Решение № 178 от 21.05.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Карлово, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101955 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.410, ал.1, т.3 КЗ, вр. с чл.50 от ЗЗД, предявена от ЗАД "А." АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ №*, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И.ов и изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуалния представител юрк. Н. К. против И. Т. К., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „Т. К.“ №**.

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2019 г., около 14.45 ч., при движение по общински път № PDV2078, км.2 + 900 м., в посока от гр. К. към с. С., товарен автомобил „С. *********“ с рег. № ********* бил блъснат от внезапно излязло отдясно наляво на пътното платно от крайпътни дървета животно – крава. Настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, предизвикано от недостатъчния контрол на собственика на стадо животни /крави и биволи/ И. Т. К., които били оставени без надзор в обхвата на пътя, създавайки по този начин опасност за движението. На товарен т. а. „С.

*********“ с рег. № ********* били нанесени имуществени вреди предимно в предната и дясната част. Съставен бил Протокол за ПТП № 1737877 от 21.08.2019 г. от органите на МВР. На пастира И. Т. К. било съставено 1

Наказателно постановление № 19-0281 —000858/20.092019 г., влязло в сила на 18.10.2019 г.

Твърди се, че към момента на произшествието т. а. „С. *********“ с рег. № ********* е имал активна застраховка „Каско на МПС“ при ЗАД „А.“АД, с полица № 0000695793, със срок на действие от 27.05.2019 г. до 26.05.2020 г. В резултат на гореописаното ПТП, на 22.08.2019 г. в ЗАД „А.” АД било подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за изплащане на обезщетение за нанесените вреди по застраховка „Каско“ и била заведена преписка по щета № 2691903010100193.

Причинените имуществени вреди на собственика на т. а. „С.

*********“ с рег. № ********* били описани от експерти на ЗАД „А.“ в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката. Вложените части, материали и други, както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на т. а. „С. *********“ с рег. № ********* възлизали на 5787.89 лева, съгласно Доклад по щета от 12.09.2019 г. , с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева. На 07.11.2019 г. ЗАД „А.“ заплатило на собственика на увредения автомобил дължимото обезщетение, видно от Платежно нареждане № 17964384. Сума в размер на 387.60 лева, част от застрахователното обезщетение, била удържана и послужила за плащане на дължимата застрахователна премия по имуществена застраховка „Каско на МПС“.

Твърди се, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „А.” е настъпилото застрахователно събитие, съгласно клауза „П“ от Общите условия към застраховка „Каско“. Спрямо ответника И. Т. К. била налице деликтна отговорност на основание чл.50 от ЗЗД. Отговорността по чл.50 от ЗЗД можела да се ангажира включително, когато вредите са настъпили поради свойствата на самата вещ, без виновно поведение при ползването и, както и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Възможно било отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.

Твърди се, че отговорността по чл.50 от ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и 2 употребата и. С плащането на дължимата за ремонт на увредения автомобил сума, ЗАД „А.“ изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС да покрие за своя сметка щетите, причинени на застрахования автомобил. На основание чл. 410, ал. 1, т.3 от КЗ, във връзка с чл. 50 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, дружеството встъпвало в правата на увреденото лице против причинителя на вредата.

Поради липса на плащане, ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №1447/2023 г. по описа на РС Карлово била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Срещу същата постъпило възражение и след дадени от съда указания за „ЗАД А.“ АД бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ищцовото застрахователно дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ЗАД „А.“ АД сумата от 5 787.89 лева /пет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ – дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството – 16.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за което по ч. гр. д. №1447/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендират се разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. М. Г., оспорва иска. Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, не отговарят на действителното положение.

Действително на 21.08.2019 г. около 14.45 часа автомобил „С.“ блъснал една негова крава, но не пътя, а на банкета, посока гр. К. – с. С..

Твърди, че животните му не били без надзор, тъй като пастирът стоял постоянно пред тях и не допускал животни да излизат на платното. Към онзи момент на пътното платно на процесния пътен участък имало много дупки и неравности, а водачът на автомобила карал с висока скорост и се е стремял да ги заобикаля, като на моменти излизал и на банкета, където ударил и животното.

От снимковия материал било видно, че автомобилът е ударил животното с дясната страна, като ударът бил само в главата. Това било показателно, че животното не било на пътното платно, а пасяло извън на 3 зелената площ.

От приложения по делото протокол за ПТП – схема на ПТП, също било видно, че точката на съприкосновение е отбелязана на края на платното, въпреки че същият нямал обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпването.

С оглед горното ищецът твърди, че има съпричиняване от страна на водача на процесното МПС.

Оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като полицата не била подписана от собственика на автомобила и не съдържала всички реквизити съгласно чл. 345 от КЗ.

Ответникът счита, че неоснователно му бил съставен акт и издадено наказателното постановление, с което му се вменяваше във вина „…че на 21.08.2019 год. около 14.45 часа в Община К. на път Общински № PDV2078км.2+900 м., като водач на лек автомобил…към 20.09.2019 г. на водача остават 23 контролни точки“.

Поради горното и с оглед обстоятелството, че ще му бъде отнето свидетелството за управление на МПС, което му било необходимо ежедневно, той платил глобата в размер на 100 лева, без да обжалва НП.

Моли съда да отхвърли иска. като неоснователен му присъди разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е суброгаторен регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата с правно основание 422 ГПК, вр. с чл.410, ал.1, т.3 КЗ, вр. с чл.50 от ЗЗД.

От приложеното ч. гр. дело № 1447/2023 г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 16.08.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била издадена Заповед № 816/17.08.2023 г., с която е разпоредено И. Т. К. да му заплати следните суми:

5 787.89 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното изплащане на вземането; 115.76 лева – 4 разноски по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането представлява дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, във връзка с настъпило на 21.08.2019 г. ПТП между товарен автомобил „С. *********“ с рег. № ********* и крава.

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от ответника (тогава длъжник), поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

За уважаването на иска ищецът е следвало да да установи, че на сочената в исковата молба дата е настъпило пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и място, с участието на посочените лица; че е налице валидно правоотношение между пострадалия от настъпването на застрахователно събитие застрахован и застрахователя, както и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение; че кравата е собственост на ответника и/или последният е лице, под чийто надзор животното се намира; бездействие на ответника, който не е упражнил необходимия надзор над него; причинна връзка между противоправното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Ответникът от своя страна е следвало да докаже всички свои възражения, включително и твърдението, че вредите са настъпили по вина на водача на МПС, който не е спазил на правилата за движение по ЗДвП и с поведението си допринесъл за настъпване на произшествието.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че процесното транспортно произшествие е настъпило на датата, мястото и по механизма, описани в исковата молба.

От приетата съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като обективна и компетентно изготвена, административната преписка по издаването Наказателно постановление № 19-0281-000858/20.092019 г., протокол за ПТП № 1737877 от 21.08.2019 г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидецът А.

5

Д. П. и Х. Г. Ч., се установява механизмът на реализиране на произшествието, а именно: на 21.08.2019 г., около 14.45 ч., при движение по общински път № PDV2078, км.2 + 900 м., в посока от гр. К. към с. С., т.а. „С. *********“ с рег.

№ ********** е ударил животно – крава. В експертизата е посочено, че платното за движение на местопроизшествието има настилка от асфалт, която е неравна с много кръпки, но няма значими дупки. От дясно на платното има банкет с трева, който не може да се ползва за движение на товарен автомобил т.е. е затревен и има храсти, който стигат до ръба на асфалта. Автомобилът няма как да излезе на банкета, който е обрасъл с храсти и растителност и е налице известна денивелация. Според вещото лице, напълно е възможно, ако крава се намира в храстите, тя да не бъде забелязана преди излизането й на платното за движение. Именно това се е случило – навлязла е на пътното платно от ляво Н.сно спрямо автомобила, водачът се е опитал да я заобиколи, завивайки наляво, но въпреки това е последвал удар в предната дясна част на превозното средство и главата на животното. Според вещото лице, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. Стойността на ремонта за възстановяване на повредите по т.а. „С. *********“ с рег. № **********, включително нови детайли, консумативи и труд е общо 6309 лева – размер по-висок от претендирания с исковата молба (5787.89 лева).

По делото се доказа наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ при ЗАД „А.“АД, с полица № 0000695793, със срок на действие от 27.05.2019 г. до 26.05.2020 г. между ищеца-застраховател и застраховано при него лице по отношение на т. а. „С.

*********“ с рег. № *********.

Съдът намира предявения иск за основателен.