Решение № 19115 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19115 гр. С., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110116135 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. И. А., чрез адв. Д., срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която са предявени:

- главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *********** от 17.05.2025 г., сключен между В. И. А. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, поради противоречие със закона;

- евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.

10а, ал. 2 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на „**“ от погасителния план, неразделна част от Договор за паричен заем № *********** от 17.05.2025 г., поради противоречие с императивни правни норми;

- евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем № *********** от 17.05.2025 г., поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на закона.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него и ответното дружество „Вива Кредит“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***********/17.05.2025 г., по силата на 1 който ответникът, в качеството си на кредитодател, е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1300 лв. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че в договора не е посочен правилно годишният процент на разходите (ГПР), тъй като при неговото изчисляване не са включени всички разходи по кредита. Твърди, че към размера на главницата е включена застрахователна премия, която не представлява реално предоставена на потребителя сума, а разход, свързан с кредита. Според него по този начин е завишен изкуствено размерът на предоставения кредит, което е довело до неправилно изчисляване на ГПР. Поддържа се, че застрахователната премия представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради което е следвало да бъде включена при определяне на ГПР. Ищецът твърди, че застраховката представлява прикрито възнаграждение за кредитодателя, което е следвало да бъде отчетено при изчисляване на общите разходи по кредита. Поддържа, че невключването на този разход води до посочване на по-нисък от действителния ГПР и до нарушение на изискванията за предоставяне на точна и ясна информация на потребителя. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния касационен съд относно необходимостта всички разходи по кредита да бъдат включени при изчисляване на ГПР, като поддържа, че неправилното посочване на ГПР следва да се приравни на липса на надлежно посочен ГПР и води до последиците по чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Твърди още, че в договора не са посочени конкретно разходите, включени в ГПР, както и кои отделни разходи какъв размер формират от посочения процент. Поддържа, че само цифровото посочване на ГПР не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят не може да установи действителното оскъпяване на кредита. При условията на евентуалност ищецът предявява искове за обявяване недействителността на отделни договорни клаузи. Твърди, че клаузата от погасителния план към договора, с която е предвидено заплащане на сума за допълнителни услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Според него посочените услуги не представляват допълнителни услуги по смисъла на закона, а действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, за които кредиторът няма право да събира такси и 2 комисиони. Поддържа, че таксата за допълнителни услуги представлява скрит разход по кредита и допълнително възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде включено в ГПР. Твърди, че чрез включването й извън ГПР се заобикалят ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на разходите по кредита. Поддържа още, че не е ясно индивидуализирано основанието за начисляване на посочената сума, като в погасителния план е налице само препращане към допълнителни услуги и тарифа на кредитното дружество, поради което потребителят не може да установи действителния размер и основание на задължението. При условията на евентуалност ищецът оспорва действителността на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора, с която е уговорена възнаградителна лихва. Твърди, че размерът на уговорената лихва – 40,32 % годишно, противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора.

Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва нарушава принципите на добросъвестност и справедливост в договорните отношения, като поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитодателя. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, Договор за паричен заем № ***********/17.05.2025 г., сключен между ищеца, като кредитополучател, и „Вива Кредит“ АД, като кредитодател. При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен искът за обявяване недействителността на договора, да прогласи за недействителна посочената клауза от погасителния план към Договор за паричен заем № ***********/17.05.2025 г., представляващ неразделна част от договора, на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен искът по чл. 22 ЗПК, да прогласи за недействителна клаузата на чл.

2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем № ***********/17.05.2025 г., с която е уговорена възнаградителна лихва, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените от ищцата искове като недопустими, евентуално като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на пасивна 3 процесуална легитимация, като сочи, че с договор за цесия от 28.11.2025 г. вземанията по процесния договор за паричен заем са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което „ВИВА КРЕДИТ“ АД не е надлежна страна по спора. Поддържа, че при липса на правен интерес от установяване на недействителност на договора спрямо ответното дружество производството следва да бъде прекратено. Ответникът прави и възражение за злоупотреба с процесуални права, като твърди, че предявяването на настоящия иск е част от множество аналогични производства, образувани от ищцата и нейния процесуален представител срещу кредитни институции, с цел присъждане на адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а не с оглед реална необходимост от съдебна защита. Поради това счита, че е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права.

По отношение редовността на исковата молба ответникът поддържа, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, тъй като изложените в обстоятелствената част твърдения за пороци на договора и отделни негови клаузи не намират ясно отражение в петитума. Сочи, че не е конкретизирано по какъв ред следва да бъдат разгледани заявените основания за недействителност, както и че не са индивидуализирани конкретните нарушения на закона, на които се основават претенциите. Допълнително излага, че посочването на чл. 22 ЗПК като основание за недействителност без конкретизиране на приложимата хипотеза води до неяснота на предмета на спора. Ответникът сочи и несъответствие относно представителството на дружеството, доколкото според вписванията в ТРРЮЛНЦ законният представител на дружеството е различен от посочения в исковата молба. По същество ответникът оспорва твърденията за недействителност на договора за паричен заем поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително посочен годишен процент на разходите, а законът не изисква включването на отделна методика за неговото изчисляване, тъй като тя е нормативно определена. Ответникът оспорва и твърденията, че размерът на ГПР е неправилно определен поради невключване на такси за допълнителни услуги.

Сочи, че тези услуги са доброволни, предоставят се само при изрично желание на клиента и не представляват условие за получаване на кредита, поради което не следва да бъдат включвани при изчисляване на ГПР. Поддържа, че не е налице заобикаляне на разпоредбите на ЗПК. По отношение на твърденията за 4 неправилно изчисляване на ГПР поради невключване на застрахователна премия ответникът сочи, че сключената застраховка не е свързана с договора за заем, а представлява самостоятелна и доброволна услуга, която не е условие за отпускане на кредита. Поради това счита, че не следва да бъде включвана в общия разход по кредита. Ответникът оспорва и евентуалните твърдения за нищожност на клаузата относно възнаградителната лихва.

Поддържа, че размерът й е договорен при спазване принципа на свободата на договаряне, че ЗПК не установява ограничение на възнаградителната лихва, а само максимален размер на ГПР, който в случая не е надвишен. Сочи, че уговорената лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като представлява цена за ползването на предоставените парични средства. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а при преценка за допустимост и редовност на исковата молба – да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да присъди направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 17.05.2025 г. между В. И. А., в качеството й на заемател, и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ***********, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата в размер на 1300 лв., което ищецът се задължил да върне на 15 месечни вноски в срок до 10.08.2026 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,32%, годишен процент на разходите от 61,93%, както и при договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

В т. 7 е посочено, че общият размер на всички плащания излиза 1758,90 лв., като същият е сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита.

В приложение № 1 към договора за кредит, представляващ погасителен план, е посочено, че ако заемателят е избрал да се възползва от допълнителни услуги при кандидатстването и не ги е заплатил преди сключване на договора, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай, на всеки падеж на 5 погасителна вноска заемателят заплаща сума в общ размер на 209,50 лв. Така общо дължимата сума от потребителя става 3142,50 лв., която обаче не е посочена никъде като такава, а се разбира единствено при умножаване на сумата по броя на вноските.

Представен е застрахователен сертификат № *********** за застраховка „Сигурност Макс“ към групова застрахователна полица № 60103, съгласно който В. И. А. е застрахована, „Вива кредит“ АД е застраховащ, а „ЗД Инстинкт“ АД е застраховател. Ползващо лице по застраховката е дружеството – кредитодател при рисковете смърт вследствие на злополука и трайна нетрудоспособност вследствие на злополука, а в останалите случаи – застрахованият. Посочено е, че застраховката е сключена с посредничеството на „Вива кредит“ АД на 17.05.2025г.