Решение № 300 от 27.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Кюстендил, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20241500500532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. В. В. – взискател по изпълнително дело № 20207430400252 по описа на частен съдебен изпълнител Елица Христова, с рег. № 743 в регистъра на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 08.08.2024 г., с което на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено производството по изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че препис от процесното постановление, не му е бил връчен, с което е допуснато процесуално нарушение. Изтъква, че ЧСИ не изпълнявал надлежно задълженията си по чл. 431, ал. 3 ГПК, което наложило да бъде сезиран с множество молби за изискване на справки от ТД на НАП- гр. София, относно публичните задължения на длъжника. Последните били необходими за извършване на преценка за наличие на хипотезата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, доколкото постъпващите суми щели да послужат за погасяване на задълженията му към НАП. Поддържа, че съобщението на ЧСИ до НАП не било връчено по реда на ГПК, а молбата на жалбоподателя с вх. № 14696/27.09.2023 г. била оставена без уважение, въпреки че в постъпилия от НАП отговор не се съдържала пълната изискана за длъжника информация, което наложило такава да бъде отново изискана с молба вх. № 1219/18.01.2024 г. Счита, че с искането, обективирано в последната молба и с отговора на ЧСИ с изх. № СИ/29.01.2024 г. е прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С оглед 1 изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника В. Д. Н., с което се оспорва жалбата като неоснователна и се моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че извършването на справки и проучването на публичните задължения на длъжника, не представлява изпълнителен способ.

Сочи се, че годно изпълнително действие от вида на посочените в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за срок по-голям от две години по процесното дело, не е било извършвано.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че подаваните молби за извършване на справки за наличието на публични вземания на длъжника не представляват искане за изпълнителни действия по смисъла на ГПК.

Кюстендилският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 05.03.2020 г. е образувано на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изпълнително дело № 252/2020 г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 в регистъра на КЧСИ като продължение на производството, развиващо се по изп. дело № 114/2013 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова /друг съдебен изпълнител в същия район на действие/, последното образувано въз основа на молба, вх. № 00734/22.04.2013 г., подадена от В. В. В. срещу В. Д. Н. за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя суми, съгласно изпълнителен лист от 22.04.2013 г., издаден по НОХД № 1513/2007 г. по описа на РС-Кюстендил.

С молба от 06.08.2020 г., взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки при БНБ за банковите сметки на длъжника.

На 06.08.2020 г. по изпълнителното дело е входирана справка с вх. № 9426 за банкови сметки сейфове на физическо лице, изпратена до ЧСИ от БНБ.

С молба от 10.08.2020 г., взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД.

Със запорно съобщение от 12.08.2020 г. органът по принудителното изпълнение е наложил запор върху всички вземания на длъжника по банкови сметки, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД до размера на дълга му по изпълнителното дело.

Със запорно съобщение от 12.08.2020 г. органът по принудителното изпълнение е наложил запор върху всички вземания на длъжника по банкови 2 сметки, разкрити в „УниКредит Булбанк“ АД до размера на дълга му по изпълнителното дело.

С молба, с вх. № 5799/28.03.2022 г., взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде изискана от ТД на НАП справка 1/ за публичните задължения на длъжника с посочване на основание, период, размер на главница и лихва; 2/ за образувани изпълнителни дела и предприети принудителни действия за събиране на публични държавни вземания срещу длъжника; 3/ за постъпвало възражение от длъжника за недължимост на съответните задължения поради погасяването им по давност.

Изискано е и представено по изпълнителното дело Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по чл. 191 ДОПК с изх. № 100372201979752/13.04.2022 г., издадено от ТД на НАП – София (вх.

№ 7712/27.04.2022 г.) .

С молба, вх. № 8306/05.06.2023 г., взискателят е отправил отново искане до органа по принудително изпълнение за изискване от ТД на НАП на справка с горепосоченото съдържание.

По делото е постъпило Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по чл. 191 ДОПК с изх. № 100372302640074/09.06.2023 г., издадено от ТД на НАП – София (вх. № 9631/27.04.2022 г.).

В молба, вх. № 14969/27.09.2023г., взискателят отново е поискал от съдебния изпълнител да изиска от ТД на НАП справка за същите факти и обстоятелства, поискани и с молбата му вх. № 8306/05.06.2023 г., тъй като е счел, че съобщението на ЧСИ, с което е изискано последното удостоверение е било ненадлежно връчено и по делото няма постъпил отговор от ТД на НАП.

С резолюция от същата дата, написана на ръка и обективирана върху молбата на взискателя, съдебният изпълнител е отбелязал, че съобщението е връчено, а изисканото удостоверение по чл. 191 ДОПК е получено, като е посочен и неговият входящ номер - вх. № 9631/27.04.2022 г.

На 18.01.2024 г. е постъпила молба вх. № 1219, в която взискателят е посочил, че полученото от ТД на НАП-София удостоверение не съдържа нужната за защита на правата му информация, с оглед на което е отправил поредно искане към съдебния изпълнител да изиска от ТД на НАП-София нова справка, която да има посоченото в молба вх. № 8306/05.06.2023 г., съдържание.

Със съобщение с изх. № 1516/19.01.2024 г., съдебният изпълнител е отправил до ТД на НАП-София искане за издаване на основание чл. 191 от ДОПК на удостоверение, което да съдържа посоченото от взискателя съдържание, като е приложил и копие от подадената от него молба.

В отговор от ТД на НАП-София, е представена справка изх. № СИ 7021/29.01.2024 г. (вх. № 2156/31.01.2024 г.) и Удостоверение за наличие или 3 липса на задължения и обезпечителни мерки изх.

№

10037240078522/26.01.2024 г. Същите са били получени от взискателя на 01.02.2024 г.

С молба, вх. № 16401/08.08.2024 г. длъжникът В. Д. Н. е направил искане да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

С постановление от 08.08.2024 г., предмет на разглеждане в настоящото производство, съдебният изпълнител е констатирал, че в периода от 10.08.2020 г. до 08.08.2024 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, сл. 1, т. 8 ГПК.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма правото да го преустанови.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно-релевантни факти. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния 4 изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно, всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство.

В настоящия случай се установява, че последното предприето от органа по принудително изпълнение действие, прекъсващо течението на процесуалния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е налагането на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки от 12.08.2020 г. След тази дата не са извършвани други изпълнителни действия, които да са довели до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Подадените от взискателя молби за извършване на справки от ТД на НАП относно публичните задължения на длъжника не налагат различен извод. Те не съдържат искане за прилагане на определен изпълнителен способ, поради което тези молби не представляват такива за извършването „същински“ изпълнителни действия по см. на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС. В посоченото тълкувателно решение ясно са изброени изпълнителните действия, като изрично е посочено, че справките не се считат за такива, поради което молби, с които е поискано единствено извършването на справки не прекъсват срока за настъпване на перемпция. В случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е започнал да тече от 12.08.2020 г. и е изтекъл на 12.08.2022 г., поради което се налага извод, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано от 13.08.2022 г. и това прекратяване правилно е констатирано с обжалваното постановление.