Определение № 1647 от 28.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. П., 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. К. Т., чрез пълномощника му адв. Р.

Р., против Определение № 4399 от 31.03.2025г., постановено по гр.д.№ 631/2025г. по описа на Районен съд – П., XV гр.с., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба с вх.№ 3598/13.01.2025г. и производството по делото е прекратено.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че не е бил надлежно уведомен за указанията за отстраняване на нередовността на подадената от него искова молба срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК: 205559807. Твърди, че районният съд е нарушил нормата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, която установява задължение за съда, когато страната е посочила съдебен адресат или има пълномощник, връчването задължително да се извърши на това лице. Въпреки това сочи, че е внесъл в срок държавната такса и с това е отстранил констатираната нередовност на исковата молба, макар и да не е представил в срок доказателства за това по делото. Счита, че не следва да се прилага санкцията по чл. 129, ал.3 ГПК. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор, макар препис от частната жалба да не е следвало да бъде изпращан на насрещната страна „ЮтеКредит България“ ЕООД, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.

П.ският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

П.ският районен съд е сезиран с искова молба, подадена от Т. К. Т.

1 против „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК: 205559807, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 611,27 лв., като платена без основание по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит

№

***/01.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обективно съединен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 424,22 лв., платена по нищожна клауза за такса за разглеждане по сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/01.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С разпореждане № 1505 от 15.01.2025г., постановено по същото дело в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 100 лв., като е посочил и неблагоприятните последици, че при неизпълнение следва връщане на исковата молба. Районният съд е изпратил съобщение за разпореждането на адреса на Т. К. Т. в гр. П., ж.к. „***“ бл.№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на който адрес страната е получила лично съобщението на 28.01.2025г. В законоустановения едноседмичен срок по делото не са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. Това е мотивирало първостепенния съд да приеме, че констатираната нередовност на исковата молба не е отстранена, поради което с обжалваното определение е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

С въззивната частна жалба жалбоподателят е представил доказателства за заплащане на държавната такса по сметка на Районен съд - П., като е приложил заверено копие на разписка № ***/29.01.2025г.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за незаконосъобразно. Изискванията за редовност на исковата молба, за наличието на които съдът следи съгласно разпоредбата на чл. 129 ГПК, са установени в чл. 127 – чл. 128 от ГПК. Сред тях попада и това за прилагане на документ за внесена държавна такса по сметка на съда, който следва да разгледа предявения иск. В настоящия случай първоинстанционният съд е дал надлежни указания за отстраняване на констатираната от него нередовност и е указал неблагоприятните последици от тяхното неизпълнение – връщане на исковата молба. В законоустановения преклузивен едноседмичен срок жалбоподателят не е представил доказателства по делото за внесената държавна такса от 100 лв. Настоящият съдебен състав намира, че това се дължи на нарушение от страна на ПРС на разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК, създаваща гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, ангажираност или по други причини не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице, притежаващо съответната компетентност, възможности и организация, с извършването на необходимите процесуални действия, изискващи спазване на преклузивни срокове /в този смисъл е Определение № 60359 от 19.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3562/2021г. на ВКС, III г.о., докладчик съдията Александър Цонев/.

В настоящия случай съобщението за разпореждане № 1505 от 15.01.2025г. за внасяне на дължимата държавна такса е следвало да се връчи 2 на пълномощника на страната – адв. Р. Р., на посочения от последния съдебен адрес в гр. П., ул. „***“ № ***, но вместо това съобщението е било адресирано лично до жалбоподателя на постоянния му и настоящ адрес в гр. П., ж.к. „***“ бл.№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Поради опорочената процедура по връчване на съобщението едноседмичният преклузивен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба изобщо не е започнал да тече. Доколкото към частната жалба е приложено заверено копие на разписка за платена по сметка на ПРС държавна такса по гр.д.№ 631/2025г., въззивната инстанция приема, че таксата е платена в срок, поради което указанията на районния съд са изпълнени своевременно.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, П.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4399 от 31.03.2025г., постановено по гр.д.№ 631/2025г. по описа на Районен съд – П., XV гр.с.

ВРЪЩА делото на Районен съд – П., XV гр.с., за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3