Определение № 260106 от 29.10.2020, Окръжен съд - Шумен

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е № 260106 град Шумен, 29.10.2020г.

Шуменски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ралица Хаджииванова

ЧЛЕНОВЕ:

1. Теодора Димитрова

2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в.ч.гр. дело № 383 по описа за 2020 година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3, вр. чл.

274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...., действащо чрез процесуалния си представител юриск. Р.И. срещу Разпореждане № 1954/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1339/2020 г., по описа на Районен съд – Ш., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.К.А. за сумата от 89,52 лева - договорна лихва.

В жалбата се навеждат твърдения, че уговореният лихвен процент не противоречи на добрите нрави като същият е изцяло съобразен с ограничението, предвидено в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението за претендираната сума. Моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част и за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч. гр. дело № 1339/2020 г. по описа на Районен съд – Ш. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД. В заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М.К.А., за следните суми: 454,67 лева - главница по договор за потребителски кредит № 30038021188/ 11.07.2019 год.; 89,52 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.09.2019 год. до 01.06.2020 год.; 135,85 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 01.06.2020 год.; 363,64 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 01.06.2020 год.; 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2019 год.; 88,27 лева – лихва за забава за периода от 02.08.2019 год. (датата на изпадане в забава) до 01.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 175 лева – разноски в заповедното производство.

С

Разпореждане № 1954/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1339/2020 г. по описа на Районен съд – Ш. съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя (жалбоподател в настоящото производство) срещу М.К.А. за следните суми: 454,67 лева - главница по договор за потребителски кредит № 30038021188/ 11.07.2019 год.;

88,27 лева – лихва за забава за периода от 02.08.2019 год. (датата на изпадане в забава) до 01.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 75 лева – разноски в заповедното производство, от които 25 лева – внесена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В останалата част касателно сумите от 89,52 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.09.2019 год. до 01.06.2020 год.; 135,85 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 01.06.2020 год.; 363,64 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 01.06.2020 год.;

30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2019 год. и сумата от 100 лева, представляваща разликата между претендираните 175 лева и присъдените 75 лева разноски в производството, заповедният съд е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение.

В мотивите си е приел, че искането на заявителя се основава на обоснована вероятност за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, касателно претендираните лихви, възнаграждения за допълнителни услуги и такси като се е аргументирал с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 2,5 и 7 от ЗЗП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100 от 2019 г.), влязла в сила от 24.12.2019 год., законодателят задължи заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и настоящият случай.

Целта на новата императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл.

411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

Действително, спрямо процесния договор за паричен заем е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Правилно заповедният съд се е съобразил с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на ШРС за неравноправност на клаузата, с която е договорен годишен лихвен процент от 40,90% е правилен и обоснован по следните съображения:

В представения Договор за паричен заем е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,90% и ГПР 47,97 %. Така уговорената възнаградителната лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума (Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д.

1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.).

Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%.

С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти законната лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгл. чл. 143, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗП.

В настоящия случай възнаградителната лихва в размер на 10 % за претендирания период от 01.09.2019 год. до 01.06.2020 год. възлиза на 24,52 лева, изчислена от съда посредством математическа програма и след съобразяване на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 год. и пар. 13 от ПЗР към ЗИДЗЗдр., обн.

ДВ, бр. 44, в сила от 14.05.2020 год. За тази сума претенцията е основателна.

Предвид гореизложеното, следва да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 24,52 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.09.2019 год. до 01.06.2020 год.

С оглед изхода на спора и направеното в тази насока искане на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 17.80 лева, съобразно уважената част от частната жалба.

Така мотивиран Шуменски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

Разпореждане № 1954/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1339/2020 г., по описа на Районен съд – Шумен САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу М.К.А. за сумата от 24,52 лева – договорна лихва (от претендирани общо 89,52 лева), като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА

СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Я.К.Ч.и Ц.Г.С. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.К.А., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 24,52 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.09.2019 год. до 01.06.2020 год.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК М.К.А. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 17,80 лева – разноски в настоящото производство.

В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.