Решение № 8901 от 03.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8901 гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110157817 по описа за 2021 година

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове предявени от „Теленор България” ЕАД /с настоящо наименование ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД/ срещу СВ. Н. Д..

В исковата молба се твърди, че между „Теленор България“ ЕАД и ответника са сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг /продажба на изплащане/. Ответникът ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги, но не изпълнил точно своите парични задължения за използваните услуги и лизингови вноски, за което били издадени фактури № 7279991456/01.11.2018 г. № 7280721839/15.11.2018 г., № 7281360445/01.12.2018 г., № 7282060463/15.12.2018 г., № 7282679264/01.01.2019 г., № 7284073344/01.02.2019 г. и № 7284768728/15.02.2019 г.

Съгласно чл. 75 от ОУ на оператора при незаплащането на фактури за ползване на мобилни услуги в срок, Теленор България ЕАД има правото да прекрати едностранно договора, а според т. 11, стр. 3 от индивидуалните договори за мобилните номера, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в първоначалния срок, по вина или инициатива на Потребителя, същият дължи неустойка за предсрочно прекратяване в размер на сумата от стандартите за съответния абонаментен план месечни абонаменти за съответната СИМ карта до края на този срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни вноски. Договорите за мобилни услуги били прекратени поради неизпълнение от страна на потребителя, поради което били начислени и претендираните неустойки. Всички договори за лизинг били сключени по повод договорите за мобилни услуги, поради което и на осн. чл. 12, ал. 2 от ОУ, тези договори ставали предсрочно изискуеми. Поради което и по фактури № 7284768728/15.02.2019 г. и № 7284073344/01.02.2019 г., били начислени останалите дължими лизингови вноски по всеки един от сключените лизингови договори. Освен това към настоящия момент всички срокове по договорите за лизинг били изтекли, поради което и тези суми са изискуеми и на общо основание поради настъпил краен падеж.

Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 35693/2020 г. по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявяват настоящите установителни искове за установяване на съществуване 1 на вземанията по заповедта.

Предвид всичко изложено ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 24.27 лв., представляваща лизинговите вноски по договор за лизинг от 07.03.2017г. за устройство COOLPAD Torino S Champagne за отчетен период 15.10.2018г. - 14.02.2019г., 34.66 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.10.2018г. - 14.12.2018г. по Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, от които 34.64 лв. абонаментни такси и 0.02 лв. услуги извън пакет по абонаментния план (съгласно уточнителна молба от 19.01.2022 г.), 52.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, 10.70 лв., представляваща разликата между цената на устройството COOLPAD Torino S Champagne без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 07.03.2017г., дължима съобразно уговореното в Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. , 11.89 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.11.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.11.2017 г. , 27.48 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.11.2017 г. , 27.53 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.11.2017 г. за устройство LG K8 2017 Gold, дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от 15.11.2017 г. , 119.41 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.11.2017 г. за устройство LG K8 2017 Gold за отчетен период 01.11.2018г. — 31.01.2019г. , 19.78 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.10.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.03.2018 г., 36.94 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.03.2018 г., 99.17 лв., представляваща разликата между цената на устройството TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.03.2018 г., дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от 15.03.2018 г. , 54.55 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.03.2018 г. за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine за отчетен период 01.10.2018г. — 31.01.2019г., 19.88 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.11.2018г. — 30.11.2018г. по Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, 47.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** , 69.93 лв., представляваща разликата между цената на устройството LG К8 2017 Gold без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.03.2018 г., дължима съобразно уговореното в Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. , 165.68 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.03.2018 г. за устройство LG К8 2017 Gold за отчетен период 01.10.2018г. — 31.01.2019г. , 25.89 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.11.2018г. — 30.11.2018г. по Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, 62.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, 134.06 лв., представляваща разликата между цената на устройството XIAOMI Redmi Note 5A 16GB Dual Rose Gold, предоставено във връзка с Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума, 17.79 лв., 2 представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.10.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2018 г., 19.98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2018 г., 79.85 лв., представляваща разликата между цената на устройството KIDS WATCH MyKi Touch WHITE без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.09.2018 г., дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от 15.09.2018 г., 56,98 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.09.2018 г. за устройство KIDS WATCH MyKi Touch WHITE за отчетен период 01.10.2018г. — 31.01.2019г. Претендира се законна лихва върху всяка една от посочените суми от дата на подаване на заявлението – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Прави възражение за давност на вземанията. Моли за отхвърляне на претенциите. Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът сочи, че договорите са прекратени от ищеца.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ и чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 35693/2020 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно вземанията за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги:

По производството по безспорен начин се установява, че между „Теленор България“ ЕАД и ответника са били сключени следните договори за мобилни услуги – Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от

15.11.2017 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.03.2018 г., Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2018 г. Ищецът е представил заверени преписи от посочените договори, които носят подписа на СВ. Н. Д., който не е оспорен в срока по чл. 193 ГПК. Подписите поставени от ответника доказват сключването на договорите между страните.

Относно месечните абонаментни такси, то същите се дължат независимо от ползваните услуги по сключения договор. Абонаментният план се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други (освен случаите при непредоставен достъп до мобилната мрежа, но доказателства в тази насока не са ангажирани), тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

3

Ответникът не представя доказателства за заплащането на процесните задължения, поради което следва да се разгледа направеното в срока възражение за погасителната давност на част от претендираните суми.

Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 06.08.2020 г. При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на процесните вземания следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК . Съгласно посоченото решение периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД са вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието „периодични плащания“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По делото не е спорно, че претендираните суми са за предоставени далекосъобщителни услуги, както и, че същите имат характер на периодични плащания и вземанията по тях се погасяват с кратката тригодишна давност. С оглед приетото, че като периодично плащане вземането на ищеца се погасява с тригодишна давност, същият може да претендира като непогасени по давност суми, чиято изискуемост е настъпила след 06.08.2017 г.