Решение № 699 от 10.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6690/2021
- Вид
- Решение № 699
- Подписан
- 10.02.2023
- В сила
- 10.02.2023
- Състав
- ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 699 гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110206690 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес /адрес/ срещу Наказателно постановление /НП/ № 20 – 4332 – 013407 от 05.08.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР /ОПП – СДВР/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в наказателното постановление, като твърди, че не е извършил вменените му административни нарушения.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
1
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 695942 от 22.06.2020 г. на мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция” при СДВР е установено, че на 25.05.2020 г., около 00.15 часа в гр. София, на бул. „България“ и бул. „П. Ю. Тодоров“ жалб. А. Ц. Д. управлявал лек автомобил „К.“ с рег. № /ххххх/ и поради недостатъчен контрол върху автомобила реализирал ПТП в лек автомобил „БМВ“ с рег. № /хххххх/, след което не изпълнил задължението си като участник в ПТП.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Б. Я. Н., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни наказания, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
2 е основателна по следните съображения:
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Касае се за общо правило за движение по пътищата, което по никакъв начин не е конкретизирано в акта и в наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Б.
Н., както и от приложените писмени доказателства /попълнена декларация от жалб. Д., протокол за ПТП № 1765801 от 25.05.2020 г., ведно със схема на ПТП към него, скица, декларация, попълнена от св. Н., и докладна записка по случая/, съдът намира, че не се установява по безспорен начин причината за настъпване на пътния инцидент. В протокола за ПТП е отбелязано единствено, че МПС 1 /с рег. № /ххххх// реализира ПТП с МПС 2 /с рег. № /хххххх//, след което напуска. В съставената по случая докладна записка по данни на св. Б. Н. се сочи, че водачът на лек автомобил „К.“ с рег. № /ххххх/ при престрояване от лява в дясна пътна лента реализирал ПТП с управлявания от Н. лек автомобил „БМВ“ с рег. № /хххххх/, след което напуснал ПТП по неустановени причини, обстоятелства и щети по дясната страна на МПС. На следващо място, единствено в протокола за ПТП е отбелязана посоката на движение на автомобилите. Това обстоятелство липсва както в акта, така и в издаденото наказателно постановление. В попълнената от св. Н. декларация същият е заявил, че лек автомобил – такси, застанал в лентата за наляво, го засякъл на светофара, като продължил направо. В разпита си пред съда св. Н. твърди, че другият водач се намирал в съседната лента за ляв завой, но при зелен сигнал на светофара в последния момент решил да продължи направо и ожулил автомобила на Н.. В попълнената декларация от жалбоподателя пък същият е заявил, че другият водач е реализирал пътния инцидент. От горното следва, че в хода на административно-наказателното производство по никакъв начин не е изяснена действителната фактическа обстановка, което е рефлектирало върху описанието на нарушението, както в акта, така и в наказателното постановление. Описанието е непълно, неточно и неясно, липсва отразяване на посоката на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, както 3 и каквито и да е обстоятелства относно движението на другия автомобил. Не са описани и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение.
В този смисъл е възможно да се изграждат различни предположения и версии, но не и безспорно установени факти за настъпило пътнотранспортно произшествие. Освен това за съда остава неясно по какъв начин актосъставителят и наказващият орган са достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, след като от материалите по административно-наказателната преписка се извличат данни за нарушение на правилата за движение при извършване на маневра, визирани в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а не за „недостатъчен контрол“ върху управляваното превозно средство.
С оглед горепосоченото съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка, което е рефлектирало върху отразеното в тях като описание на извършеното нарушение и дадената му правна квалификация. По този начин не са спазени изискванията на чл. 42, т.
4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта относно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от ЗДвП съдът намира от правна страна следното:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
На първо място, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в издаденото наказателно постановление, е отразено, че при произшествието са причинени само имуществени вреди. Действително в акта е вписано, че от нарушението са претърпени имуществени вреди, описани в 4 протокол за ПТП, но това не санира допуснатото процесуално нарушение, тъй като тези обстоятелства следва да са надлежно изложени в описателната част и на акта, и на постановлението, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства.
На следващо място, по никакъв начин не е очертано задължението, което жалбоподателят не е изпълнил като водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие. В акта за установяване на административно нарушение като описание на нарушението единствено е посочено, че жалбоподателят „реализира ПТП …, след което не изпълнява задължението си като участник в ПТП“. По този начин липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В наказателното постановление е отразено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП водачът го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията
. Следователно налице са обстоятелства, които не са включени във фактическия състав на административното обвинение, поради което е недопустимо с наказателното постановление да се въвеждат нови фактически положения.
В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административно-наказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление в цялост е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
5
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 4332 – 013407 от 05.08.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя А. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6