Решение № 268 от 18.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора С. Н. В. като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100601348 по описа за 2026 година Делото е образувано по жалба от адв.К. В., като защитник на Е. Р. Х. / Х., срещу присъда рег. №14/30.04.2026 г., постановена от РС-Провадия, по НОХД № 468/2025 г.

С атакувания съдебен акт подсъдимата Е. Х. /Х. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.209 ал.3 вр. ал.1 от НК и й е наложено наказание при усл. на чл.54 от НК – „пробация“ за срок от шест месеца на задължителните пробациони мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 от НК.

С жалбата се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимата призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Бланкетно се твърди, че оспорвания съдебен акт е неправилен и необоснован, и неправилно е приложен материалния закон. В допълнително изложение към жалбата се излагат доводи за: неправилност на присъдата, тъй като умисълът на подсъдимата за извършване на измама, както и идентичността й с лицето, осъществило противоправните действия са недоказани; нарушение на съдопроизводствените правила - поради неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на доводи; необоснованост на присъдата, т.к. мотивите й били вътрешно противоречиви.

1

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата, поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимата Е. Х..

Представителят на ОП-Варна, оспорва жалбата като неоснователна. В пледоарията си сочи, че присъдата е постановена при спазване разпоредбите на закона, съобразени са събраните доказателства, а наложеното наказание е съобразено със закона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като инстанция по същество, прие за установено следното:

Свидетелите Т.Н. и Д.Д. живеели на съпружески начала в с. Житница, общ. Провадия. Тъй като Н. бил без работа, през месец януари 2023 г. решил да си потърси такава в чужбина, за което споделил на Д.. Няколко дни след това Д., влизайки в социалната мрежа „Фейсбук", видяла обява за работа за складови работници в завод за пилета в гр. Бремен, Федерална република Германия. Обявата била публикувана от подс. Е. Х., с посочен телефон за връзка - *** от профил, който ползвала във „Фейсбук" с имена Elza Hadjiangelova. На неустановена дата в края на месец януари 2023 г. свид. Д.Д., по молба на свид.Н., който бил неграмотен, писала на подсъдимата в отговор на обявата, чрез приложението „Месинджър", а свид.Н. провел телефонна комуникация с нея - първоначално на предоставения телефонен номер ***, и чрез мобилното приложение. Същата се представила като Е. Х., като от разговорите и съобщенията й, станало ясно, че свид.Н., може да започне работа в посочения завод, но за целта трябва да й изпрати 50 лева за депозит, за да запази самолетни билети до гр.Бремен в Германия.

През периода от неустановена дата в края на месец януари 2023 г. до 07.02.2023 г. както свид. Д.Д., така и свид.Н. осъществявали комуникация с подс. Е. Х., уточняващи условията на работа в Германия и организиране пътуването дотам. При един от разговорите подс.Х. казала на свид.Н., че има 4-5 свободни места за работата в посочения завод и ако има и други желаещи за тях също следвало да се даде по 50 лева депозит за запазване на самолетни билети. Казала, че парите щели да му се върнат, когато се срещнат на летището, тъй като тя лично водела хора във ФРГ. Посочила още, че полетът щял да бъде на 13.02.2023 г. от Летище Варна, като свид.Н. щял да се включи 2 във втората група, която щяла да заминава. Обяснила, че след като пристигне ще починат един ден и от следващия ще започне работа и ще бъде назначен на трудов договор, със заплащане по 200 евро седмично и доплащане в края на месеца, според отработеното.Т.Н. споделил за тази възможност на свои познати.

На 08.02.2023 г. броят на желаещите от същото село да се включат бил 5: свид. Н., приятелката му Д.Д., А.А. Г.Д. и В.В.. След като на тази дата, чрез приложението „Месинджър" на подс. Х. били изпратени копия на личните им карти, тя го убедила да й преведе сумата от 250,00 лева за депозит за самолетни билети за пътуването до ФРГ на определените пет човека.

Написала му в „Месинджър", че посочената сума, съобразно броя на желаещите от 250,00 лева трябва да преведе чрез „Изипей" в гр.Гоце Делчев на нейно име и му написала имената си „Е. Р. Хорозова" и единния граждански номер „01500400030". на Същия ден - 08.02.2023 г. в с. Житница, свид.Н., вярвайки на подсъдимата и убеден, че с исканата сума ще бъдат купени самолетни билети от нея за пътуването му и на останалите до ФРГермания, чрез „Изипей" АД превел 250 лева, с вписано основание „депозит за билет". За превода била съставена разписка № 0100017868739510 от 08.02.2023 г. с получател „Е. Р. Хорозова". В 12,39 часа на същата дата08.02.2023 г. неустановена по делото жена, с личната карта на подсъдимата отишла в офис на ЕТ „Димитър Великов", находящ се в гр. Гоце Делчев, действащ като представител на „Изипей" АД, и получила сумата от свид. Г.В..

За това обстоятелство свид. В. съставила Разписка № 0700017870598064 от 08.02.2023 г.

В отговор на изпратени по-късно същия ден от свид.Н. текстови съобщения, очакващ според уговорката им първоначално да види снимки от закупените от подсъдимата билети, получил звукови съобщения от Х., съобщавайки, че билетите са готови и ще ги изпрати. От следващия ден обаче спряла да отговаря на позвъняванията на свид.Н. и на изпратените й по „Месинджър" съобщения, като сменила и имената си в профила си във „Фейсбук" на „Yildiz Hadjiangelova". Свид. Т.Н. започнал да я търси от телефонни номера на свои приятели на които подсъдимата отговаряла, но след като го разпознаела по гласа прекъсвала връзката. Предвид случилото се, свидетелят върнал с лични средства на своите познати дадените от тях суми от по 50,00 лева.

3

Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства. В случая изцяло са кредитирани свидетелските показания на Н. и Д., както и заключението на графичната експертиза. Аргументите, които първостепенния съд е изложил при анализа на гласните доказателствени средства, включително и при съпоставката им с писмените такива, се споделят от въззивния състав.

Изследвани са въпросите по механизма на въвеждане в заблуждение и размера на паричната сума, с която пострадалият се разпоредил – чрез електронна и телефонна комуникация, предлагане на конкретна работа в Германия на свид.Н., за която след окончателно определяне на броя на желаещите е поискано плащане на сума от по 50,00 лева за всяко лице.

Превеждането на тази сума от свид. Н. на посочен от подс. Х. адрес в гр.Гоце Делчев на 08.02.2023 г., както и че след това подсъдимата се е укрила и спряла да вдига телефона си, формира единственият възможен извод – че целта на въвеждането в заблуждение е била пострадалият да се разпореди с имущество, което притежава. В инкриминирания случай индивидуализацията на подсъдимата Х. като лицето, въвело в заблуждение пострадалия се установява от предоставените от нея имена и ЕГН по време на комуникацията й със свидетелите Н. и Д. по телефон и „Месинджър". Доколкото за инкриминираното деяние от значение е неоснователното разпореждане на пострадалия с парична сума, негова собственост, поради това че е въведен в заблуждение, то установеното от графическата експертиза, че подписът положен от получателя на сумата в разписка 0700017870598064 от 08.02.2023 г. не е изписан от Е. Х. е неотносимо към авторството на деянието.

Идентичността на подсъдимата Х./Х. с автора на деянието се извежда от данните за регистриране на абонатния телефонен номер *** на името на Е. Р. Х., посочването на този номер от последната при извършваната предварителна проверка в РУ-Гоце Делчев, както от справката в НБД. ЕГН, обективиран в последната е същият, който е посочила на свид. Н., за да извърши превода на паричната сума чрез „Изипей“.

Преценката на ангажираните по делото доказателства даде основание на въззивния съд да приеме, че поведението на подсъдимата е типично за случаите на измама. Възползвайки се от факта, че свидетелят Н., чрез свид.Д. е отговорил на обявата й за работа, публикувана във „Фейсбук" от лице с 4 имена Elza Hadjiangelova, подс.Х. е създала представа у пострадалия, че ще му я осигури. С уточняване на подробностите за същността й и транспорта до ФРГ /със самолет/, е целяла получаването на парични средства от Н., след което прекъснала контактите си с него, променила имената в профила си във „Фейсбук" и на практика била неоткриваема.

Съобразявайки размера на паричната сума, преведена от свид.Н.,/равняваща се на около 1/3 от МРЗ по това време/ изминалия период от време от извършване на престъплението до реализиране на наказателнвата репресия - близо три години, както и липсата на предходна съдимост, първостепенният съд е приел, че престъплението представлява по-ниска степенна обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид- т.е. случаят е маловажен по см. на чл.93 т.9 НК. Наказанието, което е наложил е едно от алтернативните, предвидени в санкционната част на нормата на чл.209 ал.3 НК- «пробация» за срок от шест месеца на задължителните пробационни мерки. То е обосновано с ниската степен на обществена опасност на извършителката и останалите обективни характеристики на конкретното деяние. Въззивният съд за разлика от първостепенния, не констатира смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Освен това наказанието «пробация» на практика е неизпълнимо, доколкото осъждането е резултат на задочен процес по отношение на подсъдимата. Липсата на съответен протест обаче, прави невъзможна проверката/измението на присъдата в тази част.

Въззивният съд счете за неоснователни възраженията, изложени в жалбата от защитника на подсъдимата, за недоказаност на субективната страна на престъпното деяние, за неправилно интерпретиране на доказателствения материал и противоречия в мотивите на присъдата. Както беше посочено от фактологията, изложена по-горе, може да се направи безспорен извод за обективна и субективна съставомерност на престъплението по чл.209 ал.3 НК. Комплексният анализ на свидетелските показания и писмените доказателства- справка в НБД, не поставя под съмнение идентичността на извършителя на измамливите действия с подсъдимата Х..

Начинът, по който съдът е ценил доказателствения материал, търпи известна критичност, доколкото в мотивите не са коментирани „електронната комуникация“ между свид. Н./чрез св.Д./ и подс. Х., и звуковите файлове, които са изслушани в съдебно заседание. При наличието на достатъчно други 5 относими за съставомерността на деянието и проверени факти, не може да се приеме, че това е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Освен това щателното издирване на подсъдимата е следвало да се извърши съобразно установената съдебна практика - от органите на МВР по искане на съда, а не последният да извършва тези действия. Кредитираната от съда експертиза, доколкото касае подписа на лицето, получило процесната сума, на практика е неотносима към измамливите действия спрямо пострадалото лице, респ. мотивирането му да се разпореди със свое имущество. Известната хаотичност и тавтология в мотивите на присъдата не сочат на вътрешна противоречивост, респ. извод за липса на мотиви, а поскоро е желание за максимално обсъждане на фактите по обвинението и аргументите на защитата.

По изложените съображения настоящият състав на ОС-Варна прие, че не са налице основания за отмяна или изменение на процесната присъда, поради което и на осн. чл.338 от НПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда рег. №14/30.04.2026 г., постановена от РСПровадия, по НОХД № 468/2025 г.