Определение № 560 от 13.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 13.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500561 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с правно основание чл. 248 , ал. 1 от ГПК, вх.

№ 4280/10.06.2025г. от „Терестра-България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат Л. М. от АК-Велико Търново за допълване, евентуално за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение № 79/30.04.2025г. в частта относно разноските, дължими на въззивника за осъществено процесуално представителство в производството пред ВАпС в размер на 16 692 лв. Счита се, че макар да е било потвърдено решението на първостепенния съд, всяка от страните е подала въззивна жалба, по която насрещната страна се е бранила в производството пред въззивния съд. Сочи се, че въззивникът „ТерестраБългария“ ЕООД е сторил отделни разноски за адвокатско възнаграждение по въззивната си жалба и по подадения писмен отговор срещу въззивната жалба на другата страна, което се установява от приложените към представения пред ВАпС списък по чл. 80 ГПК и два договора за правна защита и съдействие, единият от които /договор № 25067/15.11.2024 г./ е с предмет защита в производството, образувано по въззивна жалба на дружеството, а с другият договор № 25066/15.11.2024 г. е уговорено осъществяване на защита в производството, образувано по въззивна жалба на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“. С довод за дължимост на разноските за заплатено 1 адвокатско възнаграждение за осъществена защита по въззивната жалба, подадена от насрещната страна, молителят се е позовал на съдебна практика на ВКС. Предвид резултата от инстанционния контрол, по същество се иска присъждане на разноски, сторени във въззивното производство в размер на сумата от 16 692 лв. с вкл. ДДС, по съображения, че въззивната жалба на насрещната страна е оставена без уважение.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Молбата е депозирана в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок от легитимирана страна, която има правен интерес от отправеното искане. С оглед на това същата е процесуално допустима. По същество настоящият състав я намира за основателна по следните съображения:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби: от ищеца „Терестра-България“ ЕООД – срещу отхвърлителните части на решение № 109/11.09.2024г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по гр. д. № 68/2023г по описа на съда; от ответника – „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ срещу решение № 109/11.09.2024 г., постановено по гр. д. №68/2023г. в осъдителната му част.

С обжалваното решение частично е бил уважен предявеният от „Терестра-България“ ЕООД иск за осъждане на ответника „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ да заплати на ищеца сумата от 231 363.13лв., представляваща обезщетение за вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностапнският му район, изразяващи се в унищожаване на посевите от слънчоглед и царевица, представляващи пропуснати ползи от нереализиран добив на стопанската 2021/2022г., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2023 г. до окончателното плащане на задължението на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД. Искът за разликата над присъдения размер до претендираните 464 479.44 лв., както и акцесорната претенция за лихва за забава в размер на сумата от 28 135.37 лв. са отхвърлени като неоснователни.

С решение №79/30.04.2025 г. постановено по в. гр. д. № 561/2024 г. на ВАпС, въззивният съд е потвърдил решението на ОС – Търговище в цялост, но не е присъдил разноски по съображения, че и двете въззивни жалби са неоснователни.

Безпротиворечиво е прието в практиката на ВКС /обективирана в 2 определение № 1769/09.06.2025 г. по ч. т. д. № 1024/2025 г., I т. о., определение №606/14.03.2024 г. по ч. т. д. № 338/2024 г., I т. о., определение №336/07.05.2013г. по ч. т. д. № 368/2012г., I I т. о. на ВКС и др./, че разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.

В случая срещу решение № 109/11.09.2024 г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по гр. д. № 68/2023г. са били подадени въззивни жалби и от двете насрещни страни – „Терестра-България“ ЕООД и „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“. Предвид осъществилият се резултат от инстанционния контрол /потвърждаване на решението на първостепенния съд в цялост/ не се дължат разноски на страните по собствените им въззивни жалби в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК, включващи разноски за държавни такси, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. Дължат се на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от страните разноски по защитата им във връзка с подадените от тях писмени отговори. Видно от представените доказателства „Терестра-България“ ЕООД е понесло отделни разноски по сключен договор за адвокатска услуга във връзка със защита срещу подадената от „Сдружение на ловците и риболовците 3 в Попово“ въззивна жалба. Посочените разноски са в размер на 16 629 лв. с вкл. ДДС, видно от обективираната цена в Договор за правна защита и съдействие № 25066/15.11.2024 г., съответно във фактура № 0000026214/15.11.2024 г. и платежно нареждане, приложено на л. 107 от делото на ВАпС. На „Терестра-България“ ЕООД следва да се присъди сума в размер на 16 629 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за защита по подадената от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ въззивна жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл., съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 79/30.04.2025 г. постановено по в. гр. д. № 561/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТИ като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ – сдружение, ЕИК: 125042182 ДА ЗАПЛАТИ на „Терестра-България“ ЕООД, ЕИК: 130975347 сумата в размер на 16 629 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева/, представляваща разноски за защита по подадената от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ въззивна жалба с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4