанкова с ЕГН **********, на основание чл. 444, т.7 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от същото да бъде изпратен на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5