Решение № 19 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.ева

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Елена Ив. Чотова в присъствието на прокурора К. Д. Х. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно административно наказателно дело № 20251100602841 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С решение от 11.12.2024г. по НАХД №16718/23г. Софийски районен съд, НК, 107-ти състав признава обвиняемия К. И. Ц. за виновен в това, че на 27.09.2021г. в гр. София около 21.30 часа на ул. „Подполковник Калитин“ при управление на МПС - л.а. „БМВ“ с ДК № ********, движещ се в посока към бул. „Ген. Н. Столетов“ след л.а. „Ситроен“ с ДК № ********, шофиран от Т.П., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - извършил с лекия си автомобил маневра изпреварване на автомобила на Т.П., изравнил се с него и започнал с превозното си средство да притиска лекия автомобил на Т.П. към тротоара, опитвайки се да го изблъска от пътното платно за движение, на кръстовището, образувано от ул.

„Подполковник Калитин“ и бул. „Ген. Н. Столетов“ спрял с автомобила си напряко пред спрелия лек автомобил на Т.П., като по този начин препречил пътя му и му отнел възможността за движение напред, и слизайки от автомобила потърсил физическа саморазправа с Т. П., като тръгнал заплашително към него с цел физически да се саморазправи с Т.П. и му заявил, че още сега на момента ще пострада, като деецът е извършил деянието при управление на моторно превозно средство - престъпление по чл.

325, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК го освобождава от наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Против решението е постъпила въззивна жалба от защитата на обвиняемия. В тях се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се, че обвинението не е било доказано по безспорен начин и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено оправдателно решение.

1

Не е постъпило писмено възражение по реда на чл.322 от НПК от другата страна.

В разпоредително заседание въззивният съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на обвиняемия Ц. – адв.

К.Л., поддържа подадената въззивна жалба по съображенията, изложени в нея. Защитата допълва, че от мотивите на присъдата не става ясно кои са извършените от обвиняемия действия, насочени към физическа саморазправа срещу свидетеля Т.П.. По-нататък в пледоарията защитата развива тезата, че действително е имало разправия между обвиняемия и св.П., която обаче е започната от последния. Твърди, че районният съд е анализирал в мотивите към присъдата само тези доказателства, които са в подкрепа на обвинението.

Оспорва се обвиняемият да е задминал, притиснал и засякъл с автомобила си автомобила на св.П.. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и върне делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав поради неясни мотиви, алтернативно предлага СГС да постанови решение, с което да оправдае обв. Ц. или ако приеме, че деянието е „хулиганство“, но с ниска степен на обществена опасност, да приложи УБДХ.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на първoстепенния съд за правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Сочи, че не са налице противоречия в обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. Според прокурора районният съд е направил в мотивите си изключително подробен анализ на всички събрани доказателства, който тя напълно споделя.

В тази връзка моли за потвърждаване на решението на първостепенния съд.

Редовно призован, обвиняемият К. Ц. не се явява в заседанието пред въззивния съд и не изразява лично становище.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава 28 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, СРС, на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил събраните в хода на досъдебното производство /ДП/ доказателства. Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните в хода на съдебното следствие и на ДП доказателствени материали.

Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери основания за съществено ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд и изразяваща се в следното:

Обвиняемият К. И. Ц. е роден на ********. в гр. София, адрес в гр. София, ж.к.

„********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

На 27.09.2021г., в гр. София, около 21.30 часа св. Т.П. приключил работа и тръгнал да напуска трамвайно депо „Банишора“. Заедно с него била св. С.П., негова приятелка и колежка. Двамата се качили в собствения лек автомобил на св. П. „Ситроен“ с ДК № ********, който управлявал превозното средство. Автомобилът бил паркиран на вътрешния служебен паркинг за работници на депото и св. Т.П. се насочил с него към изхода на 2 паркинга. Там видял, че на изхода на паркинга има спрял л.а. „БМВ“ с ДК № ********, който бил спрял по начин, непозволяващ на лекия автомобил на св. П. да премине през изхода на паркинга. Св. П. спрял на около три метра от посочения лек автомобил и изчакал кратко време. След няколко минути водачът на лекия автомобил „БМВ“ с ДК № ******** – обвиняемият К. Ц., отворил предния ляв прозорец на автомобила си и извикал към св.Т.П. кой е, защо е спрял на паркинга и да му представи документи за самоличност. Св. Т.П. му отговорил, че няма да му представи документи, като забелязал, че в автомобила на Ц. на предната дясна седалка се намира и св.Г. П., когото познавал като служител на „Столичен електротранспорт“ ЕАД и синдикален лидер на КТ „Подкрепа“ в депото. Обв. Ц. отправил към П. обиди и псувни, на които св. П. не отвърнал. Св. П. също отправил псувни и заплахи.

Св.П. и П. усетили, че обвиняемият и св.П. лъхат на алкохол и изговарят трудно думи. Тъй като в депото се прибирал трамвай, обв. Ц. преместил автомобила си, за да може трамвайната мотриса да влезе в него. Св. П. с автомобила си напуснал паркинга и продължил движението с автомобила си по ул. „Подполковник Калитин“ с посока на движение към бул. „Ген. Н. Столетов“. В огледалото за обратно виждане видял, че лек автомобил „БМВ“ с ДК № ********, шофиран от обв. Ц., се движи след него. В един момент лекият автомобил на Ц. се изравнил с автомобила на св. П. и обв. Ц. започнал с автомобила си да притиска лекия автомобил, шофиран от св. П., към тротоара, опитвайки се по този начин да го изблъска от пътното платно за движение. Св. П. намалил скоростта на управлявания от него автомобил, като достигнал кръстовището, образувано от ул.

„Подполковник Калитин“ и бул. „Ген. Н. Столетов“, преминаването през което било регулирано от светофарна уредба, която светела с червен сигнал за посоката на движение на двете превозни средства. Св. П. спрял на червения сигнал на светофара, като в следващия момент обв. Ц. спрял с автомобила си напряко пред автомобила на П., като по този начин препречил пътя му и му отнел възможността за движение напред. Обв. К. Ц. и св. Г. П. слезли от автомобила и се приближили към автомобила, управляван от св. П., който също бил излязъл извън превозното средство заедно със св. С.П.. Обв. К. Ц. тръгнал към св. Т.П., за да се саморазправи физически с него и му заявил, че още на място ще бъде пребит и го попитал защо се опитва да избяга, като започнал да го бута с ръце по раменете към автомобила му. Св. П. се разправял със св. С.П., която се опитвала да успокои ситуацията.

Случващото се било възприето от намиращия се наблизо св. Е.К.. Той видял, че л.а. „БМВ“ засича и препречва пътя на л.а. „Ситроен“, както и че двама мъже от л.а. „БМВ“ започнали да псуват, обиждат и заплашват пътуващите в л.а. „Ситроен“, както и да се държат агресивно. Св. Е.К. първо се обадил на тел. 112. След това отишъл при спрелите автомобили и застанал между св. П. и св. П. и обв. Ц. и св. П.. Св.Е.К. усетил, че обв.Ц. и св.П. са употребили алкохол. Обв. Ц. и св. Г. П. се качили в автомобила на Ц.. Св. К. хвърлил камък по автомобила на Ц.. Последният потеглил рязко и се ударил в насип с чакъл, намиращ се на улицата. Предната регистрационна табела на автомобила „БМВ“, управляван от Ц., паднала върху насипа, където била намерена от повиканите и пристигнали на място полицейски служители от СДВР - свидетелите К. К. и К.А.. След това обв. Ц. успял да потегли с автомобила си. Св. П. подал сигнал за случая във 02 РУ-СДВР, както и докладвал на директора на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, след което подал жалба до „Човешки ресурси“.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства - събраните на досъдебното производство и възприети от СРС по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК обясненията 3 на обв. К. Ц. в хода на съдебното следствие/частично/, показанията на св. Т.П. в хода на съдебното следствие, както и показанията му от досъд.пр. /л. 12-13 от д.пр./, показанията на св. С.П. в хода на съдебното следствие, както и показанията й от досъд.пр. /л. 14-15 от д.пр./, показанията на св. К. К. от досъд.пр. /л. 18 от д.пр./, показания на св. К.А. от досъд.пр. /л. 19 от д.пр./, показанията на св. Е.К. в хода на съдебното следствие, както и показанията му от досъд.пр. /л. 20-21 от д.пр./, показания на св. Г. П. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъд.пр. /л. 22-23 от д.пр.//частично/, писмо на ОПП-СДВР /л. 26 от .д.пр./, справка за съдимост /д.пр. и съд.д./.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени. При оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Районният съд, в съответствие със изискванията на процесуалния закон, е коментирал основните доказателствени източници и е посочил съображенията си, въз основа на които е кредитирал отделни техни части и не се е доверил на други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени доказателствените материали, обосноваващи приетата фактология, без да е допуснато превратното им тълкуване.

Въззивният съд констатира, че в хода на досъдебното производство и впоследствие в съдебното производство в СРС са се оформили две групи гласни доказателствени средства даващи противоречиви сведения относно следните факти: дали обвиняемият Ц. е настигнал с управлявания от него л.а. „БВМ“ автомобила „Ситроен“, управляван от св.П., после го е притискал с автомобила си и накрая го е засякъл, като е застанал пред него и по този начин е попречил за движението му напред, дали обвиняемият Ц. е тръгнал заплашително към св.П. с цел физическа саморазправа и го е заплашвал с думи, че още сега на момента ще пострада, дали обвиняемият е бутнал с ръце в раменете св.П.. От една страна това са обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля Г. П., които отричат тези факти да са се случили, а от друга показанията на свидетелите Т.П., С.П., Е.К., които като очевидци заявяват, че обвиняемият е извършил тези действия. В подкрепа на втората група са и производните показания на дошлите по-късно полицейски служители св. К. К. и св. К.А..