Решение № 4258 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4258 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100504078 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от ищецът Т. Г.

З., чрез адв. Ж., срещу Решение № 4292/05.03.2026 постановено по гр.д. № 40383/2025 г. по описа на СРС, 76-и състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. Г. З., срещу „Поделение за пътнически превози - София“ към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № Д30/07.07.2025 г. на Директора на „ППП София“ към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, като се излагат следните съображения: в мотивите си първата инстанция се позовала на протокола на комисията, назначена от БДЖ, която установявала техническата повреда, но напълно е игнорирал точка 6 от същия документ, в който комисията изрично е посочила, че няма виновни длъжностни лица. Счита, че показанията на св. К., който заема ръководна длъжност в БДЖ и е предложил ищецът за наказание, се намират в противоречие с подписания преди това от него протокол и следва да бъдат ценени съобразно чл.172 от ГПК. Поддържа, че работодателят е провел процедурата по даване на обяснения формално и реално не ги е отчел при налагане на дисциплинарното наказание. Навежда също, че заповедта за налагане 1 на дисциплинарно наказание била немотивирана, тъй като не било посочено кое правило или инструкция е нарушил ищецът. Счита, че СРС неправилно е „допълнил“ мотивите на работодателя, като сам е потърсил общи разпоредби в длъжностната характеристика, които в самата заповед не фигурират. Твърди, че първата инстанция неправилно приела, че на дисплея в локомотива се изписали ясни указания, които машинистът пренебрегнал, доколкото по делото липсвали доказателство за това какво точно е видял машинистът в нощта на инцидента. Навежда, че в случая липсвал и елемент от състав на дисциплинарната отговорност, а именно- вина, тъй като настъпила аварийна ситуация, която изключвала вината на ищеца, а обстоятелството, че по-късно комисия от БДЖ успяла да рестартира локомотива, не означавало, че машинистът е действал виновно или небрежно в момента на инцидента. Твърди се и че съдът неправилно приложил чл. 187 и чл. 189 КТ, тъй като закъснението на влака автоматично не уронвало автоматично доброто име на БДЖ по вина на работника. Освен това първата инстанция не отчела чистото дисциплинарно минало на машиниста, дългогодишния му опит и специфичните му условия на работа. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Поделение за пътнически превози - София“ към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Оспорва твърдението на въззивника, че комисията е заключила липса на виновни лица, тъй като макар инцидентът да е започнал с техническа неизправност, вината на ищецът се изразявало в последвалото необосновано бездействие. Счита, че показанията на св. А. К. правилно били кредитирани, тъй като те изяснявали факти, които не били отразени в протокола– а именно, че главения вакуумен прекъсвач е бил само „изключен“, а не „заключен“, респ. ищецът следвало да рестартира локомотива, вместо да иска помощен такъв. Поддържа, че ищецът бил поканен писмено и дал обяснения, които са приети и разгледани преди връчването на заповедта, респ. правото му на защита не е било нарушено. Твърди, че чл. 31, ал. 3 от Инструкцията за работа на машинист, задължава ищецът да предприема мерки за отстраняване на неизправности на локомотива със собствени сили (чрез рестартиране на софтуера), ако това е възможно, респ. ищецът бил обучен точно за този тип локомотиви и трябвало да разпознае инструкциите на дисплея. Посочва, че действията на ищецът довели до трансбордиране на 200 пътници, отмяна на три влака и излишни разходи за помощен локомотив, което било пряк резултат от бездействието на ищецът, посредством което си поведение той уронило доброто име на ответника. По изложените съображения моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на СРС.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че ответника е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като връчил на ищеца писмена покана за даване на обяснения и е приел същите преди издаването на заповедта.

2

Първата инстанция е счела за правно ирелевантно наличието на разминаване в изходящите номера на поканата, тъй като процедурата по даване на обяснения е била приключила преди налагане на дисциплинарното наказание. СРС е приел и че заповедта с която е наложено дисциплинарното наказание е мотивирана, тъй като в нея по ясен и разбираем за служителят начин са посочени нарушения на трудовите му задължения. Счетено и че работодателят е спазил предвидените в КТ срокове за налагане на дисциплинарно наказание- 2-месечен от узнаване на нарушението и едногодишен от датата на неговото извършване. Първата инстанция е приела, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения- от представения протокол от комисия, извършила технически преглед на локомотива се установява, че (главния вакуумен прекъсвач) не е бил „заключен“, както твърди ищецът, а бил само „изключен“ поради технически проблем с отоплението. Първата инстанция е кредитирала и показанията на св.

К., според които ищецът е разполагал с необходимите знания за да рестартира локомотива, вместо да спре влака и да извика помощен локомотив. Прието е още, че според чл.31 от Инструкцията за работа на машинист, че служителят е длъжен при техническа повреда да вземе мерки за незабавното отстраняване със собствени сили, ако това е възможно, като в случая комисията рестартирала локомотива безпроблемно, откъдето следвало, че ищецът не е положил дължимата грижа. Посочено е че извършеното от ищецът дисциплинарно нарушение е довело до материални / финансови загуби и необходимост от ангажиране на допълнителен машинен и човешки капитали/ и нематериални вреди за работодателя / уронване на името на предприятието/, с оглед на което е налице състава на дисциплинарната отговорност на служителя. СРС е посочил също, че наложеното наказание е съразмерно, тъй като работодателят е наложил най- леката санкция- „ забележка“, а обстоятелството, че ищецът е бил лишен от бонус, поради наложеното му дисциплинарно наказание не е основание за отмяна на наказанието, тъй като материално стимулиране на служителите е въпрос на вътрешна политика и преценка на работодателя.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първото оплакване на въззивника е, че в мотивите си първата инстанция се позовала на 3 протокола на комисията, назначена от БДЖ, която установявала техническата повреда, но напълно е игнорирал точка 6 от същия документ, в който комисията изрично е посочила, че няма виновни длъжностни лица. Съдът не намира това оплакване за основателно. В правната теория и съдебната практика е безспорно, че субектът който осъществява дисциплираната власт в предприятието на работодателя е този, който следва да се извърши преценката дали е извършено дисциплинарно нарушение и какво наказание да бъде наложено на провинилия се работник или служител. В случая органът, който притежава дисциплинарна власт в предприятието на ответника е директорът на „Поделение за пътнически превози - София“. В неговата суверенна преценка е да реши дали ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като е без значение дали комисията която е била назначена за установяване на техническата повреда е приела че има или няма работник или служител, който е извършил дисциплинарно нарушение, доколкото тя няма правомощие да извършва преценка дали е извършено дисциплинарно нарушение. Не е основателно и оплакването, първата инстанция предпочела показанията на св. К. и неговият доклад от 01.07.2026 г., с който предлага ищецът за дисциплинарно наказание, вместо Констативния протокол от 09.06.2025 г., чийто член е бил и св. К., в който е посочено, че няма виновни длъжностни лица за настъпилия инцидент. Както вече се посочи по- горе не е в компетентността нито на св. К., нито на комисията която е била назначена за установяване на техническата повреда да осъществява преценка дали е било извършено извършено дисциплинарно нарушение, респ. констатацията на комисията, че няма виновно длъжност лице, не обвързва субекта на дисциплинарната власт, който единствен има правомощието на база на събраните в хода на дисциплинарното производство данни да прецени дали съответния служител е извършил дисциплинарно нарушение. В частност в правомощието на субекта, който осъществява дисциплинарната власт е да извърши преценка между противоречащи си доказателства и констатации във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение и да реши на кои да даде вяра. Твърденията на въззивника, че показанията на св. К. не следвало да бъдат кредтирани, тъй като ищецът е подал сигнал и ГИТ е предприела принудителни мерки срещу работодателя не могат са бъдат споделени. Действително св. К. е в кръга от лица по чл.172 от ГПК. Процесуалния закон обаче не съдържа забрана показанията на лице от този кръг да бъдат кредитирани, стига същите да са дадени обективно и безпристрастно и да са в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал. В случая въззивният съд намира, че правилно първата инстанция е кредтирала показанията на св. К., тъй като същите са логични, безпротиворечиви и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.

Не е основателно и оплакването на въззивника, че работодателят провел процедурата по даване на обяснения формално и реално не ги е отчел при налагане на дисциплинарното наказание. В съдебната практика е безспорно, че производството по налагане на дисциплинарни наказания е неформално и Кодексът на труда не установява специални правила за иницииране на производството, нито форма на поканата за даване на обяснения.

4

Съгласно чл.193,ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Неизслушването им, съответно неприемането на писмени обяснения, води до отмяна на дисциплинарното наказание от съда. От събраните по делото доказателства е видно, че на 25.06.2025 г. на ищецът е била връчена покана за даване на писмени обяснения, като поканата за даване на обяснения е била подписана от ищецът, а формалната доказателствена сила на този частен документ не е бил оборена. От това следва, че от ищецът е било поискано даването на писмени обяснения. На 25.06.2025 г. ищецът е депозирал писмени обяснени, които са приети и разгледани преди връчването на заповедта, респ. правото му на защита не е било нарушено. Ирелевантно е обстоятелството, че писмените обяснения са били поискани на 25.06.2025 г., а документът е бил поставен деловоден входящ номер от 02.07.2025 г., доколкото както вече беше посочено по- горе производството по налагане на дисциплинарни наказания е неформално и КТ не установява специални правила за иницииране на производството. При положение, че на ищецът са били поискани писмени обяснения, същите са били депозирани и приети от работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание, то правото му на защита не е бил накърнено, респ. процедурата по чл.193,ал.1 от КТ е била спазена.