Определение № 3930 от 23.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5813/2026
- Вид
- Определение № 3930
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Иван Коев, Тони Гетов, Ангел Димитров Гагашев
Цитирани разпоредби
- чл. 308, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3930 гр. София, 23.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Коев
Членове:
Ангел Д. Гагашев
Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20261100605813 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпил частен протест от прокурор към СРС срещу определение на СРС, НО, 107 с - в от 17.04.2026 г. по нчд № 2179/2026 г. по описа на СРС, НО, 107 с-в, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменил постановление на СРП от 03.12.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5093/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1028/25г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
С протеста прокурорът оспорва определението за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като сочи, че жалбата на С. К. е процесуално недопустима, тъй като тя няма качеството на пострадало лице от престъплението, предмет на разследване. Излага и доводи за приложимост на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като инкриминираният документ е подписан от лелята на детето с цел полагане на грижи за него в отсъствието на родителите му, без да са настъпили общественоопасни последици и без да е ограничена възможността на родителите да го преместят в друго училище или да го вземат при себе си в чужбина.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 309, aл.1 от HK, за това, че на 13.12.2023 г. е съставен и използван неистински частен документ заявление от същата дата, адресирано до директора на 170 СУ „Васил Левски“ в гр. Нови Искър за записване на малолетния Р.К.Т. в седми клас за учебната 2023/2024 г. По делото няма привлечени в качеството на обвиняеми лица.
С постановление от 03.12.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че макар деянието формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, поради своята малозначителност то не е общественоопасно.
С определение от 17.04.2026 г., постановено по ч.н.д. № 2170/2026 г. по описа на СРС, 1
НО, 107-ми състав, съдът е отменил постановлението на СРП от 03.12.2025 г.. В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че изводът на прокурора за малозначителност на деянието не е подкрепен с конкретни съображения и че степента на обществената му опасност не се различава съществено от тази на други деяния от същия вид. Посочил е, че записването на детето в училище без знанието и съгласието на родителите му засяга както правото на образование на детето, така и правото на неговите законни представители да вземат решения относно образованието му. Съдът е намерил също данни за осъществено от обективна страна деяние по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 НК, като е счел, че разследването следва да продължи за събиране на доказателства относно субективната му страна.
По възраженията на прокурора, че С. К. не е разполагала с процесуална легитимация да оспорва постановлението на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство, въззивният съд намира, че жалбата на майката е била процесуално допустима, тъй като чрез съставянето и използването на неистинския частен документ без нейно знание и съгласие са били засегнати пряко правата като родител да участва в решенията относно образованието на малолетното й дете, включително избора на вида и формата на неговото образование и училището, в което то да бъде записано. Деянието е довело до осъществяване на правно значимо действие от нейно име, без действително волеизявление от нейна страна, което обосновава извода за пряко засягане на правата и законните интереси и налага преценка на качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК.
Въззивният съд, след като извърши собствен анализ на материалите по делото, намира, че деянието, за което се води разследването, попада в приложното поле на чл. 9, ал.
2 НК, но по съображения, различни от изложените в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Докато прокурорът е приел, че поради своята малозначителност деянието не е общественоопасно, настоящият състав намира за приложима втората хипотеза на посочената разпоредба, а именно, че обществената му опасност е явно незначителна.
Правилно районният съд е посочил, че събраните в досъдебното производство доказателства категорично установяват използването на неистински документ за записването на Р.Н. в 170 СУ „Васил Левски“. Видно от заключението на съдебнопочерковата експертиза, заявлението не е подписано от майката на детето, посочена като негов автор, а от нейната сестра. Основателен е и изводът, че деянието е засегнало правото на родителите, като законни представители на малолетното дете, да вземат решения относно неговото образование.
Настоящият състав обаче не споделя преценката на районния съд, че деянието е засегнало отрицателно правото на детето на образование. От гласните доказателствени средства, социалните доклади и приложените по делото съдебни решения, относими към влошените семейни и роднински отношения, се установява, че самото дете е изразило желание да бъде записано в българско училище и е потърсило съдействие за това от своята баба и своите лели. Решението на детето да остане в страната и да потърси съдействие от своите роднини е предхождало подаването на процесното заявление. Следователно използването на неистинския документ не е обусловило отказа му да се завърне при родителите, а е било предприето в отговор на вече възникнала семейна ситуация и на изразена от детето потребност от подкрепа. Същевременно от показанията на директора и останалите служители на училището се установява, че Р.Н. бързо се е адаптирал към училищната среда и е посещавал учебните занятия с желание.
Засягането на правото на родителите да изберат учебно заведение за детето също не е със значителен интензитет. От доказателствата по делото се установява, че майката С. К. се е завърнала в страната няколко дни след записването на Р.Н. в училището, скоро след това е 2 узнала за него и е провела среща с директора. На тази среща е била предоставена възможност да упражни родителските си права, като отпише детето или го премести в друго училище. С. К. се е възползвала от тази възможност и на 15.01.2024 г., няколко дни след срещата, е отписала детето. Поради това засягането на правото да взема решения относно образованието на детето е било ограничено по продължителност и последици.
При преценката на обществената опасност на деянието и дееца следва да бъдат отчетени и подбудите и мотивите за извършването му. Макар в хода на досъдебното производство да не е било привлечено лице в качеството на обвиняем, събраните доказателства, включително свидетелските показания и заключението на съдебнопочерковата експертиза, дават достатъчно основание да се приеме, че лелята на детето свидетелката К. К. - е подписала и подала процесното заявление пред училищното ръководство с цел записването на Р.Н. в училището. Настоящият състав намира, че тя е действала, водена от грижа за детето и стремеж да защити неговите интереси. Макар да е използвала противоправни средства, целта е била да осигури възможност то да упражнява правото си на образование съобразно изразеното от него желание и категорична позиция, че не желае да се връща при родителите си в чужбина, а да остане в страната.
В тази връзка следва да бъде отчетено и последващото развитие на случая. След възпрепятстването на възможността семейството да напусне страната, изострянето на отношенията между неговите членове и техните роднини и отказа на Р.Н. да замине с родителите си, българските социални институции са му оказали съдействие да остане в страната. Впоследствие той отново е бил записан в българско училище - 141 ОУ „Народни будители“, този път в изпълнение на указанията на компетентните институции за закрила на детето и социално подпомагане. От където може да се направи извод, че стремежът да се осигури на детето образование в България е съответствал на реално съществуваща потребност от подкрепа, а не е представлявал единствено средство за противопоставяне на родителската воля.
От значение е и конкретното предназначение на процесния документ - осигуряване на достъп до образование, без данни за преследвана лична или имуществена облага от страна на подалото го лице. Доколкото използването му е било ограничено до тази цел и не е последвало позоваване на него за постигане на други правни последици, засягането на сигурността на документния оборот е останало в тесни фактически рамки. Това не премахва обществената опасност на деянието, но има значение за нейния конкретен интензитет.
Поради изложеното настоящият състав намира, че предхождащата деянието семейна ситуация, мотивът за подпомагане на детето, ограниченото предназначение на документа и краткотрайното засягане на родителските права — обосновава съществено по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните случаи на документни престъпления и позволява тя да бъде опредК. като явно незначителна.
Преценката за кои деяния и срещу кои лица да бъде повдигнато и поддържано обвинение за престъпление от общ характер е от компетентността на прокурора, като съдебният контрол върху прекратяването на наказателното производство не може да замести тази негова функция. Наличието на данни, че наред със заявлението е представено копие от неистински документ за завършен 6-ти клас, само по себе си не обосновава извод за съзнателното му използване от лелята на детето, доколкото не са установени неговият произход и автор, нито знанието за неистинността му. Същевременно представянето на този документ следва да бъде преценено и в контекста на вече обсъдените подбуди и общата цел за записване на детето в училище, които имат значение за оценката на конкретната обществена опасност на деянието.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 17.04.2026 г. по нчд № 2179/2026 г. по описа на СРС, НО, 107 с-в, с което се отменя постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.12.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5093/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1028/25г. по описа на СРП.
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.12.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5093/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1028/25г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4