Присъда № 2 от 02.03.2022, Военен съд - София

Мотиви към Присъда № 2 от 02.03.2022 година по НОХД № 103 по описа за 2021 г. на Софийския военен съд.

Подсъдимият подполковник Д. Х. Д. - главен експерт в ххх е роден на ххх, с настоящ адрес гр. ххх. Българин е и притежава българско гражданство.

Има завършено висше образование. Женен е с едно малолетно дете. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

Притежава ЕГН **********.

Подсъдимият подполковник Д. Х. Д. е на военна служба от 1995 година. На длъжност „главен експерт“ в ххх е назначен от 27.06.ххх г. За периода на службата стриктно е изпълнявал поставените му задачи в рамките на функционалните задължения по длъжностна характеристика и такива поставени му от прекия началник. Притежава добра професионална подготовка, желание за обучение и усъвършенстване стандартите за работа.

За времето на военна служба до момента е поощряван 4 (четири) пъти и е наказван 3 (три) пъти – за превишаване правата си като длъжностно лице; за неизпълнение на функционални задължения и за неизпълнение в пълен обем на задълженията си по служба. Отличаван многократно с благодарствени писма и плакети във връзка с професионалната му дейност и обществената му деятелност.

С обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура - София подсъдимият подполковник Д. Х. Д. - главен експерт в ххх е предаден на съд, за извършени престъпления по чл. 325, ал.1 НК и по чл. 131, ал.1, т.12 от НК.

Първоначално повдигнатото обвинение, при възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка, се поддържа от представителя на прокуратурата и след приключване на съдебното следствие. В обвинителната си реч прокурорът изтъква доводи, за това, че фактическата обстановка е доказана по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 от НК в размер на шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът да отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, а за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК също да бъде наложено наказание в размер на шест месеца, което да бъде отложено за срок от три години.

Пледира да бъде определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях, а именно шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66 от НК наказанието да бъде отложено за срок от три години. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че престъплението по чл. 325, ал.1 от НК се поглъща от това по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, по силата на закона подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба около средния размер, предвиден в материалния закон.

Подсъдимият подполковник Д. Х. Д. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. В ход на съдебното следствие по делото се възползва от законоустановеното си право по чл. 55 НПК и дава обяснения.

Частично оспорва фактическата обстановка. В последната си дума 1 подсъдимият моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия - адв.

Т.Р. от САК твърди, че подзащитния й не е извършил деянието в което е обвинен. Сочи аргументи в подкрепа на това, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт не е доказана от обективна и субективна страна. Пледира подзащитния й да бъде оправдан и по двете обвинения.

В хода на съдебното производство по делото с протоколно определение от 17.06.2021 г. е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от пострадалата Д. Н. М. с ЕГН ********** чрез повереника си адв. З.К. от АК – Кюстендил граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 (четири хиляди ) лева.

Пострадалата е конституирана като граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес.

Гражданският ищец и частен обвинител Д. Н. М. не се явява в съдебното заседание по делото, проведено на 02.03.2022 г. Повереникът й адв. К. сочи, че фактическата обстановка по делото е установена безспорно и деянията, за които подсъдимият подполковник Д. Х. Д. е предаден на съд са доказани от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК и по чл. 325, ал.1 от НК. Моли гражданския иск да бъде уважен изцяло, като доказан по размер и основание.

В последната си дума подсъдимият подполковник Д. Х. Д. изразява съжаление.

Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие по делото доказателства – обясненията на подсъдимия подполковник Д. Х. Д., устните и непосредствени в хода на съдебното следствие показанията на пострадалата Д. Н. М., на свидетелите К. Й. ХР., Г.А С., ИР. Б. Д., С. СТ. П., И.Й.Г., прочетените свидетелски показания на свидетелката К. Й. ХР., при условията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК в съдебното заседание по делото проведено на 02.03.2022 г.; експертното заключение и приложените доказателства, приобщени на основание чл. 283 и чл. 284 от НПК и доводите на страните, установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 05.10. ххх г., около 16.00ч. гр.л. Д. Н. М. от град Перник, заедно с майка си АНН. Г. Б. и малолетния й 7- годишен син Н.А.П., пристигнали в град Банкя с лек автомобил марка „Сеат“ модел „ Ибиза“ с рег. № ххх, управляван от Д. Н. М.. Целта им била детето да кара велосипеда си в парка, а гр.л. Д.М. и майка й да си налеят минерална вода от чешмите в центъра на града.

Когато пристигнали в град Банка, гр.л. Д.М. паркирала управлявания от нея автомобил зад паркиран лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № ххх, в непосредствена близост до парка на града. Д.М., малолетният й синът й Н.П.

2 и майка й А.Б. се разхождали в парка и центъра на града и след това се върнали към паркирания автомобил, за да вземат празни бутилки, които превозвали в колата, за да ги напълнят с минерална вода. Докато се приближавали до паркирания автомобил, Д.М. забелязала, че непознат мъж на около 50-годишна възраст вдигнал предните чистачки на колата й.

По същото време, подсъдимият подполковник Д. Х. Д., заедно със съпругата си св. К. Й. ХР. и малолетната им 4 - годишна дъщеря К. били на същото място. Паркираният пред автомобила на пострадалата Д.М., а именно лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № ххх бил собственост на подсъдимият подполковник Д. Х. Д..

Пострадалата Д.М. се отправила към него и го попитала: „Какво правите?“. Тогава забелязала, че задната чистачка на автомобила й също била вдигната. Подсъдимият бил видимо ядосан и се развикал: „Така ли се паркира? Не мога да си отворя багажника заради тебе! … Вие тъпи, некадърни перничани, не ви е мястото тука!“, както и „Майка ви гадна, мръсна – вие не трябва да излизате от Перник!.“ Тогава пострадалата М. се насочила към предната част на автомобила на подсъдимия, приближила се до предното стъкло на лекия автомобил марка „Тойота“ с рег. № ххх и направила опит да вдигне неговата чистачка, като същевременно с дясната си ръка държала чашка с царевица. Двамата си разменили реплики на висок тон. В този момент майката на пострадалата М. - й АНН. Г. Б. извадила празни туби за вода и тръгнала към чешмите, за да си нелее минерална вода, като се отдалечила се от мястото на инцидента.

Тогава подсъдимият подполковник Д. Х. Д. се насочил към Д.М. хванал и натиснал силно физически ръката й, която в този момент била поставена върху чистачката на автомобила, за да й попречи да я вдигне и я извил. Следствие на съприкосновението помежду им чашката с царевица се разсипала върху предното стъкло на лекия автомобил и го изцапала.

Пострадалата Д.М. успяла да се отскубне от подсъдимия подполковник Д., който в това време се обърнал към съпругата си свидетелката К.Х. като й подал ключовете от автомобила и й казал да се качва в него и да потеглят. Пострадалата Д.М. му казала, че се е обадила на Национален телефон „112“ и от там ще изпратят полицейски авто-патрул на мястото на инцидента. Застанала пред лекия автомобил „Тойота“ с рег. № ххх, за да попречи на водача – подсъдимият подполковник Д. Х. Д. да потегли, като целта й била по този начина да попречи на подсъдимия да си тръгне от местопроизшествието, докато на място пристигнат органите на реда.

Подсъдимият подполковник Д. Х. Д. се насочил към пострадалата М., замахнал с юмрук в областта на корема, хванал я за горнището на анцуга, извил лявата й ръка, засилил я и я блъснал в каменната стена, която се намирала зад нея. Тогава тя извикала към майка си АНН. Г. Б.: „Ти къде отиваш? Не видя ли, че ме пребиха?“. Пострадалата М. се разплакала и 3 отишла до пътя за да изчака пристигането на органите на реда.

Подсъдимият подполковник Д. влязъл в автомобила си и се обадил на Национален телефон „112“, за да съобщи за инцидента.

На място пристигнал авто-патрул (АП-240/1) в състав свидетелите ст. полицай ИР. Б. Д. и ст. полицай Г.А С., и двамата от СДВР – МВР. За да успокои обстановката подсъдимият предложил на пострадалата М. да отидат в някое заведение в град Банкя, да се почерпят и да забравят за случилото си.

Пострадалата М. категорично отказала.

Подсъдимият подполковник Д. провел разговор със свидетеля ст. полицай С. като му показал служебната си карта на военнослужещ.

Свидетелят ст. полицай С., погледнал картата и казал: „Това не Ви прави чест и говори лошо за Вас!“. Полицейският служител ИР. Б. Д., в присъствието на Г.А С., на основание чл. 65, ал.1 и ал.2 от Закона за МВР съставила протоколи за предупреждение на подсъдимия Д. Х. Д. и пострадалата Д. Н. М., да не се саморазправят и да спазват законоустановения ред в страната. Снели обяснения от лицата на място, след което ги уведомили ги какъв е реда за подаване на жалба в полицейското управление и си тръгнали от местопроизшествието, като продължили изпълнението на задълженията си по служба.

Пострадалата Д. Н. М. депозирала молба, вх. № ххх в която изложила случилото се.

Около 19.00ч. на 05.10.ххх г. пострадалата М. посетила „Пирогов“, където след медицински преглед в спешен кабинет по хирургия, ренгенография на белите дробове и сърцето и ултразвуково изследване на паренхимни органи и ретроперитонеум й било изготвено съдебномедицинско удостоверение № 469.10/ххх г. Видно от съдебномедицинската експертиза по делото, вследствие на възникнал инцидент М.Н.М. е получила следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане по гръбначната повърхност на лявата длан; кръвонасядане по гърба. Получените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, и е възможно да се получат по начин и време, както посочва пострадалата. Установените травматични увреждания са реализирали критериите на медико-биологичния признак „болка и страдание“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, тъй като се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и чл. 284 от НПК. Тя се доказва частично и от обясненията на подсъдимия подполковник Д. Х. Д. дадени в съдебното заседание по делото, проведено на 02.03.2022 г., свидетелските показания на показанията на пострадалата Д. Н. М., на свидетелката очевидец К. Й. ХР., с изключение на частта относно нараняването на пострадалата в каменната стена; показанията 4 на свидетеля Г.А С., ИР. Б. Д., С. СТ. П. и И.Й.Г.; частично прочетените свидетелски показания на свидетелката К.Х., при условията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т. 1 от НПК в съдебното заседание по делото проведено на 02.03.2022 г.; съдебно-медицинската експертиза по делото, приета в съдебното заседание по делото проведено на 18.10.2021 г. и разпита на вещото лице д-р . АСП. ЛЬ. и приложените доказателства, приобщени на основание чл. 283 и чл. 284 от НПК.

В обясненията си пред съда подсъдимият подполковник Д. Х. Д. не отрича участието си в събитията на инкриминираната дата, време и място.

Обясненията му са насочени основно към изясняване причините и мотивите на постъпката му. Настоящият съдебен състав съобрази, че обясненията му са едновременно доказателствено средство и средство за защита, необвързано със задължение за изясняване на обективната истина, а е предоставено на лицето, привлечено към наказателна отговорност за упражняване по неговото усмотрение. Изхождайки от това принципно положение, съдът подложи обясненията му на внимателна и критична преценка, в следствие на която намери, че не следва да ги кредитира изцяло. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, според които на инкриминираната дата се е намирал в град Банкя, на паркинг, на който управлявания от него лек автомобил е бил „запушен“ от автомобила на пострадалата. Правдиви са и обясненията му в частта, с която описва своето собствено емоционално състояние, като заявява „ядосах се наистина много и вдигнах чистачката на колата, която беше спряла зад мен “.