Решение № 203 от 04.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ихтиман, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101281 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 срещу П. Л. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на парични вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че претендираното вземане произтича от Договор за паричен заем кредирект № * от 04.02.2020г., сключен между „Сити Кеш“ ООД – кредитор и П. Л. М. – кредитополучател, по силата на който последният е получил сума в размер на 300 лева, която е следвало да върне на 6 броя погасителни вноски в срок до 04.08.2020г.

Сочи се, че е бил договорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,44%. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния договор за кредит. Посочено е, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания по договора за кредит на „АПС БЕТА България“ ЕООД, като се твърди, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия от страна на цесионера, по силата на упълномощаване от предишния кредитор.

Поради неизпълнение на процесните вземания, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по силата на което е образувано ч.гр.д.

*/25г. по описа на Районен съд – Ихтиман. По същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № */27.03.2025г., съгласно която длъжникът П. Л. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на кредитора „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК * суми в размер на 300,00 лева - главница по Договор за паричен заем кредирект № * от 04.02.2020 г., 45,46 лева - договорна лихва, дължима за периода от 04.02.2020 г. до 04.08.2020 г., 107,89 лева лихва за забава, дължима за периода от 04.08.2020 г. до 29.01.2025 г., законна лихва върху главницата, дължима за периода от датата на подаване на заявлението в съда - 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 25,00 лева - разноски за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

1

Във връзка с дадени указания от заповедния съд депозирана исковата молба, с която се претендира, по отношение на ответника, да се установи, че същият дължи на ищеца посочените по-горе суми, като се претендират сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК препис от исковата молба не е бил връчен на ответника, тъй като последният не е бил намерен на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, както и при липса на актуален трудов договор, поради което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.

1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е назначен особен представител. Същият е депозирал отговор на исковата молба, по силата на който счита иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение, че е претендираното в настоящото производство процесно вземане има периодичен характер, поради за него е приложима кратката тригодишна погасителна давност, която особеният представител на ответника счита, че е изтекла на 06.08.2023г. Поради изложеното, счита исковите претенции за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ */2025 г. по описа на РС-Ихтиман, по което срещу ответника е издадена № */27.03.2025г., за сума в размер на 300,00 лева - главница по Договор за паричен заем кредирект № * от 04.02.2020 г., 45,46 лева - договорна лихва, дължима за периода от 04.02.2020 г. до 04.08.2020 г., 107,89 лева - лихва за забава, дължима за периода от 04.08.2020 г. до 29.01.2025 г., законна лихва върху главницата, дължима за периода от датата на подаване на заявлението в съда - 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 25,00 лева - разноски за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

След като длъжникът не е намерен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес и няма сключен трудов договор на заявителя е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземане.

По делото е представен Договор за паричен заем кредирект № *, сключен на 04.02.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и П. Л. М., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума от 300 лева за срок от 6 месеца, който е следвало да бъде погасен при 6 вноски, с падеж на задължението 04.08.2020 г. при годишен лихвен процент от 40,05 %, и годишен процент на разходите – 48,44 %.

Представени са и Общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми "Кредирект", предоставени чрез интернет, както разписка за извършено плащане от 04.02.2020 г., с наредител „Сити кеш“ ООД и получател П. Л. М. за сумата 300 лева. с посочено основание заем съгласно договор *.

От приложените по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2012 г. се установява, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД свои вземания, които са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Към договора за цесия е приложено и извлечение от приложение № 1, в което е описано вземане спрямо П. Л. М. по договор № *, чийто остатък за главница е 300 лева, а за лихва – 40,46 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.

Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на 2 страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и П. М. по договор за паричен заем /кредит/; получаването на сумата и падежа на задължението за връщането й.

Ищецът е частен правоприемник на кредитора по договор за паричен заем по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. За редовността на извършената цесия е ирелевантно обстоятелството дали същата е била съобщена на длъжника. В случая с връчването на исковата молба той е узнал за извършеното прехвърляне на вземането, независимо от обстоятелството, че уведомлението за извършената цесия не е връчена лично на длъжника, а на назначения му по реда на чл. 47 ГПК особен представител.

Прехвърлянето на вземането е породило действието си, защото особеният представител има същите права и задължения, които има и упълномощеният такъв, с изключение на правата, за упражняването на които се изисква специално упълномощаване. Затова връчването на книжа и документи на особения представител, назначен по реда на чл. 47 ГПК, ще породи предвиденото в закона процесуално действие, но ако от него произтичат и материални последици те ще се считат валидно настъпили. (в този смисъл и решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС и решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС).

Съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По аргумент от посочената разпоредба тази двустранна сделка е реална и неформална, като елемент от фактическия състав е предаването на заемната сума или заместимите вещи. Възникването на валиден договор за заем обаче е обусловено от постигането на съгласие относно елементите, формиращи същественото му съдържание - а именно получаване на паричните средства при поемане на задължение за тяхното връщане.

Ищецът твърди договорът за кредит е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно приетите по делото Общи условия за предоставяне на заеми "Кредирект" кандидатстването за предоставения кредит се извършва посредством създадена електронна форма, намираща се на сайта на кредитодателя, на уеб сайт или в локален офис на трето лице партньор.

В Закона за потребителския кредит е предвидена подобна възможност по силата та чл. 5, ал. 9 и ал. 13 ЗПК, доколкото договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР.

Според чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

В чл. 18, ал. 1 ЗПФУР е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР се прилага чл. 293 ТЗ, а за 3 електронните изявления – Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

В случая в правоотношенията между страните е приложим Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), в който в чл. 33, т.

35 е предвидено, че „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУИ), а "електронно изявление" от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУИ) В хода на настоящото производство за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани документи договор за кредит и Общи условия към него.

Настоящият състав приема, че ищецът не успя да докаже, че кредитодателят е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, а именно - че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора чрез установяване на получено от ответника електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване заем в претендирания размер. Представеният от ищеца неподписан документ лог-файл, съдържащ изгодни за страната обстоятелства, не установява разменени между кредитора и ответника електронни изявления с твърдяното съдържание - подаване на заявление за кандидатстване за кредит по описания в общите условия начин, изпращане на проект на договора и общите условия на електронна поща на ответника и потвърждаване или съгласие от негова страна под каквато и да е форма. Затова и съдът не може да приеме, че между първоначалния кредитор и длъжника е било възникнало валидно облигационно правоотношение във връзка със сключен договор за заем, по силата на което ответникът да дължи на цесионера получената в заем сума, ведно с уговорената договорна лихва.