Разпореждане № 4851 от 22.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4851 гр. Кюстендил, 22.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102535 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** за заплащане на следните суми:

1) 53,24 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.08.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 10,62 евро – законна лихва за забава върху горната сума за периода от 04.05.2024 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК;

3) 31,77 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 6,24 евро – законна лихва за забава върху горната сума за периода от 04.05.2024 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК;

5) 15,40 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 3,02 евро – законна лихва за забава върху горната сума за периода от 1

04.05.2024 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК;

7) 0,53 евро – цена за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава;

8) 0,11 евро – законна лихва за забава върху горната сума;

9) 3,88 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода 16.05.2024 г. – 15.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава;

10) 0,75 евро – законна лихва за забава върху горната сума;

11) 398,33 евро – сбор от неустойки, начислени при прекратяване на договора по партида ***, включително неустойки за предсрочно прекратяване, невърнато оборудване, възстановяване на отстъпки и неустойки до края на срока на договора, ведно със съответните акцесорни лихви;

12) 71,14 евро – законна лихва за забава върху неустойките.

Съдът намира за недължими претендираните такса за достъп до услуги след просрочие, такса за събиране на дължими суми, всички претендирани неустойки и акцесорните вземания върху тях.

Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Независимо от използваното от заявителя наименование, таксата за събиране на дължими суми не представлява възнаграждение за самостоятелна услуга, поискана от потребителя, а последица от неизпълнение на неговото задължение да заплаща своевременно дължимите месечни такси. По съществото си тя има санкционен характер и изпълнява функцията на неустойка за забава. Същевременно законът вече предвижда последиците от забавеното изпълнение чрез дължимостта на законна лихва за забава.

Натрупването на допълнителна фиксирана такса върху същото неизпълнение води до необосновано утежняване на отговорността на потребителя.

Същите съображения се отнасят и до претендираната такса за достъп до услуги след просрочие. Независимо че заявителят твърди предоставяне на допълнителни дни за ползване на услугите, тази такса възниква единствено при наличие на просрочено задължение и не е изрично поискана от потребителя. Следователно и тя има характер на скрита неустойка за забава.

Потребителят не разполага с реална възможност при сключване на договора да прецени в достатъчна степен икономическите последици от подобни клаузи, които предвиждат допълнителни плащания извън цената на услугата и извън законната лихва за забава. Поради това е налице обоснована вероятност същите да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Съдът счита, че всички разглеждани неустойки са така формулирани, че разглеждани в тяхната взаимовръзка излизат извън присъщите за неустойката 2 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Не на последно място, твърди се прекратяване на договорите за мобилни услуги, в резултат на което автоматично започват да се начисляват и неустойки. Такова автоматично прекратяване е недопустимо, тъй като на потребителя първо трябва да бъде отправено предупреждение в писмена форма, че договорът ще се счита за развален, ако не последва изпълнение в разумен срок. Подобни твърдения заявителят въобще не излага. Освен това уведомяване е необходимо и от гледна точка на защита правата на потребителя, защото в момента на прекратяването върху всички вземания за неустойка започва да се начислява законна лихва за забава.

В посочения по-горе смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 1673 от 22.01.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д.

№ 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.

Изложеното по-горе води до извод, че са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираните такси и акцесорните вземания върху тях. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания.

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. Държавната такса, заплатена от заявителя, е 10,86 евро.

Съразмерно с уважената част от заявлението следва да се присъдят 15,50 евро юрисконсултско възнаграждение и 2,19 евро държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 8703/10.06.2026 г. подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** , за заплащане на следните суми:

1) 0,53 евро – цена за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава;

2) 0,11 евро – законна лихва за забава върху горната сума;

3) 3,88 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода 16.05.2024 г. – 15.06.2024 г., ведно със законната лихва за 3 забава;

4) 0,75 евро – законна лихва за забава върху горната сума;

5) 398,33 евро – сбор от неустойки, начислени при прекратяване на договора по партида ***, включително неустойки за предсрочно прекратяване, невърнато оборудване, възстановяване на отстъпки и неустойки до края на срока на договора, ведно със съответните акцесорни лихви;

6) 71,14 евро – сбор от законната лихва за забава върху неустойките.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Г. Б. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** , за заплащане на следните суми:

1) 53,24 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.08.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 10,62 евро – законна лихва за забава върху горната сума за периода от 04.05.2024 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК;

3) 31,77 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 6,24 евро – законна лихва за забава върху горната сума за периода от 04.05.2024 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК;

5) 15,40 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер *** за периода 16.03.2024 г. – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 3,02 евро – законна лихва за забава върху горната сума за периода от 04.05.2024 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК;

7) 15,50 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение;

8) 2,19 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5