Решение № 408 от 25.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. С.З., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000490 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Д.“ АД против решение № 656/ 10.07.2024г., постановено по гр.д. № 3842/2023 г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е осъден въззивника да заплати на въззиваемата Н. Г. А. сумата от 450,98 лева, представляваща разликата между изплатеното и дължимото обезщетение за имуществени вреди „тотална щета“ на лек автомобил „Тойота Ярис“, с peг. номер **, вследствие на пътнотранспортно произшествие на 06.05.2023г., причинено от водача на лек автомобил „Ауди А 3“, с peг. № **, за което МПС е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" с дружеството – застрахователна полица № BG/30/122002367066, валидна до 09.08.2023г., както и сумата в размер на 337,37 лева – разноски, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 450,98 лева до пълния предявен такъв от 935,72 лева, както и претенцията за обезщетение за забава от 21.09.2023г. до окончателното плащане, като неоснователни. Присъдени са и разноските по делото съобразно уважената част от иска.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в уважените му части, с които е осъден да заплати на ищцовата страна главница – обезщетение 1 за имуществени вреди в полза на ищеца, включително в частта му за присъдените разноски и адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалвания акт. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове, включително и направените съдебни разноски и разходи за адвокатско възнаграждение. Моли, при условията на евентуалност да се намали размера на дължимото застрахователно обезщетение, като същият бъде съобразен с доказаното възражение за съпричиняване и с доказаната прекомерност на претендираното обезщетение, ведно с произтичащите от това последици по отношение на разноските и адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н. Г. А., с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Прави искане да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт. С вх. № 13956/23.10.2024г. е постъпила по делото писмена защита от въззиваемата Н. Г. А., ведно с договор за правна помощ и съдействие и списък с разноските.

По делото с вх. № 14094 от 25.10.2024г. е постъпила молба от въззивника, в която заявява, че поради служебна ангажираност не е в състояние да се яви в съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото.

Поддържа въззивната жалба. Оспорва отговора на въззивната жалба. Заявява, че няма да сочи други доказателства. Взема становище по същество на спора.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.

Между страните не се спори, че: на 06.05.2023г., около 00:10ч. на кръстовище на бул. „**“ и ул. „**“ в гр. С.З. е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Ярис“, с peг. номер **, и лек автомобил „Ауди А 3“, с peг.

№ **; наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Ауди А 3“, с peг.

2

№ **, с ответника, с полица BG/30/122002367066, валидна до 09.08.2023г., както и обстоятелството, че след отправена от ищцата извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение по процесната щета, ответното дружество й е заплатило сумата от 1849,02 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил „Тойота Ярис“, с peг. номер **.

Застрахователят по договор за “Гражданска отговорност” е заплатил доброволно преди образуване на настоящото съдебно производство застрахователно обезщетение на увредената от процесното ПТП в размер на сумата от 1849,02 лв..

От заключението на назначената по делото съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че на 06.05.2023г. в гр. С.З. е настъпило ПТП на кръстовището, образувано от бул. „**“ и ул. „**“ между Ауди А 3“, с peг. № **, чийто водач не се е съобразил с пътен знак „Б-2“, ударил се е в трети, непосочен в протокола за ПТП, лек автомобил и вследствие на отклонението от този удар е ударил лек автомобил „Тойота Ярис“, с peг. номер **. В отговор на въпрос 3 от заключението в.л. изяснява, че в случая е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по лекия автомобил „Тойота Ярис“. По отношение на стойността на щетите, вещото лице е посочило, че сумата, необходима за възстановяване на увреденото МПС, възлиза на 2785 лв., а неговата действителна стойност към датата на увреждането е 3000 лв., като стойността на запазените части е 700 лв., т.е. в процентнто съотношение запазените части от лекия автомобил са 23 % от стойността му.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Спорът, очертан между страните с въззивната жалба се свежда до неправилно интерпретиране на фактите от страна на СтРС относно механизма на ПТП и вината за настъпването му, както и относно стойността на запазените части.

Настоящия съдебен състав категорично не приема тези възражения за основателни. Това е така защото въззивникът е заплатил доброволно преди образуване на настоящото съдебно производство застрахователно 3 обезщетение на увредената от процесното ПТП в размер на сумата от 1849,02 лв..

Извънсъдебното плащане от страна на ответника по своя характер представлява признание, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността му в качеството му на застраховател, включително и относно механизма и вината за настъпване на ПТП.

Спорен остава въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат. В конкретния случай за да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл.

51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

В конкретния случай такъв принос въззивникът не е доказал по никакъв начин. Направеното възражение за съпричиняване от ответника в ОИМ е бланкетно, без да бъде конкретизирано в какво се изразява съпричиняването на другия водач, за да може да бъде разгледано и обсъдено от съда.

Възражението за намаляване на определената от съда стойност със стойността на запазените части, съдът преценява като неоснователно. След като ответникът твърди, че от застрахования автомобил има запазени части, той носи тежестта да установи наличието и стойността на годните агрегати, възли и детайли. Освен това първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви как е определил размера на обезщетението, като се е съобразил с цената на автомобила и установените запазени части, позовавайки се на приетата по делото САТЕ.

Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че това възражение също е 4 неоснователно, а мотивите на СтРС са правилни и законосъобразни, поради което на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към тях.

Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението на СтРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските: с оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски по делото, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 400 лв. за адв. възнаграждение. Неоснователно поради тази причина е направеното от въззивника възражение за прекомерност за адв. възнаграждение на въззиваевия, тъй като е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ и предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 656/ 10.07.2024г., постановено по гр.д. № 3842/2023 г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.**, да заплати на Н. Г. А., с ЕГН **********, от с. Б.**, чрез адв. Т., сумата от 400 лв. за адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5