Определение № 529 от 25.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Пазарджик, 24.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500548 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.248 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпило е искане от въззивния жалбоподател по делото-Н. Н. А.

ЕГН-**********, изтърпяващ наказание “Доживотен затвор“ в Затвора Пазарджик, чрез пълномощника си адв. В. Н. от АК-Пазарджик, формулирано в касационната си жалба с вх.№631 от 20.01. 2023г. за изменение на въззивно решение

№447 от

09.12.2022г. постановено по в.гр.д.

№20225200500548/2022г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, в частта за разноските. Твърди, че независимо от изхода на спора, разглеждащ се по реда на Закона за защита от дискриминация , в това производство не се присъждат суми за сторени разноски за процесуално представителство на страна в чиято полза е разрешен спора, поради което не счита, че следва да бъде ангажирана отговорността му за разноски към насрещната страна в размер на присъдени 80лв за юрисконсултско възнаграждение на ГД ИН-С..

Моли да се измени решението в тази част и се отхвърли искането за присъждане на разноски.

Насрещната по спора страна в отговора си на касационната жалба излага доводи за правилност на въззивното решение в частта за разноските.

Моли да не се уважава молбата.

1

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С влязло в законна сила въззивно решение №447 от 09.12.2022г. постановено по въззивно гр.д.№548/2022г. на Пазарджишки окръжен съд /недопуснато до касационно обжалване- определение № 2814 от 04.10. 2023г. по гр.д.№1071/2023г. по описа на ВКС на РБ, Четвърто г.о./, е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №618 от 02.06.2022г. и определение №1690 от 16.08.2022г. по гр.д.№20225220100142 по описа на съда за 2022г., с което са отхвърлени исковете по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр., предявени от ищеца Н. Н. А. против ГДИН-С. за установяване, че в периода 14.04.2014г.-18.09.202г. администрацията на затвора в гр.Пазарджик, подчинена на ответника, е нарушила правото на ищеца за равенство в третирането в сравнени с лишените от свобода в затворите в гр.С., грС.З., гр.Л., гр.Б. дол тъй като за разлика от тях, в него не му е разрешено да ползва устройства за възпроизвеждане на аудиофайлове в МРЗ формат/МРЗ player/ и файлове в МР4 формат устройства за съхраняване на информация в електронна форма-2бр. флаш памет с музика и филми, както и слушалки без микрофон, което нарушение е основано на признака лично положение, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения С първоинстанционното решение са присадени разноски за юрисконсулт в полза на ответника в размер на 80лв., като с потвърденото от въззивната инстанция определение №1690 от 16.08.2022г. е оставено без уважение искането на ищеца Н. Н. А. за изменение на решение №618 от 02.06.2022г. по гр.д.№142/2022г. на РС-Пазарджик в частта за разноските.

Молбата на Н. А. за изменение на въззивното решение №447 от 09.12.2022г. в частта за разноските /инкорпорирана в касационната му жалба с вх.№631 от 20.01.2023г./ е допустима, но по същество е изцяло неоснователна.

Цитираната съдебна практика от молителя не е актуална.

Основен принцип в производствата развиващи се по ЗЗДискр. е, че съгласно чл. 75. ал.2 за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските дължими на съда са за сметка на бюджета на съда.

2

Следователно независимо от изхода на делото страните не дължат държавни такси и разноски на съда, които са за сметка на бюджета на съдебната власт

Като специален закон ЗЗДискр има приоритетно приложение по отношение присъждането на разноски по реда на общия ГПК.

Това обаче не се отнася за разноските на страната, която е спечелила делото и същите са за сметка на другата страна загубила делото. Това в пълна сила се отнася и за разноските за юрисконсултско възнаграждение, когато спечелилата страна е защитавана от юрисконсулт-в случая ответника по исковете по ЗЗДискр. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието.

Цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВКС-решение №871 от 20.01.2011г. по гр.д.№1452/2009г. на Върховния касационен съд на Р Б, четвърто г.о., е неактуална, несъответна на закона и е изоставена.

Категоричната новата съдебна практика след 2011г. не поставя знак за равенство между недължимостта на държавните такси и разноски в полза на съда с тези дължими разноски , включително за адвокат или за юрисконсулт, защитавал спечелилата делото страна от загубилата страна в спора. По въпроса за отговорността на ищеца да възстанови на насрещната страна съдебно-деловодните разноски при отхвърляне на иска по чл.74 от ЗЗдискр., е посочено че нормата на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. е аналогична на чл.83 от НПК, чл. 359 от КТ, §35 от ЗСПЗЗ относно иска по §4и от ЗСПЗЗ; чл.7 ал.1 ,изр.3 от ЗВСОНИ и други, съгласно които разпоредби ищците не внасят държавни такси по делото, а разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.

Правилата уреждат отношенията на ищците с фиска, но не ги освобождават от задължението да възстановят на насрещната страна по спора направените разходи, когато искът е изцяло или частично неоснователен. Тези разходи на страната, в чиято полза е разрешен спорът, само защото е имала процесуалното положение на ответник, не мога да останат за нейна сметка, нито й се възстановяват от държавата. Смисълът на уредбата по чл.78 от ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъдил по спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на подобно обезщетение за съдебно3 деловодните разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото – чл.78 ал.2 от ГПК, както и че нормата на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. по своя характер и естество, както и предназначение улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца. Посочено е още, че разпоредбата на чл.75 ал.2 от Закона за защита от дискриминация урежда отношенията на ищците по искове и предоставяне на защита срещу деяния, осъществяващи дискриминация, но не ги освобождават от задължението да възстановят на насрещната страна сторените от нея разноски, съобразно изхода на спора, с оглед на което съдът е присъдил разноски, доколкото в ЗЗДискр. е прието, ,че ищците по искове по ЗЗДискр. са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по сметката на съда, но не и от отговорността им за разноски по отношение на насрещната страна по спора, при неблагоприятен изход на делото за тях. Нормата на чл.75 ал.1 от ЗЗДискр. не предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца. Производството по ЗЗДискр. е безплатно и ищецът не дължи държавна такса нито при предявяване на иска, съответно при подаване на жалба, нито по-късно с оглед резултата по спора. Разноските са за сметка на бюджета, което не се отнася за дължимостта на разноските направени от насрещната страна предвид изхода на спора. Разпореденото в чл.75 от ЗЗдискр. не изключва отговорността на ищеца да възстанови на противната страна сторените по делото съдебно-деловодни разноски, ако искът бъде отхвърлен. ВКС на РБ приема, че нормата на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. не изключва общият принцип, залегнал и в други разпоредби като чл.83 от ГПК , чл.359 от КТ, § 35 ЗСПЗЗ, съгласно който разходите на страната, спечелила делото се възстановяват от насрещната страна, тъй като имуществената й сфера е намалена поради направените разходи за защита в съдебното производство. Смисълът на това законодателно разрешение, залегнало в чл.78 от ГПК от което чл.75 ал.2 от ЗЗдискр. не прави изключение, е обезщетяване на страната за средствата, с които се е обеднила, вследствие участието й в съдебния спор, наложено от заведения срещу нея иск. Улесняването на достъпва до правосъдие се реализира по реда на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. чрез 4 освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за събиране на поисканите доказателства, но не и от разноските на другата страна – в случая направените от ответницата разноски за адвокатска защита или възнаграждение за юрисконсулт. Съдът може да освободи страната от разноски, относими към държавните такси и разноските за събиране на доказателства, свързани с провеждането на съдебното производство, но не и от разноските за адвокатска защита /по аргумент на чл.83 от ГПК/.

Неоснователно е и позоваването на решение по гр.д.№1452/2009г. на състав на ІV г. о. на ВКС, което отразява практика, която е преодоляна с по – нова практика на състави на ВКС – решение по гр.д.№4328/2015г. и решение по гр.д.№ 4328/2015г. и решение по гр.д.№ 5663/2013г. на състави на ІV г. о., чиито разрешения се споделят и от настоящия въззивен граждански състав на Окръжен съд Пазарджик.

В този смисъл са и Определение № 62 от 6.02.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 3045/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 151 от 13.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1350/2016 г., III г. о., ГК; определение №595 от 22.07. 2019г. на ВКС по гр.д.№109/2019г.-III г.о.; определение №18 от 27.01. 2020г. на ВКС по гр. д. № 1177/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 217 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2732/2021 г., IV г. о., ГК и други/.

И още по въпроса за дължимостта на съдебно-деловодни разноски от ищеца в производствата по ЗЗДискр. -въззивното решение, с което ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение е изцяло съобразено с цитираната от касатора съдебна практика. В решение №192 от 25.06.2014г. по гр. д. № 5663/2013 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че нормата на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. е аналогична на чл.83 от ГПК; Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК.-Разпореденото в чл.75 от ЗЗДискр. не изключва отговорността на ищеца да възстанови на противната страна сторените по делото съдебно-деловодни разноски, ако искът бъде отхвърлен /Определение № 342 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2749/2019 г., II т. о., ТК, ; Определение № 221 от 25.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2019 г., III г. о., ГК, и други/.

Предвид изложеното молбата на ищеца Н. А. за изменение на въззивното решение в частта за разноските ще следва да се остави без уважение като неоснователна. Страната-ищец дължи на общо основание 5 разноските за юрисконсулт за въззивната инстанция предвид изхода на правния спор пред тази инстанция, който е в полза на насрещната страна ГДИН.

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивния жалбоподател по делото -Н. Н. А. ЕГН-**********, изтърпяващ наказание “Доживотен затвор“ в Затвора Пазарджик, чрез пълномощника си адв. В. Н. от АКПазарджик, формулирано в касационната си жалба с вх.№631 от 20.01.2023г. за изменение на въззивно решение №447 от 09.12. 2022г. постановено по в.гр.д.№20225200500548/2022г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, в частта за присъдените в полза на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 80лв.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6