Решение № 285 от 13.12.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Шумен, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20243600100197 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...., № 19, представлявана от пълномощника юрисконсулт М.П.Д. със съдебен адрес в гр.Варна, бул. „....., № 92 против Т.

Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „....., № 15, вх.3, ет.1, ап.49. Ищецът твърди, че на 23.01.2023 г. между банката и Д.И.И. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на третото лице е предоставен банков кредит в размер на 42 820.67 лв. Погасяването на кредита е следвало да се извърши от ответника с месечни вноски, съобразно погасителния план към кредитния договор, при условията, включително размер на дължимите лихви и такси, уговорени в него. Крайният срок за погасяване на кредита е 23.01.2033 г. На същата дата между банката и ответницата е сключен договор за поръчителство. С него Т. Н. И. се е задължила да отговаря пред ищеца за изпълнение на паричните задължения на Д.И.И. по кредитния договор.

Поради обстоятелството, че кредитополучателят, след усвояването на кредита не е заплатил нито една погасителна месечна вноска на датата на падежа, вземанията на банката, произтичащи от кредитния договор са обявени за предсрочно изискуеми, за което третото лице е уведомено с писмо, получено на 10. 11.2023 г. Банката е предприела действия за събиране от длъжниците на дължимите суми по реда на заповедното производство - чл.417, ал.1, т.2 от ГПК. В резултат на това срещу кредитополучателя и поръчителя, ШРС е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп. лист по ч.г.д. № 2715/2023 г. В срока посочен в чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което, в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК. банката е предявила настоящия иск. Ищецът претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на 1 банката от ответницата в общ размер на 45 289.43 лв., от които 42 820.67 лв. – главница;

1 863.00 лв. – неплатена договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.02.2023 г. до 09.11. 2023 г.; 485.76 лв. – обезщетение за забава, от което 95.61 лв. за периода от 20.02.2023 г. до 09.11.2023 г. и 390.15 лв. за периода от 10.11.2023 г. до 05.12.2023 г., както и 120.00 лв.

– разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответницата счита, че искът е допустим, но неоснователен. Няма доказателства, вземането на ищеца е станало предсрочно изискуемо спрямо ответницата и кога е станало това. Вземането не е станало изискуемо, поради обстоятелството, че ищецът не е уведомил поръчителя. С действията си ищецът е нарушил чл.147 от ЗЗД, като е подал едновременно заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК не само срещу кредитополучателя, но и срещу поръчителят му. По делото не са представени доказателства, че кредиторът е предявил иск против длъжника в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Направено е възражение за нищожност на чл.3 от договора за поръчителство поради противоречието му със закона – чл.147, ал.1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

На 23.01.2023 г. между „Банка ДСК“ АД и Д.И.И. с постоянен и настоящ адрес в гр.

Шумен, ул. .... № 2, вх.2, ет.5, ап.34 е сключен договор за текущо потребление. Въз основа на договора, банката е предоставила на третото лице кредит в размер на 42 820.67 лв. за рефинансиране на задължения към нея (чл.1). Издължаването на кредита е следвало да се извърши на 120 месечни вноски, включващи главница и лихви, съобразно приложения към договора погасителен план (чл.2 и чл.3). Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца (чл.4). Видно от приложения към договора погасителен план, крайният срок за издължаване на кредита е 23.01.2033 г. Главницата по кредита се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5.48% годишно или 0.015% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0.06%, който при отрицателна стойност се приема за нула и фиксирана надбавка в размер на 5.42%. (чл.5).

Съгласно чл.8 от кредитния договор, кредитът е обезпечен с поръчителство и учредяване на залог по сметка. Съобразно тази клауза на 23.01.2023 г. между ищеца и ответницата е сключен договор за поръчителство, с който тя в качеството на поръчител се задължава да обезпечава изпълнението на задълженията на Д.И.И. по договор за кредит от 23.01.2023 г. Ответницата се е задължила да отговаря солидарно с Д.И.И. пред ищеца при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по кредитния договор при уговорените в него условия (чл.2). Съгласно чл.3 отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният срок за погасяване на кредита бъде продължен по съгласие между 2 кредитора и кредитополучателя.

Ищецът е изпратил до кредитополучателят писмо изх. № 01-20-27058/23.10. 2023 г., с което го е уведомил, че поради забава в погасяване на задълженията му по договора за банков кредит от 23.01.2023 г. в размер на 42 820.67 лв., банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по кредитния договор става дължима и върху нея се начислява законна лихва.

Кредитополучателят е уведомен, че банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Писмото е получено от кредитополучателя на 10.11.2023 г.

На 08.12.2023 г. по ч.г.д. № 2715/2023 г. на Районен съд – Шумен, въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение от 06. 12.2023 г. е издадена Заповед № .... за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 08.12.2023 г. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 948 от 11.12.2023 г., с който Д.И.И. и Т. Н. И. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 42 820.67 лв. главница – изискуемо задължение по договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2023 г.; сумата 1 863.00 лв. – договорна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 09.11.2023 г.; сумата 95.61 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.02.2023 г. до 09.11.2023 г.; сумата 390.15 лв. – законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до 05.12.2023 г. и сумата 120.00 лв. – дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 955.79 лв., от които 905.79 лв. – внесена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. След образуване на изпълнителното дело, ответницата е получила заповедта за изпълнение на 07.02.2024 г. и в законоустановения срок е депозирала на 26.02.2024 г. възражение по чл.414 от ГПК, за което ищецът, видно от приложеното по делото на ШРС съобщение е уведомен на 02.04.2024 г. На 30.04.2024 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си.

От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че по разплащателната сметка на кредитополучателя не са били осигурявани ежемесечно дължимите суми за заплащане на месечните погасителни вноски на определената падежна дата. Общият размер на непогасените задължения по кредитния договор към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2023 г. е 45 289.43 лв., от които усвоена и непогасена главница 42 820.67 лв., начислена и неплатена редовна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 09.11.2023 г. – 1 863.00 лв., начислено и неплатено обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 20.02.2023 г. до 09.11.2023 г. – 95.61 лв., обезщетение за периода от 10.11.2023 г. до 04.12.2023 г. – 390.15 лв. и такса изискуемост – 120 лв. По изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист, в периода от 11.04.2024 г. до 18.10.2024 г. са извършени плащания за погасяване на паричното задължение в общ размер 2 767.84 лв.

3

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление, сключен между ищецът и третото лице на 23.01.2023 г. и пасивната солидарност на Т. Н. И., възникнала, вследствие на поетото от нея, с подписването на договора за поръчителство, задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя.

Предявения иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от ответницата възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.

Разгледан по същество искът е частично основателен, поради следните съображения:

Налице е валидно сключен, между ищеца и Т. Н. И., договор за поръчителство, в предвидената, в чл.138, ал.1 от ЗЗД, писмена форма. С него ответницата е поел задължение да отговаря солидарно с Д.И.И. за изпълнението на поетите от него задължения по договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2023 г. Конкретизиран е и обема на задължението на поръчителя. Ответницата отговаря за цялото задължение на Д.И.И. по кредитния договора. В чл.1 от договора за поръчителство изрично е посочено че „…обезпечава изпълнението на задълженията на Д.И.И. …“. Договорът за банков кредит е сключен в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържа съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните по него възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на третото лице парична сума в размер на 42 820.67 лв., а то се е задължило да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ. Т.е. налице е чуждо действително задължение (чл.138, ал.2 от ЗЗД), за което поръчителят се е задължил да отговоря за изпълнението му солидарно с кредитополучателя при същите условия и обем, при които се е задължил главния длъжник.

Ищецът е изпълнил задължението си по кредитния договор и е предоставил на кредитополучателя изцяло уговорената парична сума, с която са рефинансирани задълженията му към банката – чл.1 от кредитния договор. Но кредитополучателят не е изпълнил задължението си да връща получената в заем сума, съобразно уговореното в договора. Към датата на която кредитополучателят е получил уведомлението на банката – 10.11.2023 г. не е погасена нито една от дължимите към този дата 9 бр. месечни вноски.

Принципното разрешение, залегнало в мотивите на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е че предсрочната изискуемост проявява своето действие от момента в който длъжника е получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД, отговорността на поръчителя отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу длъжника след изтичане на шест месеца от падежа на главното задължение. Срокът е краен и преклузивен – мотивите към т.4б от Тълкувателно решение № 4