Определение № 289 от 16.12.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 401/2025
- Вид
- Определение № 289
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.21, т.2 · Закон за правната помощ
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.4, пр.2 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289 гр. Варна, 16.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600401 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:
НПК.
Производството е по чл.341, ал.2 вр. с чл. 306, ал.3 вр. ал.1, т.4, пр.2 от Образувано е по жалба на осъденото лице Е. Т. С. против определение рег.№207/11.11.2025г., постановено по НОХД №201/2024г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с което С. е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 880 лева, представляваща изплатено възнаграждение за служебен повереник, който е осъществил процесуално представителство на гражданския ищец и частен обвинител Б.К.Р..
С жалбата осъденият оспорва първоинстанционното определение, т.к. не е ползвал тази правна помощ, а и Р. не е пострадала от престъпленията, за които е признат за виновен. Към въззивната инстанция отправя искане за отмяна на определението.
Настоящият състав на Апелативен съд-Варна, проверявайки законосъобразността на атакуваното определение, приема за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но преценена по същество тази жалба се явява неоснователна.
При постановяване на определението си първоинстанционният съд е приел за установено, че НОХД №201/2024 година е било образувано срещу Е.
С. по повдигнато му обвинение пред съда за престъпления по чл.116, ал.1, т.6а вр. чл.18, ал.1 и по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.129, ал.1 от НК. С определение от 14.08.2024 година Б. Р. (малолетна и пострадала от престъплението по чл.131 от НК) е била установена като страна – гр.ищец и частен обвинител и на същата е предоставена правна помощ във вид на процесуално 1 представителство по чл.21, т.2 от ЗПП. С влязла в сила на 03.07.2025 година присъда №11, подс.С. е бил признат за виновен в извършване на двете престъпления, за които му е било повдигнато обвинение, съответно съвкупността е била наказана с девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С решение №ТЩ- TS 309-27522/07.11.2024 година на НБПП, на служебния повереник, представлявал процесуално гр.ищец и частен обвинител Р., е определено и изплатено възнаграждение в размер на 880 лева.
При горните данни въззивният състав счита, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй като то е постановено в съответствие с чл.189, ал.3 вр. с ал.1 от НПК, като възложената в тежест на Е. С. сума от 880 лева е дължима за предоставена правна помощ на гражданския ищец и частен обвинител Р. по реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.21, т.2 от Закона за правната помощ, по вид - процесуално представителство от служебен повереник, осъществено в съдебната фаза на наказателното производство. Не отговаря на обективността твърдението в жалбата, че Р. не е пострадала от едно от престъпленията – по това положение вече са отразени фактически констатации, а след като на нея държавата й е осигурила правна помощ и защита на процесуалните права и интереси в качеството й на гр.ищец и частен обвинител, и по този повод е направила разноски в размер от 880 лева, заплащайки адвокатски хонорар на назначения за служебен повереник адвокат, то С. следва да поеме в своя тежест направените по делото разноски за тази страна. С оглед на това окръжният съд правилно е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на НБПП посочената сума.
Предвид заетите съображения, въззивният съдебен състав намира, че проверяваният съдебен акт е законосъобразен, поради което ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение рег.№207/11.11.2025г., постановено по НОХД №201/2024г. по описа на Окръжен съд - Търговище.
Определението е окончателно, като за постановяването му се уведоми жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289 гр. Варна, 16.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600401 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:
НПК.
Производството е по чл.341, ал.2 вр. с чл. 306, ал.3 вр. ал.1, т.4, пр.2 от Образувано е по жалба на осъденото лице Е. Т. С. против определение рег.№207/11.11.2025г., постановено по НОХД №201/2024г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с което С. е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 880 лева, представляваща изплатено възнаграждение за служебен повереник, който е осъществил процесуално представителство на гражданския ищец и частен обвинител Б.К.Р..
С жалбата осъденият оспорва първоинстанционното определение, т.к. не е ползвал тази правна помощ, а и Р. не е пострадала от престъпленията, за които е признат за виновен. Към въззивната инстанция отправя искане за отмяна на определението.
Настоящият състав на Апелативен съд-Варна, проверявайки законосъобразността на атакуваното определение, приема за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но преценена по същество тази жалба се явява неоснователна.
При постановяване на определението си първоинстанционният съд е приел за установено, че НОХД №201/2024 година е било образувано срещу Е.
С. по повдигнато му обвинение пред съда за престъпления по чл.116, ал.1, т.6а вр. чл.18, ал.1 и по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.129, ал.1 от НК. С определение от 14.08.2024 година Б. Р. (малолетна и пострадала от престъплението по чл.131 от НК) е била установена като страна – гр.ищец и частен обвинител и на същата е предоставена правна помощ във вид на процесуално 1 представителство по чл.21, т.2 от ЗПП. С влязла в сила на 03.07.2025 година присъда №11, подс.С. е бил признат за виновен в извършване на двете престъпления, за които му е било повдигнато обвинение, съответно съвкупността е била наказана с девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С решение №ТЩ- TS 309-27522/07.11.2024 година на НБПП, на служебния повереник, представлявал процесуално гр.ищец и частен обвинител Р., е определено и изплатено възнаграждение в размер на 880 лева.
При горните данни въззивният състав счита, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй като то е постановено в съответствие с чл.189, ал.3 вр. с ал.1 от НПК, като възложената в тежест на Е. С. сума от 880 лева е дължима за предоставена правна помощ на гражданския ищец и частен обвинител Р. по реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.21, т.2 от Закона за правната помощ, по вид - процесуално представителство от служебен повереник, осъществено в съдебната фаза на наказателното производство. Не отговаря на обективността твърдението в жалбата, че Р. не е пострадала от едно от престъпленията – по това положение вече са отразени фактически констатации, а след като на нея държавата й е осигурила правна помощ и защита на процесуалните права и интереси в качеството й на гр.ищец и частен обвинител, и по този повод е направила разноски в размер от 880 лева, заплащайки адвокатски хонорар на назначения за служебен повереник адвокат, то С. следва да поеме в своя тежест направените по делото разноски за тази страна. С оглед на това окръжният съд правилно е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на НБПП посочената сума.
Предвид заетите съображения, въззивният съдебен състав намира, че проверяваният съдебен акт е законосъобразен, поради което ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение рег.№207/11.11.2025г., постановено по НОХД №201/2024г. по описа на Окръжен съд - Търговище.
Определението е окончателно, като за постановяването му се уведоми жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2