Определение № 99 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Стефка Т. Михова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500048 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД против Разпореждане № 31341/07.11.2024, пост. по ч.гр.д.№ 16998/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. Г. Х. за сумата от 2800лв. главница за периода 22.12.2022-25.05.2025г., 1412,41лв. договорна лихва за периода 22.12.2022г.-31.01.2024г., 699,83лв. обезщетение за забава за периода 23.12.2022г. до подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място счита, че обжалвания акт е в противоречие със съдебна практика на други окръжни съдилища относно необходимото съдържание на заявлението. Отделно от това сочи и че неправилно не е приложена нормата на чл.23 от ГПК. Счита че съдът следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство само ако самото нарушение е видно от самия потребителски договор. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със 1 заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между цедента „ Ти би ай“ ЕАД и кредитополучателя К. Х.. От същия се установява, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит №7053292388, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 2000лв., както и е финансирал застрахователна премия по две застраховки в общ размер на 885,24лв. при лихвен процент от 41,09%.

Посочено в договора е и че годишния процент на разходите е 48,72%. , като общо дължимата сума е 5063,39лв.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че заявителят не е изпълнил указанията, дадени от съда да посочи извършвани ли са частични плащания и ако да – какво е погасено с тях. Отделно е приел наличие на евентуално неравноправни клаузи в договора, който е потребителски, доколкото липсва посочване на методика за определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и сума за застраховка на плащанията. Посочил е и , че заявителят не е изпълнил указанията да посочи какво е заплатено по договора, за да се прецени при съмнения за неравноправни клаузи какъв е размерът на остатъчната главница. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че по отношение на ГПР в процесния договор може да се направи обосновано предположение за превишаване на законовия максимум, т.к. посоченият размер го доближава. Неоснователен е доводът на заповедния съд, че следва да се посочват компонентите, които изграждат ГПР, т.к. същите са нормативно определени, а ОПЛ е фиксиран. От клаузите в конкретния договор, обаче, не може да се направи извод, дали застраховката е включена в общия размер на ГПР. В същото време тази сума за застраховка е включена към главницата в общия погасителен план / видно от аритметичния сбор между отпуснатата в заем сума и сумата за застраховка/. Видно е и че общата сума за връщане надвишава два пъти размера на отпуснатия кредит, като този факт не може да бъде обяснен с размера на възнаградителната лихва. Въпросът дали действително е налице неравноправна клауза в потребителския договор, обаче, може да получи своя еднозначен отговор единствено в едно състезателно производство при събиране на необходимите доказателства. Поради изложеното съдът намира, че може да направи предположение за евентуално неравноправни клаузи в процесния договор с оглед изискването на чл.10 и чл.11 от ЗПК.

В производството по чл.410 от ГПК съдът не извършва проверка на съществуването на вземането, а е длъжен да издаде заповед само въз основа на 2 заявлението на страната. Когато претендираното вземане се основава на потребителски договор, то се дължи и проверка за евентуално неравноправни клаузи, но само до степен на първоначална такава, т.е на очевидна вероятност за наличие на неравноправно третиране на потребителя. В случая се установява подобна хипотеза, като този въпрос може да бъде разрешен едва след събиране на доказателства в едно състезателно производство.

Не може да бъде приложена нормата и на чл.23 от ЗПК – присъждане на чистата стойност на кредита, доколкото заявителят не е посочил какви плащания са извършвани по договора, т.е. няма как към момента да бъде определена каква е невърнатата част от главницата.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 31341/07.11.2024, пост. по ч.гр.д.№ 16998/24, ПдРС

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3