Решение № 4306 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4306 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110148573 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „*****“ ЕАД съществуват вземания от Т. К. Д. за следните суми: за сумата от 2113.55 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, на ул. „****“ № 22, вх. А, ет. 1, за сумата от 371.29 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., за сумата от 20.72 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 4.91 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 02.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 66293/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер 1 на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот, респ. че не ползва същия на друго основание. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на част от процесните задължения по давност. Искът за цената на услугата дялово разпределение счита за недопустим, доколкото тази услуга била предоставена от трето лице, а не от ищеца, поради което последният не бил легитимиран да претендира цената й. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание ответницата да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От представения с исковата молба Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 162, том LLXLI, дело № ****/****. се установява, че на 18.12.****. ответникът Т. К.

Д. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, на ул. „****“ № 22, вх. А, ет. 1. С оглед на това, доколкото доказателствената стойност на този нотариален акт не е разколебана от останалата доказателствена съвкупност, а и доколкото не се установява, а не се и твърди правото на собственост да е отчуждено от правната сфера на ответника преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че през последния същият е бил единствен собственик на имота, а с това съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- клиент на доставяната до имота топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която 2 се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена. С оглед на последното, а и доколкото това обстоятелство не е оспорено от името на ответника, следва да се приеме, че през исковия период сградата, в която се намира процесното жилище, е била въведена в експлоатация.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на ищеца „****“ ЕООД (предишно „МХ ***“ ООД).

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период не се оспорват от името на ответника, а и се установяват от заключението на съдебнотехническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период в имота е имало апартаментен топломер за измерване на количеството потребена топлинна енергия за отопление на имота, но обективно през релевантния за спора период такава не била потребена. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, от друга страна, била начислена на брой лица с разходна норма от по 140 л/денонощие за един потребител при двама живущи в имота. Съгласно констатациите на вещото лице в хода на експертното изследване за процесния период били съставени документи за извършени главни отчети от 27.05.2020г. и от 10.05.2021г., които били подписани от клиента, което по своята правна същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че имотът е бил топлоснабден, като през съответния отоплителен сезон до същия е доставена топлинна енергия в сочения в отчета обем. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз основа на представените му свидетелства за метрологична проверка експертът е установил, че общият топломер в абонатната станция е преминавал редовни периодични метрологични проверки, приключвали със заключение за съответствие с одобрения тип, въз основа на което е заключил, че за спорния период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 2113.61 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответника, а и се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на 3 предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., именно в сочения от ищеца общ размер от 20.72 лева.

Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за недължимост на цената на услугата дялово разпределение в полза на топлофикационното дружество, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.

С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за погасяване на тези вземания по давност.