Решение № 5635 от 17.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5635 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100506751 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20075291/19.10.2023 г. по гр. д. № 22731/2019 г. по описа на СРС, 70 състав е намалено, на основание чл. 30 ЗН завещателно разпореждане, извършено от наследодателя М.Т.И., починал на 16.03.2017, направено със саморъчно завещание от 11.10.2013 г., вписано под акт № 24, том II, вх. рег. № 4072, д. № 7 „з“/2018, рег. № 4072/02.04.2018 г. по описа на Служба по вписванията, гр. София, в полза на Т. Д. З., родена на **** г., руска гражданка до размер от 2/3 идеални части като възстановява запазената част на Н. М. И. от наследството на М.Т.И., състоящо се от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 86, находящ се в гр. София, район Сердика, ж.к.

Фондови жилища, ул. ****, със застроена площ от 60,47 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: стълбище, двор, ап. № 85, двор и съседи по схема от кадастралната карта: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори ***, № ***, под обекта №

***, над обекта № ***, заедно с избено

1 помещение № 15 с площ 3,00 кв.м., заедно с 2,053 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, т. I, рег. № 1156, нот.д. № 101/2013 г. на Нотариус № 263 на Нотариалната камара и на Служба по вписванията вх. рег. № 11204, акт № 146, т. ХХVI, д. № 8686/2013 г., имотна партида № 255358, в размер на 1/3 идеална част. С решението е допуснато на основание чл. 34 от ЗС извършване на делба на описания недвижим имот между следните съделители и при следните квоти: 1/3 идеална част за Н. М. И. и 2/3 идеални части за Т. Д. З.. Т. З. е осъдена да заплати на Н. М. И. сумата от 745 лева – сторени разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25011328/15.03.2023 г., подадена от Т. Д. З., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът З. поддържа, че предявените искове са недопустими и неоснователни. На първо място, посочва, че исковете са недопустими, тъй като за ищцата не бил налице правен интерес от воденето на делото по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК. Такъв интерес не бил обоснован, а това било предпоставка за допустимост. Не били посочени основания за наличието на съсобственост, поради което и производството било недопустимо. Поддържа, че иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН не може да бъде съединен, респективно разгледан в производството по допускане на делбата, тъй като към момента на предявяване на иска съсобственост не е съществувала. Посочва, че съсобствеността е следвало да бъде налице към момента на подаване на исковата молба. Съдът имал задължение да следи служебно за наличието на съсобственост, а това не било сторено от първоинстанционния съд. Моли да бъде прието, че исковете са недопустими и производството по делото прекратено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25020166/12.05.2023 г., подаден от Н. М. И., с който заявява, че оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа, че съдът е постановил правилно решение като е съобразил становищата на страните, събраните доказателства и приложимата съдебна практика Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 22731/2019 г. по описа на СРС, 70 състав е образувано по искова молба, подадена от Н. М. И. против Т. Д. З., с която е предявен иск за делба на недвижим имот, съединен с иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството.

Ищцата твърди, че е наследник по закон на М.Т.И.. Твърди, че наследодателят й на 19.03.2013 г. е купил следния недвижим имот: с.амостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 86, находящ се в гр. София, район Сердика, ж.к.

Фондови жилища, ул. ****, със застроена площ от 60,47 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: стълбище, двор, ап. № 85, двор и съседи по схема от кадастралната карта: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори ***, № ***, под обекта №

***, над обекта № ***, заедно с избено помещение № 15 с площ 3,00 кв.м., заедно с 2,053 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, т. I, рег. № 1156, нот.д. № 101/2013 г. на Нотариус № 263 на Нотариалната камара и на Служба по вписванията вх. рег. № 11204, акт № 146, т. ХХVI, д. № 8686/2013 г., имотна партида № 255358. Твърди, че към момента на покупко-продажбата М.Т.И. е разведен и след сключване на договора сключва граждански брак с ответницата Т. Д. З.. М.Т.И. починал на 16.03.2017 г. като оставил като наследници по закон страните, но със саморъчно завещание от 11.10.2013 г. завещал на ответницата всичките си недвижими имущества, които се състоят от процесния имот. Завещанието било обявено на 02.04.2018 г. На 11.04.2018 г.

З. се снабдила с констативен нотариален акт. Поддържа, че като наследник на М.Т.И. с право на запазена част в размер на 1/3 идеална част от неговото имущество и поради това, че тази запазена част е накърнена, то моли да бъде намалено завещателното разпореждане, да бъде възстановена запазената й част, както и да бъде допусната делба на недвижимия имот.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Т. Д.

3

Загибалома, с който заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че те са недопустими, тъй като липсвал правен интерес у ищцата от воденето на делото. Не се сочели доказателства за съществуване на съсобственост, а съединяването на исковете било недопустимо. Поддържа, че съсобствеността следвало да съществува към момента на предявяване на исковата молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение съдът е приел, че страните са наследници по закона на М.Т.И., който към момента на откриване на наследството е притежавал процесния имот, ищцата като негова дъщеря има право на запазена част от наследството му, поради което е намалил завещателното разпореждане, направено с универсално завещание до размер на 1/3 и е допуснал делба при дялове 1/3 и 2/3 за страните.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

С въззивната жалба са въведени доводи за недопустимост на постановеното решение поради липса на правен интерес на ищцата от водене на делото. Тези доводи се поддържат, въпреки че с Определение № 5549/14.06.2022 г. по гр.д. № 6010/2022 г. по описа на СГС, като е отменено Определение от 16.12.2021 г., постановено по гр.д. № 22731/2019 г. по описа на СРС, 59 състав, въззивният съд е посочил, че е налице както правен интерес, а така също и че е допустимо съединяване на исковете за делба и конститутивния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството.

Действително настоящият въззивен състав не е обвързан от постановеното определение и дължи самостоятелна проверка и произнасяне по допустимостта на предявените искове, поради което следва да бъде посочено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 69 от Закона за наследството всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената разпоредба се прилага и във връзка с чл. 34 от Закона за собствеността, която също предвижда възможността всеки 4 един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона изключения. Правният интерес на ищцата следва да бъде изведен от изложените от нея твърдения в исковата молба, а именно, че е дъщеря на починалия наследодател (завещател), като това твърдение се установява и от представените към исковата молба доказателства. Дали е възникнала и съществува съсобственост между страните е въпрос, по който съдът дължи произнасяне с акт по съществото на спора, а не във връзка с неговата допустимост, доколкото това е включено в предмета на решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК.

Допустимо е и обективното съединяване на иска по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството с иска за делба. Съгласно чл. 343 от ГПК в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Следователно законът изрично допуска разглеждане на конститутивен иск заедно с иска за делба, поради което и доводите на въззивника, че това съединяване е недопустимо се явяват неоснователни.

По отношение на правилността на решението, във въззивната жалба е изложен единствено довод, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като към момента на предявяване на исковата молба не е съществувала съсобственост. Обективното съединяване на иска за намаляване на завещателно разпореждане и неговото уважаване имат за последица възникване на съсобственост между страните и доколкото това съединяване е допустимо, то правилно първоинстанционният съд като е уважил предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството е допуснал делба на недвижимия имот при посочените квоти.

Въззивният съд, доколкото не са изложени други доводи за неправилност на постановеното решение, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По изложените съображения, обжалваното решение правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

5 е допустимо и

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20075291/19.10.2023 г. по гр. д.

№ 22731/2019 г. по описа на СРС, 70 състав.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6