Решение № 14274 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14274 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20251110154538 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Т. Б. А. **** срещу К. И. Г., ЕГН:**********, адрес: *****.

Ищецът твърди, че на 27.03.2024 г. сключил Договор за потребителски кредит № ****** с ответника К. И. Г., въз основа на който му предоставил сума в размер на 4050,60 лв. В допълнение на това кредитиполучателят пожелал да сключи застраховка „Защита живот агент“ в размер на 1913,40 лв., като общото крайно задължение по Договора възлизало на 11 649,87 лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 194,16 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 194,13 лв. Посочва, че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,15 %. Твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.01.2025 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.01.2025 г., 15.02.2025 г., 15.03.2025 г. Сочи, че изпратил уведомление до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, получено лично от него на 27.06.2025 г.

С оглед гореизложеното моли за признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 5806,46 лв., от които: 2410,26 евро (4714,05 лв.) - главница, 518,50 евро (1014,09 лв.)- договорна лихва за периода от 15.01.2025 г. до 27.06.2025 г., 40,04 евро (78,32 лв.)- обезщетение за забава за периода 15.01.2025 г. до 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (18.08.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1137/2025 г. по 1 описа на Районен съд- Козлодуй.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че сключения договор за кредит между страните е нищожен. Посочва, че в договора не е описано как е изчислен размера на кредита, което му попречило да вземе информирано решение при сключването му. Твърди, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, изразяващи се в застрахователни премии. Оспорва да е давал съгласие за сключване на договор за застраховка, поради което счита неправилно, че ищецът е включил дължимата застрахователна премия в главницата по кредита. Счита, че сключването на договор за застраховка е било задължително условие за отпускането на процесния кредит. Твърди, че при сключването на кредита е било предварително обозначено кои полета следва да зачертае. Счита, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин досежно всички негови съществени елементи - също самостоятелно основание за недействителност. Твърди, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: 1) наличието на валиден договор за потребителски кредит между ищеца и ответника; 2) клаузите от договора да са валидни, като не са неравноправни и не противоречат на императивните материалноправни норми; 3) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 4) усвояване на парични суми по договора за кредит в твърдения от ищеца размер; 5) осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по целия кредит, както и надлежното й обявяване на длъжника.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че при подписване на процесния договор за кредит е бил въведен в заблуждение, че сключения договор за кредит е нищожен поради противоречие на закона и грешно посочен ГПР, а при установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.

СЪДЪТ е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от 2 доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следните обстоятелства: 1) на 27.03.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ****** между ищеца и ответника със посоченото в исковата молба съдържание.

Съобразно вмененото от закона правомощие на съда да проверява валидността на договора и противоречието на същия с императивни правни норми и добрите нрави, съдът намира следното:

По отношение действителността на процесния договор, приложение намират разпоредбите на Закон за потребителския кредит и на Закон за защита на потребителите.

В чл. 22 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) са изброени хипотезите, в които договорът за потребителски кредит е нищожен, а именно при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. Същият съдържа информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, разходите по кредита, лихвения процент, като настоящият състав намира, че са удовлетворени и изискванията за представяне на погасителен план, съответно – че договорът съответства на условията за действителност, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 11 и 12 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Същевременно обаче, съдът намира, че не е спазена императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй като в размер на ГПР по договора не е включена сумата, дължима като застрахователна премия - 1913,40 лв. Включвайки този разход ГПР е 164,85 %, съгласно съдебносчетоводната експертиза.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователната премия представлява общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР, в случаите, в 3 които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /например срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и т.н. /. В този смисъл обстоятелството, че е в договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното.

В настоящия случай, въпреки че в договора за кредит е посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставянето на кредита, размерът на застрахователната премия е предварително определен, и е включен в главницата по договора за кредит, като кредиторът е действал като застрахователен посредник. Тези обстоятелства обуславят извод, че сключването на договор за застраховка е било задължително условие за предоставянето на кредит при посочените условия, а клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.

Предвид изложеното, разходът за застрахователна премия е следвало да бъде включен в ГПР по кредита.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело **** П К Б, посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Поради това, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.

Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, поради отсъствието на съществен елемент на договора за потребителски кредит - а именно клауза, коректно посочваща годишния процент на разходите, договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК , вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК . При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК , потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, и с оглед заключението на съдебносчетоводната експертиза, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК следва да бъде уважен частично, като от главница по кредита в размер на 3000 лева, бъдат приспаднати направените плащания в размер на 1362,89 лева. Така дължимата към момента главница по договора за кредит възлиза на 1637,11 лева, равняващи се на 837,04 евро, до който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част следва да бъде 4 отхвърлен.

По разноските:

Право на разноски има всяка страна.

Ищецът претендира: в исковото производство - Юрк,възнаграждение, което съдът определя на 51,13 евро, както и депозит вещо лице 110,00 евро., ДТ - 50,47 евро и в заповедното производство - Юрк,възнаграждение, което съдът определя на 25,56 евро и ДТ - 50,47 евро.

Ответникът претендира разноски: няма списък с разноски, видим е разхода от 130,00 евро за експертиза.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че К. И. Г., ЕГН:**********, дължи на Т. Б. А. ****, сумата от 837,04 евро, равняващи се на 1637,11 лева - останала непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 18.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ****** Р.с.-К., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата над 837,04 евро, равняващи се на 1637,11 лева до предявения размер от 2410,26 евро (4714,05 лв.) - главница, 518,50 евро (1014,09 лв.)- договорна лихва за периода от 15.01.2025 г. до 27.06.2025 г., 40,04 евро (78,32 лв.)- обезщетение за забава за периода 15.01.2025 г. до 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху горницата главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (18.08.2025 г.) до окончателното плащане.