Решение № 1425 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Вълков като разгледа докладваното от В. Вълков Търговско дело № 20241100902003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на В. Л. Ц. в качеството си на частен съдебен изпълнител с рег. № 926 от регистъра на КЧСИ срещу отказ № 2024091803658/20.09.2024 г. да бъде вписано заличаване на учреден запор.. В жалбата се сочи, че поради технически несъвършенства на използваната от Агенция по вписванията електронна система – изисква посочване на акт за заличаване на запор и наименование на постановилия заличаването орган от списък, съдържащ единствено съдилища. Твърди се, че запорът е наложен от съдебен изпълнител, което препятства удовлетворяването на това изискване. По указание от служители на Агенцията, сигнализирани с този проблем, ЧСИ Ц. е отбелязал „*“ в незадължителното поле 408. Сочи, че при идентични условия са заличавани предходно вписани запори. Смята и че от приложеното съобщение за вдигане на запора може да се извлече цялата необходима информация дори и да не е попълнено поле 408.

Жалбоподателят упреква длъжностното лице и за неизпълнена процедура по чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

В отговор по жалбата Агенция по вписванията, представлявана от юрк. Бункова, оспорва жалбата като възпроизвежда аргументите по отказа без да изразява становище по доводите в жалбата.

По допустимостта на жалбата срещу отказа за вписване на запора.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – заявителят в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт. По делото не се установява 1 на заявителя да е връчен препис от постановения отказ, поради което съдът приема жалбата за депозирана в срок.

Съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) следващата се такса в съдебното производство е половината от дължимата в регистърното. Настоящият състав споделя виждането, че предписаното от чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ служебно уведомяване изключва дължимостта на държавна такса. Вдигането на запор съдебният изпълнител , а следователно такава не се дължи и в настоящото производство.

По основателността на жалбата срещу отказа за вписване на запора.

Под 20241002134624 е регистрирано заявление, изходящо от жалбоподателя и касаещо обстоятелства, относими към „Р.**“ ЕООД. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че в подаденото заявление не е заявено исканото вписване, заличаване или обявяване. Указано е като необходимо при желание за вдигане на запора отбелязване на поле „408 Вдигане на запора“.

Жалбата е основателна.

Частният съдебен изпълнител се явява овластено от закона лице досежно огласяване на предприети обезпечителни мерки по отношение на търговец. Унифицираните заявления позволяват автоматично обработване на постъпили данни, гарантиращо прокламирания принцип на бързина и процесуална икономия. Този принцип е двустранно приложим – облекчава регистърната администрация при възпроизвеждане на данните, но и самия заявител при тяхното структуриране и подаване. Ето защо и надлежното му приложение предполага и гарантирана от администрацията функционалност на предоставената система.

Описаните от жалбоподателя пречки да отрази желаното действие разкрива непригодност на системата да удовлетвори очакванията на длъжностното лице по регистрацията.

Същевременно законът разграничава подхода за упражняване на процесуалното действие от обстоятелствата, чието вписване или заличаване се иска. По отношение на формалните критерии в сила е правилото на чл. 21 т. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред. При възприетата електронна форма принципът на бързина и процесуална икономия изисква редът да произтича от разработената програма. При положение че длъжностното лице не установява активация на полето, а жалбоподателят сочи да е оставено празно поради невъзможност да отрази действителния автор на акта – в случая съдебен изпълнител в рамките на изпълнително производство, и без наложена от системата задължителност, няма основание за извод, че предписаният ред е нарушен. Незадължителният характер на полето в автоматицирана система за комуникация изключва наложителността на този реквизит от заявлението.

Използваният образец класифицира заявеното обстоятелство – вписване на обстоятелства относно запор върху дружествен дял със заявление Б5(чл. 46 от Наредба .

2

№ 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - Наредбата). Електронната комуникация гарантира за потребителя съобразяване на електронното изявление с предписаната форма.

След като системата приема електронно изявление и без маркирано поле 408 като сезиращо регистърната администрация, следователно изискуемата форма е спазена. Развилата се процедура потвърждава твърдението на жалбоподателя за факултативния избор на поле 408, досежно което обстоятелство и Агенция по вписванията не възразява в депозирания отговор по жалбата.

Съгласно чл. 47 от Наредбата към заявлението се прилага съответния документ, с който законът свързва заявеното обстоятелство. В случая се установява, че към заявлението е приложен и документ, описан като акт за изоставяне на изпълнението, съставляващ съобщение за вдигане на запора. Съгласно чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон предвижда вписване въз основа на акт на частен съдебен изпълнител, то се извършва незабавно. Така предвиденият ред се отклонява от общоутвърдения при лимитиран според спецификата си орган. Процесното заявление изхожда от лице, идентифицирало се като ЧСИ (утвърдена в практиката абревиатура на частен съдебен изпълнител), а приложеният към заявлението документ позволява представа за настъпилото обстоятелство, обуславящо промяна на предходно вписаното обстоятелство за наложен запор под номер 005. Следователно налице е автоматично сертифицирано откъм форма заявление, а цялата необходима на длъжностното лице по регистрацията информация за съдържанието на искането е налице. Описаното актуално технологично решение – ограничен избор до съответен съд, може да бъде разумно обяснено със специфичния ред за налагане на мярката запор върху дружествен дял, когато тя е наложена от съд. Понеже в този случай съдебният изпълнител не взема решение, а привежда в изпълнение постановена от съд мярка, идентифицирането на съдебния акт обезпечава публичност на органа, постановил съответната мярка. В качеството си на ръководен орган за изпълнителното производство обаче съдебният изпълнител е пряко овластен да налага и да вдига запори върху дружествени дялове. Затова и при преработената електронна система (според споделения опит на жалбоподателя с предходна версия) частен съдебен изпълнител не дължи да маркира поле 408. При съобразяване на предписаното изискване за удостоверяване на обстоятелството, относимо към запор върху дружествен дял - приложен към заявлението акт за изоставяне на изпълнението, логично следва извод и че предписаният ред за сезиране и обезпечаване на дължимата преценка от регистърната администрация е спазен.

По изложените съображения съдът приема, че регистърното производство е инициирано от легитимирано за целта лице, заявеното обстоятелство подлежи на вписване, което понастоящем не е огласено, а наличието му може да бъде изведено от приложения към заявлението документ, чието съдържание очертава и предвидена от закона компетентност да вдигне запора. Това е необходимо, но и достатъчно, за да бъде изпълнено задължението на регистърната администрация, вменено с чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо и обжалваният отказ следва да бъде отменен.

3

По разноските

Агенция по вписванията е орган на производството, чийто резултат се оспорва в процеса. Това му качество изключва приложението на общия режим на отговорността за разноски при гражданскоправен спор, към който препраща нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Предвидената отговорност за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК предпоставя ангажирана възложени разноски, каквито на Агенция по вписванията не й се следват нито по закон, нито предвид установената незаконосъбразност на отказа.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ 2024091803658/20.09.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със заявление вх. обстоятелства по заявление №.20240918203658

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане в нейна полза на юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4