Решение № 3871 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3871 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110150361 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България“ АД срещу ЗАД „Армеец“ АД.

Ищецът твърди, че на 27.04.2022г. в *********************************** (кръстовището с ********************************) в района на обозначена пешеходна пътека, л. а. „Фолскваген Пасат“ с рег. № ************, управляван от М.

И. се движил в посока към Витоша, като при приближаване на пешеходната пътека намалил и спрял, за да пропусне преминаващ пешеходец. В същия момент зад него завивал от ул. „Й. Р.“ към бул. ******************* в същата посока л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ************, управляван от В. П., който поради неспазване на дистанция и несвоевременна реакция го ударил в задната част, като именно той имал вина за произшествието. Между водачите бил попълнен двустранен констативен протокол. Към датата на ПТП, л. а. „Пасат“ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана преписка. Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Увреденият автомобил бил ремонтиран в доверен сервиз на обща стойност 2397,95лв. с ДДС, която била изплатена от ищеца. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“, който поканил да плати сумата, но същият го сторил само частично – платени били 1423,24лв. Оставала дължима разлика от 989,71лв.

Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1004,17лв., от които 989,71лв. – неплатен остатък от изплатеното обезщетение и 15лв. ливкидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л. а. „Пасат“, тъй като полицата не била подписана. Признава наличието на застрахователен договор 1

„ГО“ с него за л. а. „Голф“, както и настъпването на събитието по описания в исковата молба и ДКП механизъм. Оспорва иска по размер, като го счита за завишен и несъответстващ на пазарните цени. Посочва, че е заплатил сумата от 1423,24лв. в полза на ищеца на 08.12.2022г., с което изцяло изпълнил задълженията си. Отрича да е било необходимо ремонтът да се извърши в официален сервиз, тъй като автомобилът е произведен 2015г. и не е в гаранция. Счита, че не всички увреждания по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.

1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на 27.04.2022г. в гр. София е настъпило ПТП между двата автомобила по описания механизъм; че МПС „Фолксваген Голф“ е било застраховано към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото дружество е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на обезщетение в определен срок, като ответникът е изплатил сумата от 1423,24лв.

Оспорването на ответника за липсата на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на л. а. „Фолскваген Пасат“ по имуществена застраховка „Каско“ се явява неоснователно, тъй като е представена подписана от двете страни застрахователна полица № ******************** /л. 126/. Отделно от това, ответникът е извършил частично плащане по претенцията на ищеца, което 2 представлява признание чрез конклудентни действия на този факт.

В застрахователната полица по имуществената застраховка „Каско“ за л. а.

„Фолксваген Пасат“ е посочено, че начинът на ликвидация е в официален сервиз на марката. Установява се, че на 08.11.2024г. е съставен опис на щета на уврежданията от застрахователя, в който са описани уврежданията – броня – облицовка задна нов, спойлер – облицовка броня заден долен нов, конзоли задна броня – ремонт. Издадена е фактура от „Порше интер ауто БГ“ ЕООД на стойност 2397,95лв. за отремонтиране на автомобила, като с доклад е прието да се изплати сумата в полза на сервиза /л. 18/, което е сторено на 26.09.2022г. Ищецът признава, че ответникът е извършил плащане по регресната покана на сумата от 1423,24лв. (факт, който е отделен за безспорен), поради което остава неплатен остатък от 974,71лв. плюс 15лв. ликвидационни разноски или общо 989,71лв.

Според експертното заключение, към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 6 години, 5 месеца и 11 дни, като цената за възстановяването му според разходните документи от официалния сервиз възлиза на фактурираната сума от 2397,95лв. Изчислена обаче на база средни пазарни цени към датата на ПТП, същата възлиза на 1651,60лв., като от техническа гледна точка всички детайли могат да бъдат ремонтирани в сервиз, който не е официален за марката.

Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така, обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл.

400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.

Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години към датата на произшествието /а в някои хипотези - не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за запазване на гаранцията.

В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила, този автомобил обективно има характеристиките на нов, 3 както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в оторизиран сервиз с цени над средните /с оглед запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.

В случая, ищцовото дружество не твърди, нито установява, че ремонтирането на автомобила в оторизиран сервиз е било необходимо за запазване на гаранция на същия.

За конкретния автомобил нито се твърди, нито се установява да е бил в гаранционен срок. Ето защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил в експлоатация над 5 години от датата на производство, съдът не може да приеме при липса на доказателства, че същият е подлежал на гаранционно обслужване и в този смисъл е било необходимо щетите да бъдат отстранени в официалния сервиз на марката. Вътрешните отношения между застраховател и застрахован относно наличието на клауза в имуществената застраховка „Каско“ за отстраняване на уврежданията в оторизиран сервиз, не обвързват застрахователя по задължителна застраховка „ГО“. Съгласно съдебната практика /Решение № 465/23.01.2025г. по в. гр. д. № 9837/2023г. на СГС, Решение № 4953/30.07.2025г. по в. гр. д. № 10282/2024г. на СГС и др./, в този случай размерът на паричната сума, до която се простира отговорността на застрахователя по "Гражданска отговорност", следва да бъде определена съобразно средните пазарни цени в Република България към деня на увреждането, тъй като същата би постигнала целта за пълно репариране на вредите.

Несъмнено, при пазарна икономика със свободна конкуренция между множество стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС /особено в оторизирани за марката автосервизи/, но тези по-високи цени не следва да се вземат предвид при определяне на задължението на застрахователя по реда на чл.