Определение № 37415 от 13.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37415 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110109256 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с последваща молба от 24.07.2026 г., подадени от Д. В. В. срещу „Д.......“ ЕООД, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 00000033/02.04.2026 г. на работодателя, и неговата отмяна; и 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 661,55 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.04.2026 г. до 04.05.2026 г., ведно със законната лихва за периода от 06.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищцата поддържа, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на трудов договор с № 00000037/19.12.2025 г., по което заемала длъжността „помощник кухня заведение за бързо хранене (сандвич артист)“. Със заповед № 00000033/02.04.2026 г. на управителя на „Д.......“ ЕООД, трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване, считано от 03.04.2026 г. Ищцата оспорва законосъобразността на извършеното уволнение и поддържа, че работодателят е упражнил предоставеното му право по чл.

71, ал. 1 КТ в противоречие с неговото предназначение и в нарушение на принципа на добросъвестност, закрепен в чл. 8, ал. 1 КТ. Не с оглед проверка на професионалната пригодност, а като формално средство за прекратяване на трудовото правоотношение след упражняване от нейна страна на трудови права. Твърди, че вследствие на незаконното й уволнение е останала без работа за периода от 03.04.2026 г. до 04.05.2026 г., поради което ответникът й дължал и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Посочва, че последното получено в пълен размер брутно трудово възнаграждение е било в размер на 1213 лева, равняващи се на 620,19 евро, съгласно сключено между страните допълнително споразумение № 00000031/30.12.2025 г. По така изложените доводи, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира и присъждане на направените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Д.......“ ЕООД.

По разпределението на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1 съществувало между страните трудово правоотношение и неговото прекратяване, както и да установи оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ конкретни факт и обстоятелства, на които основава твърдението си за злоупотреба с право, респективно недобросъвестно упражняване от работодателя на правото на прекратяване, а от своя страна ответникът следва да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ, а именно: 1) да е налице валидно уговорена клауза в трудовия договор, в която да е определена срок за изпитване в полза на работодателя, т. е. възможността в определен период от време, работодателят да може да извърши преценка дали работникът или служителя има квалификацията и може да изпълнява уговорените трудови функции; 2) работодателят да е упражнил преобразуващото си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, чрез едностранно адресирано волеизявление до насрещната страна, което да е направено в уговорения срок за изпитване.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, като на доказване подлежи и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия период, за който претендира обезщетение.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил с исковата молба и уточнителна молба от 24.07.2026 г., относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като доказателствената им стойност подлежи на изследване по същество на спора.

С оглед процесуалното поведение на ответника, по останалите доказателствени искания на ищеца съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

О БЯ ВЯ ВА на страните доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия период, за който претендира обезщетение.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА проинасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за първото по делото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им 2

УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 30.11.2026 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3