Решение № 54 от 30.06.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200137 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., ул. „....“ № ..., против Наказателно постановление № ... от 10.04.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите ... (РДГ ...), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание, както и в писмена защита.

Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, както и в писмена защита, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление и са разпитани петима свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от приложените по делото Трудов договор № ... от 08.03.2022 г. и длъжностна характеристика, жалбоподателят работи като горски стражар в 1

ТП „... – ...“ (... ...), с адрес: гр. ..., ул. „...“ № .... В това му качество и по силата на длъжностната характеристика той е участвал в маркирането на дървесината в горските територии – държавна собственост, като е подписвал изготвеният за извършеното маркиране карнет-опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, който впоследствие подлежи на одобряване от директора на ТПДГС Своге (чл. 50, ал. 11 и ал. 15 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите).

На 01.06.2022 г. жалбоподателя е издал документ, карнет-опис, в който е удостоверил, че е извършил маркиране на подлежащите на сеч дървета в отдел ..., подотдел „...“, държавна горска територия в землището на с. ..., общ.

.... Въз основа на карнет-описа е издадено позволително за сеч, в което е отразено, че дърветата са маркирани от Ц. Д.. На 26.09.2022 г., разпитаният от съда свидетел М. – служител на РДГ, заедно с колегите си Н. и П. (също разпитани като свидетели по делото), извършили проверка на сечището.

Проверката е осъществена в присъствието на Д., като проверяващите са констатирали, че на място не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч дървета. С оглед на така установеното от фактическа страна е прието, че Д., в качеството си на лице по чл. 235 от ЗГ, виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, пр.

1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, като е издал документ в нарушение на чл. 9а, пр. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която разпоредба задължава лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци, каквато в случая е приетата по делото Заповед № .../17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която е утвърден образецът на карнет-опис за извършеното маркиране по чл. 50, ал.

11 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. За горното бил съставен констативен протокол от 26.09.2022 г., въз основа на който, отново в присъствието на жалбоподателя, е съставен на 24.11.2022 г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Актът е подписан от актосъставителя М., от жалбоподателя Д., от свидетелите Н. и В..

Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта, връчен му на датата на съставянето му, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на така съставения АУАН, на 10.04.2023 г., е издадено обжалваното НП, като в него нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани по същия начин, както в АУАН, с изключение на това, че в НП изобщо не е посочено мястото, където е извършено нарушението, а в АУАН е посочено, че нарушението е извършено в „...., общ. ..., гр. ...., ул. „...“ № ...“. НП е редовно връчено на въззивника на 23.06.2023 г., а жалбата е изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД на 07.07.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, които са безпротиворечиви и логически издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е 2 основателна. Съображенията са следните:

Основателно е възражението в жалбата за наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. В обжалваното НП изобщо липсва посочване на мястото, където се твърди да е извършено нарушението – задължителен негов реквизит, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на последния е недопустимо същият да се извежда от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка (АНП). За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно, и достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение (като фактическо и правно единство) и неговите обективни и субективни признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него.

Недопустимо е толкова съществен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто е мястото на неговото извършване, да не е посочен в НП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си. Наред с това, то препятства възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол върху наказателното постановление. Това е така, тъй като мястото на извършване на нарушението е реквизит, който има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, доколкото е елемент от фактическия състав, така и с оглед преценка за спазване на правилата за местната подсъдност, визирани в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и при липса на посочено място на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед подсъдността на сезирания съд. Ето защо, коментираното нарушение съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.

Следва да се посочи също, че в случая е било напълно възможно точно да се определи от АНО местоизвършването на нарушението, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и на това основание да се приеме, че непосочването му не съставлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като карнет-описа следва да се издаде от длъжностното лице там, където е неговото място на работа, посочено в приложения към АНП трудов договор. Аргумент в тази насока е и че мястото, където е извършено нарушението е правилно определено и посочено от актосъставителя, а именно: „..., общ. ..., гр. ..., ул. „....“ № ...“.

След като актосъставителят е имал тази възможност, то и за АНО е било обективно възможно и следователно е бил длъжен да посочи по същия начин 3 мястото, където се твърди да е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, но това не е сторено.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на административният орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното.

От представената административно наказателна преписка безспорно се установява, че в процесния случай не са спазени императивните разпоредби при издаване на НП на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но поради липсата на искане за присъждане на разноски и на ангажирани по делото доказателства за сторени такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... от 10.04.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите ..., с което на Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите, във вр. с чл. 9а, пр. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4