Определение № 2338 от 22.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2338 гр. София, 22.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хИ.ди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501874 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба на Е. Л. Л., подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Х. срещу Разпореждане № 16214/09.06.2026г. по ч.гр.дело № 3950/2026г. на Софийски градски съд, с което се връща като просрочена частна жалба с вх.№ 62126/08.05.2026г., поради това, че деловодната система на съда е дала номер на жалбата на 08.05.2026г. в 09,26ч, а срокът за обжалване е изтичал на 07.05.2026г.

Твърди се в жалбата, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 07.05.2026г. и това е видно от печата на електронния подпис. Срокът за обжалване се считал за спазен независимо от обстоятелството кога точно подаването на жалбата е било отчетено в ЕИСС. Конкретни съображения за това изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането е за отмяна на разпореждането за връщане на частната жалба и делото да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е и основателна.

Постъпила е частна жалба с вх.№62126/08.05.2026г. срещу Определение №

8403/15.04.2026г., постановено по ч.гр.дело № 3950/20206г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителната мярка запор върху лек автомобил, марка „Порше“, модел „Макан“ с рег.№ ***.

1

Не е спорно, а и се установява от представеното по делото Съобщение на ЧСИ Р. В. , че съобщението за налагане на обезпечителната мярка е връчено на Е. Л. на 29.04.2026г., следователно срокът за обжалване на допуснатото обезпечение, съгл. разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК, изтича на 07.05.2026г.

Няма спор, а и видно от отбелязването на електронния подпис на подателя частната жалба, че жалбата срещу определението за допускане на обезпечение на бъдещия иск е подадена на 07.05.2026г. в 17.48ч, чрез упълномощения от жалбоподателката процесуален представител адв. М. Х..

Видно е от изготвената от първоинстанционния съд справка от ЕИСС, че се потвърждава подаването на жалбата посредством ЕПЕП на 07.05.2026г., но товя обстоятелство е въведено в информационната система на съда на следващия работен ден- на 08.05.2026г. в 09.26ч.

С обжалваното разпореждане № 16214/09.06.2026г. по ч.гр.дело № 3950/2026г. на Софийски градски съд, съдът отчитайки че срокът за обжалване, който е 7 дневен, изтича на 07.05.2026г., първия работен ден след 06.05.2026г, а от друга страна, че според входящото клеймо на СГС, а и справка, изготвена именно в тази насока, частната жалба е постъпила в системата на съда на 08.05.2026г. в 09.26ч., е приел че тя е просрочена.

Така постановеното разпореждане като краен резултат е неправилно.

Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата, респ. жалбата е станало по пощата или в електронна форма, какъвто случай е именно и настоящият.

Видно от отбелязването на електронния подпис на подателя на жалбата тя е била подадена чрез ЕПЕП на 07.05.2026г. и това е именно релевантната дата за подаване на жалбата с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК. Действително разпоредбата на чл. 62, ал.4 ГПК предвижда, че електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие, но изготвената от първоинстанционния съд справка отразява само деловодното отразяване на входящия документ в електронната система на съда, което е станало на следващия ден след неговото подаване по електронен път. Друго не би и могло да бъде, тъй като жалбата е подадена на 07.05.2026г. след изтичане на работното време на съда/ но преди изтичане на крайния срок за обжалване съобразно правилото на чл.60, ал.4 ГПК/, следователно логично е да се приеме, че деловодното отразяване в деловодната система на съда ще бъде отразено на следващия работен ден- на 08.05.2026. в 09.26г., непосредствено след началото на работното време на съда.

Следователно частната жалба на Е. Л. Л. е подадена преди изтичането на преклузивния процесуален срок- на 07.05.2026г., поради което и изводът в обратния смисъл на окръжния съд не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав.

Предвид горното обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба , като просрочена, като краен резултат се явява неправилно, и като такова то подлежи на отмяна и 2 делото следва да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане № 16214/09.06.2026г. по ч.гр.дело № 3950/2026г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3