Решение № 4648 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4648 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря И.а Ив. Коцева като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100508479 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8017/30.04.2024 г. по гр.д. № 216/2023 г. по описа на СРС, 79-и състав „ИВИС – Проектиране и дизайн“ ООД, ЕИК 131286885, е осъдено да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична помощ по дентална медицина – ЕСТЕДЕНТИСТ“ ЕООД, ЕИК 203583609, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 5 920 лв., представляваща неплатена цена за предоставени в полза на Е.И.Л. и И.Е.Л. дентални услуги, за което са издадени 5 броя фактури, а именно: № 1000000191/25.07.2022 г. на стойност от 3 500 лв., № 1000000188/20.07.2022 г. на стойност от 500 лв., № 1000000187/20.07.2022 г. на стойност от 360 лв., № 1000000186/29.06.2022 г. на стойност от 500 лв. и № 1000000184/20.06.2022 г. на стойност от 1 060 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 281,50 лв., представляваща лихва за забава върху сумите по всяка от фактурите считано от деня, следващ датата на издаването им, до 03.01.2023 г., а именно: 157,50 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № 1000000191/25.07.2022 г., начислена за периода от 26.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 23,19 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № 1000000188/20.07.2022 г., начислена за периода от 21.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 16,70 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № 1000000187/20.07.2022 г., начислена за периода от 21.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 26,11 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № 1000000186/29.06.2022 г., начислена за периода от 30.06.2022 г. до 03.01.2023 г.

1 и 58 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № 1000000184/20.06.2022 г., начислена за периода от 21.06.2022 г. до 03.01.2023 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „ИВИС – Проектиране и дизайн“ ООД. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се сочи, че не е било постигнато съгласие за оформяне на документите по твърдения от ищеца начин, съответно не е налице сключен неформален договор между страните за осъществяване на дентални услуги в полза на трети лица. Поддържа се, че приложените към исковата молба амбулаторни листа не са подписани от пациентите и същите не са посещавали денталната практика към датите на съставянето им. Твърди се, че фактури № 187, № 188 и № 191 от 25.07.2022 г. и амбулаторните листа към тях са били изготвени след прекратяване на отношенията с денталната практика.

Поддържа се, че лечението на Е.Л. е било прекъснато преждевременно, тъй като поставените брекети са му причинили силни болки и същият не е могъл да се храни, поради което брекетите са били свалени. Сочи се, че процесните фактури не са били осчетоводени от ответника, защото не обективират реално извършени услуги. В тази връзка жалбоподателят се позовава на показанията на св. Б.. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доказателства, поради което фактическата обстановка по делото е неправилно установена. Отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична помощ по дентална медицина – ЕСТЕДЕНТИСТ“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата с доводи за неоснователността й. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна не претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение между страните по силата на процесния неформален договор за предоставяне на дентални услуги с трети ползващи се лица, размера на договореното възнаграждение за извършената услуга и изпълнение на задължението си по договора чрез предоставяне на съответната услуга в съответствие с уговореното.

За основателността на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на мораторно обезщетение следва да бъде доказана дължимостта на вземането по главната искова претенция, както и изпадането в забава на задълженото лице.

От съвкупния анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства се налага категоричен извод, че между ищеца и ответника е възникнало неформално облигационно правоотношение с предмет предоставяне на дентални услуги от ищеца в полза на трети лица – И.Л. и Е.Л., които са били извършени съобразно уговореното.

Основен доказателствен източник в тази насока са показанията на св. И.

Г. Д., лекар по дентална медицина, работещ като такъв при ищцовото дружество. Показанията на св. Д. са логични, последователни и съответстват на писмените доказателства по делото, поради което съдът ги цени с доверие.

От тях се установява, че И.Л. и Е.Л. са били пациенти на денталната клиника в периода м. юни – м. юли 2022 г. Свидетелят е извършил цялостното дентално лечение на И.Л. – преглед, почистване на зъбен камък, избелване, екстракция на зъби, протеза местопазител. На Е.Л. свидетелят е направил само преглед, тъй като по отношение на този пациент било извършено ортодонтско лечение от съответния специалист в същата клиника. Свидетелят посочва, че И.Л. е заплатил само услугите, извършени при първото му посещение, като следващите са останали неплатени, тъй като е поискал да му бъдат издадени фактури на името на неговата фирма, за да може да ги осчетоводи като разход.

Свидетелят е присъствал на проведения разговор на регистратурата на клиниката, тъй като след извършване на услугите същият подава информация с оглед изготвянето на документите. В този смисъл показанията на св. Д. съдът намира за достоверни и те дават основание да се приеме, че е била налице уговорка между страните фактурите за предоставените дентални услуги да бъдат издадени на името на ответното дружество и то да бъде задължено да плати цената за услугите.

Показанията на св. Д. се подкрепят от приетите писмени доказателства по делото - амбулаторни листове, индивидуален план за лечение на И.Л. и декларация за информирано съгласие по отношение на И.Л.. От съдържанието на изброените документи става ясно какви конкретно услуги са били предоставени от кой специалист и спрямо кой пациент, както и периода на извършените дейности, който съвпада с посочения от св. Д.. Тук е мястото да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд подробно е отговорил на доводите на ответното дружество във връзка с доказателствената стойност на коментираните медицински документи, като въззивният съд напълно споделя мотивите на първата инстанция и препраща към тях. Както правилно е 3 отбелязал първоинстанционният съд, касае се за едностранно съставени частни свидетелстващи документи, издадени от служител на ищеца, с оглед което същите не се ползват с материална доказателствена сила и подлежат на преценка заедно с целия доказателствен материал. Именно от съвместния им прочит с останалите доказателства по делото и по-конкретно – показанията на св. Д., се установява, че осъществяването на отразените в тях обстоятелства напълно се потвърждава. Съдът отбелязва също така, че ответникът оспорва верността на амбулаторните листове, като твърди, че пациентите не са посещавали денталния център към момента на съставянето на документите, но в същото време признава, че двете лица, в чиято полза са били извършени услугите, са били пациенти на денталната практика, като не ангажира никакви доказателства, за да опровергае датите на извършване на услугите, респ. че фактурите не се отнасят до извършените услуги.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и изготвено от компетентен специалист, от което се установява, че процесните фактури не са били осчетоводени в счетоводството на ответника „ИВИС – Проектиране и дизайн“ ООД. Същото се потвърждава и от показанията на св. А.С. Б., счетоводител във външна фирма, осъществяваща счетоводството на ответното дружество.

Св. Б. си спомня, че е получила фактурите по електронна поща, но е отказала да ги осчетоводи, тъй като не се отнасят до предмета на дейност на дружеството.

Обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил процесните фактури, според настоящия съдебен състав не променя извода, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на услугите и че същите са били осъществени, в каквато насока са обсъдените по-горе доказателства. В случай че бе налице надлежно осчетоводяване на фактурите от ответника, то същото би представлявало недвусмислено признание за съществуване на претендираните от ищеца вземания, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС по този въпрос. Сама по себе си обаче липсата му не означава, че не е налице правоотношение между страните, тъй като установяването на възникването и развитието на същото подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства, предвидени в процесуалния закон, каквито в случая са налични по делото.

Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания, относими към исковете по чл. 86 ЗЗД, предвид което настоящият съд е препятстван да се произнесе по въпроса за правилността на обжалваното решение в тази му част.

Независимо от това, въззивният съд приема, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява изпадането в забава на ответника за заплащане на вземанията за цената на денталните услуги, което обуславя извод за основателност на акцесорните претенции, като размерът на обезщетението за забава правилно е изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор на НАП.

С оглед изложеното въззивният съд също намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

4

Изводите на двете съдебни инстанции от фактическа и правна страна съвпадат напълно и следователно обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемата страна, която не претендира разноски за настоящото производство и поради това такива не следва да бъдат присъдени.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8017/30.04.2024 г. по гр.д. № 216/2023 г. по описа на СРС, 79-и състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5