Определение № 5113 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5113 гр. Варна, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100502208 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива след решение № 547/02.10.2025г. по гр.д. № 3903/2024г. на ВКС, Четвърто ГО, с което е отменено решение № 743/02.07.2024г. по в.гр.д. № 527/2024г. на ВОС в обжалваната част, с която молбата вх. № 14144/04.06.2024г. на Д. Д. С. е оставена без уважение в частта за „допълване“ на въззивното решение № 462/26.04.2024г., на осн. чл. 250 от ГПК, като делото е върнато на ВОС за ново разглеждане в посочената част от друг въззивен състав. Със същото решение са дадени указания на въззивния съд, че при повторното разглеждане на делото следва да се произнесе по тази част на молбата по реда на чл. 247 от ГПК, като следва да вземе служебно отношение дали е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение и по отношение на главницата в размер на чл.

2000.00лв.

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Д. Д. С. ЕГН ********** от с. Тополи, ул. „Р.Панчелиев“, № 34, за осъждане на Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, да му заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди , на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С решение № 3333/18.10.2023г., поправено с решение № 425/12.02.2024г. , двете постановени по гр.д. № 15002/2022г. на ВРС, ПРБ е осъдена да заплати на Д. Д. С. сумата от 10000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019г. на Трето РУ на МВР-Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, от НК , като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, № 260162/07.0.2021г. по НОХД № 4539/2020г. на ВРС, потвърдена с решение № 78/09.05.2022г. по ВНОХД № 110/2022г. на ВОС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 09.05.2022г. и 1 сумата от 1600.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 4539/2020г. на ВРС и ВНОХД № 110/2022г. на ВОС, както и сумата от 84.45лв., представляваща мораторна лихва върху това обезщетение за периода от 09.05.2022г. до 14.11.2022г. и ПРБ е осъдена да заплати на Д. Д. С. разноски в размер на 1635.97лв., на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл.

78, ал. 1 от ГПК.

По постъпилата от Прокуратурата на Република България въззивна жалба е било образувано в.гр.д. № 2424/2023г. на ВОС, преобразувано във в.гр.д. № 527/2024г. на ВОС, по което е постановено решение № 462/26.04.2024г., с което е отменено частично решение № 3333/18.10.2023 г, поправено с решение № 425/12.02.2024 г., двете постановени по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска на Д. Д. С., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 2000.00лв. до размера на 10000.00лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като неоснователен; потвърдено е решение № 3333/18.10.2023 г., поправено с решение № 425/12.02.2024 г., двете постановени по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.

Д. С., ЕГН ********** сумата от 800.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд –Варна и сумата от 42.22лв., представляваща мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение, начислено за периода от 09.05.2022 г. до 14.11.2022 г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД. Посочено е, че в останалата му необжалвана част решението на ВРС е влязло в законна сила.

С молба молба вх. № 14144/04.06.2024г. Д. Д. С., чрез адв. Юл.Г. е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК и отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, като е посочено, че съдът е формирал мотиви за основателност на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД върху присъдената главница от 2000.00лв., но липсва обективиране на волята на съда в диспозитив.

С решение № 743/02.07.2024г. по гр.д. № 527/2024г. е оставена без уважение молбата на Д. Д. С. в частта, с която се иска допълване на решение № 462/26.04.2024г. по в.гр.д. № 527/2024г. на ВОС, на осн. чл. 250 от ГПК и е изменено същото решение в частта за разноските, както е поискано, на осн. чл. 248 от ГПК, като вместо „Осъжда Д. Д. С. за заплати в полза на държавата по сметка на ВОС сумата от 520.00лв.-разноски в 2 първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ“ е постановено да се чете: “Осъжда ПРБ е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ВОС сумата от 520.00лв.-разноски в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ“.

ВКС се е произнесъл с посоченото вече по-горе решение № 547/02.10.2025г. по гр.д.

№ 3903/2024г. на ВКС, Четвърто ГО.

Настоящият състав намира, че следва да се произнесе по отправеното от Д. Д. С., чрез адв. Юл.Г. с молба № 14144/04.06.2024г. искане с правно оснт. Чл. 247 от ГПК за отстраняване на допуснатата с решение № 462/26.04.2024г. по гр.д. № 527/2024г. на ВОС очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липсата на диспозитив относно формираната в мотивите воля съдът да уважи акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД върху присъдената главница от 2000.00лв., намирайки претенцията за основателна.

В същото решение обаче е допусната още една очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липсата на потвърдителен диспозитив за дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди от страна на ПРБ за сумата от 2000.00лв., до който размер съдът е формирал мотиви за основателност на претенцията, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

За отстраняването ѝ следва да бъде открито служебно производство по реда на чл.

247, ал. 1 от ГПК. Не е необходимо насрочване на открито съдебно заседание.

На страните следва да бъде съобщено откритото служебно от съда производство по отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като им бъде дадена възможност за писмен отговор, по аргумент на разпоредбата на чл. 247, ал. 2 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т К Р И ВА служебно производство по отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 462/26.04.2024г. по гр.д. № 527/2024г. на ВОС, доколкото липсва потвърдителен диспозитив за дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди от страна на Прокуратурата на Република България за сумата от 2000.00лв., до който размер съдът е формирал мотиви за основателност на претенцията, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от уведомяването имат възможност да предоставят становище по служебно откритото производство за отстраняване на ОФГ по инициатива на съда.

След изтичането на срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК, делото да се докладва за произнасяне, включително и по молбата на Д. Д. С. за отстраняване на другата допусната в 3 решение № 462/26.04.2024г. по гр.д. № 527/2024г на ВОС очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липсата на диспозитив относно формираната в мотивите на решението воля съдът да уважи акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД върху присъдената главница от 2000.00лв., намирайки претенцията за основателна, на осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК, в какъвто смисъл са дадените от ВКС задължителни указания с решение № 547/02.10.2025г. по гр.д. № 3903/2024г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4