Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2844 от 15.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1769/2023
Вид
Решение № 2844
Подписан
15.06.2023
В сила
20.12.2023
Състав
МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 1, т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20231110201769 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на *** срещу Наказателно постановление (НП) № 04-01-64/2022 от 13.01.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция по вписванията /АВп/, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 3 ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

В жалбата се излагат доводи за това, че дружеството не е извършило нарушението, тъй като е декларирало лицето, действителен собственик и юридическото лице, упражняващо пряк контрол върху него. Сочи се, че е приложимо изключението по § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, тъй като дружеството *** е публично дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар. Излагат се доводи, че неправилно е определена датата на нарушението. Моли съда да отмени обжалваното НП.

Пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводи и в писмени бележки, сходни с тези в жалбата. Моли НП да бъде отменено.

Пълномощникът на наказващият орган оспорва жалбата. В писмен вид излага доводи за наличие на извършено нарушение. Моли съда да потвърди обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

*** е със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. *** и с управител – *** и едноличен собственик на капитала - *** – публично дружество, чийто акции се търгували на регулиран пазар. На 30.05.2019 г. *** подало заявление до Търговския регистър по образец Б7 за първоначално вписване на обстоятелства относно действително собственици, като заявило вписване на действителен собственик физическо лице - *** и юридическо лице, чрез което се осъществява пряк контрол - ***. Приложило и списък с десетте най-големи акционера в *** към 31.03.2019 г. Най –много акции в това дружество притежавало дружеството ***. През ноември 2022г. до АВп бил подаден сигнал от Министерство на икономиката и индустрията относно горепосоченото заявление. Св. С. – старши експерт извършила проверка и установила, че дружеството *** притежавало 56 % от капитала на ***, но не било вписано в ТР като дружество, чрез което непряко се упражнява контрол върху действителния собственик. Счела, че *** е следвало да заяви вписване на това обстоятелство в срок до 08.04.2019 г. и като не е сторило това, на 09.04.2019 г. е извършило нарушение на чл. 63, ал. 3 ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Съставила на 30.11.202022г. срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 04-01-64.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля С., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество– 2 чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя– арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в следното:

В нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е налице неясно и непълно описанието на нарушението относно времето на извършване на твърдяното нарушение. Поддържа се с акта и постановлението, че обстоятелството е следвало да бъде заявено за вписване в срок до 08.04.2019 г. и като това не е било сторено, нарушението е извършено на 09.04.2019 г.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Според чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.

В случая, нито в АУАН, нито в НП се излагат твърдения кога е настъпило обстоятелството, което се поддържа, че е следвало да се заяви за вписване /моментът от който *** се е превърнало в дружество, чрез което непряко се упражнява контрол/. Предвид това и неясно е от кога се поддържа, че е започнал да тече седмодневният срок за заявяване за вписване и неясно е защо се поддържа, че срокът е изтекъл на 08.04.2019 г. Имайки се предвид календара за март-април 2019 г. може да се предполага, че се има предвид, че срокът е започнал да тече след 31.03.2019 г. Но никъде няма твърдения, че на тази дата е настъпило обстоятелството, което е следвало да се заяви за вписване. Единствено се сочи, че е бил приложен списък с десетте най-големи акционера в *** към 31.03.2019 г., но това означава, че е бил представен списък, актуален към тази дата, а не че на тази дата е било настъпило обстоятелството. Предвид това, приемането на 08.04.2019 г. за краен срок за заявяване на обстоятелството за вписване, а оттам и на 09.04.2019 г. като дата на нарушението е произволно и необосновано. Следвало е /най-малкото в НП с оглед чл. 53, ал. 2 ЗАНН/ да се посочи от кога е започнал да тече този срок и защо – т.е. кога е настъпило обстоятелството, подлежащо на вписване. Това е от съществено значение, за да може да бъде преценено времето извършване на твърдяното деяние и да се даде възможност да противопоставяне на евентуално възражения в тази връзка. В случая, като няма твърдения относно тези факти, не може да се прецени кога е възникнало задължението за заявяване за вписване /т.е. от кога е започнал да тече срокът за това/ и в случай, че се приеме, че това задължение не е било изпълнено, да се направи извод за датата на нарушението.

Отсъствието на тези обстоятелства при описанието на деянието представлява липса на факти от състава на нарушението. Дори тези обстоятелства да могат да бъдат установени в рамките на съдебния процес, това не дерогира задължението на наказващия орган да ги 3 посочи в издадения от него акт, тъй като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава на нарушението. На всеки нарушител следва да му бъдат предявени с акта и НП всички факти, относими към това негово поведение, с което се твърди, че е осъществил нарушението. В случая, това не е било сторено в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 /за акта/ чл. 57, ал. 1, т. 5 /за НП/ ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение.

Налице процесуален порок от категорията на съществените при издаването на АУАН и НП, засягащ правото на защита на жалбоподателя. Допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй като ограничава правото на защита на административнонаказаното лице, доколкото на него не са му предявени правнорелевантни факти от състава на нарушението, по които то следва да се защитава. Всичко това на практика го лишава от възможността да изгради пълноценно своята защита. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 04-01-64/2022 от 13.01.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция по вписванията.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4