Решение № 239 от 03.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Разлог, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101740 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от С.М.С., ЕГН*, адрес: *, ч/з адв. Д.В.М., АК-П., с адрес: *, с/у „Ф.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, с И.В.Д., Д.В.Н..

В ИМ се твърди, че на 23.03.2023 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за предоставяне на потреб. кредит №*, по силата на който е получил в собственост сумата от 800.00 лв., при лихва от 184.00 лева, при ГПР: 49.11%, ГЛП: 23.33%, при срок на кредита от 12 на брой вноски.

Посочва се, че съгласно т.4.3 от Стандартен европейски формат при кандидатстване, Кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител)предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, като ако Кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи за Кредитополучателя ще бъдат от 760.00 лева. Твърди се, че съгласно чл.5 от ДОГОBOР №*/23.03.2023 г. за предоставяне на потреб. кредит, ищецът е следвало да сключи Договор за гаранция с дружество предложено от кредитора с цел да бъде обезпечен, сключеният ДОГОBOР №*/23.03.2023 г. за предоставяне на потреб. кредит. По сключения Договор за гаранция, ищецът следвало да заплати сумата от 760.00 лева, което ясно е разписано в Стандартния европейски формуляр в точка 4.3.

Сочи се, че в условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от ДОГОBOР №*/23.03.2023 г. за предоставяне на потреб. кредит, сключен с „Ф.Б.“ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

На първо място ищецът счита процесния договор за нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, - Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди, че нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

На следващо място ищецът счита, че процесният договор е нищожен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1, във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2, във 1 вр. с чл.21, и чл.22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР, е неточен и подвеждащ, липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Излага също, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

Наред с това счита, че Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира ч/з Договор за гаранция от 760.00 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Поради посоченото е предявен иск, с който се иска от съда да приеме за установено, че сключеният м/у страните Договор да потреб. кредит №*/13.05.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК.

Поради изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че сключеният м/у страните ДОГОBOР №*/23.03.2023 г. за предоставяне на потреб. кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

При условията на евентуалност на предявения иск за прогласяване нищожността на договора, е предявен иск за прогласяване нищожността, на клаузата на чл.5 от ДОГОBOР №*/23.03.2023 г. за предоставяне на потреб. кредит, сключен м/у страните, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В определения от закона едномесечен срок е представен писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени с/у правилната страна - М.Б., а не „Ф.Б.“ЕООД.

Излага, че твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП, са неоснователни. Чл.5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М.Б., които ищецът е приел доброволно.

Сочи, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.Б.“е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и претендира разноски.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира предявените искове за допустими. Липсват процесуални пречки, съответно налице са всички положителни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. След като ищецът твърди да е страна по потреб. договор, то той винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият или клауза от него е действителна или не.

По изложените съображения съдът счита предявените искове за допустими.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото сключването на процесния Договор за предоставяне на потреб. кредит №*, неговото конкретно съдържание - права и задължения на страните, както и посочените основания за нищожност - уговаряне на възнаграждение за предоставяне на поръчителство в посочения в ИМ размер и че следва да се включи като „общ разход по кредита“, неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл.19, ал.4 ЗПК. В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорената договорна клауза, ч/з установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл.11 ЗПК, както и следва да докаже, че посоченият ГПР в договора 2 отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

Сключеният м/у ищеца и ответника договор е потреб., поради което намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потреб. кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, ч/з извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Преценката относно действителността на договора за потреб. кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, в 2 посоки - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потреб. кредит е недействителен. Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл.10, ал.1 от ЗПК, същият отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК, - съдържа дата и място на сключване, т.2 - вид на предоставения кредит, т.3 и 4 - индивидуализиращи страните белези, т.6 - срок на договора за кредит, т.7 - посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските м/у различните неизплатени суми - само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.

Настоящият състав намира, че процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед потреб. му хар-р, съдът дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи, а съобразно ТР 1/2020 г. на ВКС - и за нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдът приема, че неравноправна клауза от договора за заем се явява клаузата за обезпечение на процесния договор за предоставяне на гаранция, тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и която води до значително неравновесие м/у правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тази клауза е във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че се създава привилегия в полза на търговеца. Съгласно чл.16 ЗПК, кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на длъжника към момента на сключване на договора. Ако оценката на длъжника е лоша, вместо да сключи договор, кредиторът може да откаже да предостави кредит съгласно чл.18 ЗПК. Включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника в/у последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск обаче следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за потреб. кредит и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до 3 значително неравновесие м/у правата и задълженията на кредитора и потребителя. Видно от приложения по делото погасителен план възнаграждението за гарант не е включено при изчисляване на уговорения в случая ГПР, а включването му в него най-вероятно ще обоснове размер, надвишаващ размера на чл.19 ЗПК. Принципът е, че при формиране на ГПР в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потреб. кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя. Възнаграждението за гарант представлява разход, свързан с договора за кредит, който води до оскъпяване на кредита и увеличаване размера на задълженията. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата по кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във вр. с това поръчителство представляват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ето защо, стойността на възнаграждението за гарант трябва да бъде включено и при определяне на ГПР в договора за кредит, тъй като е част от него. Горното обосновава нищожност на договора за потреб. кредит, поради противоречие с разпоредбата на чл.19 ЗПК. Съгласно практиката на Съда на ЕС - например Решение от 21.03.2024 г. по дело №C-714/2022 г., посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както и непосочването на този процент.