Решение № 241 от 03.12.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Сливница, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20211890100910 по описа за 2021 година

Й. В. П., ЕГН **********, е предявила против Е. А. М., ЕГН **********, иск по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 21, ал.4 от СК, с който иска да бъде признато по отношение на ответника, че същият няма съвместен принос върху закупените от нея по време на брака недвижими имоти и същите да бъдат признати от съда за нейна изключителна собственост.

Ищцата заявява, че на 27.05.1995 г. е сключила граждански брак с ответника, за което бил съставен акт за сключен граждански брак № 0020/ 27.05.1995 г. в град С., район „В.". От брака си имат родени две деца: М. Е.ева М.а, ЕГН **********, и С. Е.ева М.а, ЕГН **********. Заявява, че след раждането на втората им дъщеря, между тях настъпило пълно отчуждение, тъй като ответникът не работил и не помагал по никакъв начин финансово на семейството си, а предпочитал да употребява алкохол и да излиза навън с приятели. Ищцата заявява, че същият се прибирал късно вечерта и не обръщал никакво внимание на членовете на семейството си, същите никога не са вечеряли заедно или споделяли някакъв вид семейна идилия, и нормален пълноценен живот. Ответникът отказвал да заплаща сметките в домакинството, а на ищцата, във финансов аспект и при отглеждане на децата, й помагали единствено родителите й, тъй като ответникът не се грижел за тях, нито помагал в домакинството. Въпреки неразбирателството между тях, ищцата заявява, че все пак е полагала грижи за ответника. Сочи, че след 1 смъртта на баща й настъпил окончателен прелом в отношенията им с ответника, тъй като той отново бил незаинтересован от случилото се, като започнал все по-често да отсъства от дома им, и ищцата спряла грижите си за него, като страните дори не спели в едно легло. Изтъква, че последната им среща се случила на 02.11.2011 г., като тогава той събрал вещите си и се изнесъл от семейното им жилище. Ищцата твърди, че ответникът имал извънбрачна връзка от години и от напускането на жилището им той не се е върнал повече, като дори прекъснал всякакви контакти с децата им, и в продължение на шест години не заплащал никакви суми за издръжката им, нито предоставял средства за издръжката на домакинството. Всички разноски в течение на годините покрай децата и домакинството били поети от ищцата.

Ищцата сочи, че с баща си имала силна емоционална връзка, а след смъртта му единствено тя се е грижила за майка си, тъй като брат й бил дезинтересиран от нея.

Посочва, също така, че по-голямата част от съзнателния й живот е свързан с дома им в с. Г., затова след смъртта на баща си, закупила от майка си притежаваните от нея ид. части от следните недвижими имоти: 1) 4/6 ид. части от ½ ид. част от УПИ XI-69, от кв. 11, по плана на с. Г., община Д., Софийска област, целият с площ от 752 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ XII-70, УПИ XIII-69 и УПИ Х-68, при реално ползване на северната половина на имота, заедно с 4/6 ид. части от втори жилищен етаж, от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, в режим на търпимост, обособен като самостоятелно жилище, с отделен вход от северната страна, със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две стаи, ведно със северното мазе, с отделен вход от север, с декларирана площ от 12 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от построената в северозападната част на имота масивна едноетажна второстепенна сграда – лятна кухня, в режим на търпимост, със застроена площ от 28 кв.м., и 2) 4/6 ид. ч. от ½ ид. част от незастроен урегулиран поземлен имот XIII-69, от кв. 11, по плана на с. Г., община Д., Софийска област, целият с площ от 540 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ XIV-411, УПИ Х-68, УПИ ХI-69 и УПИ ХII-70.

Сделките били обективирани в Нотариален акт вх. рег. № 791/26.06.2012 г., акт № 179, том III, дело 600, и Нотариален акт вх. рег. № 790/26.06.2012 г., акт № 178, том III, дело № 599, съставени от нотариус Г.Ч. - Нотариус, с район на действие – PC-Сливница, вписан под № 634 в регистъра на НК.

Ищцата сочи, че е предявила иск за прекратяване на брака едва на 18.06.2015 г., тъй като сама се грижела за децата и близките си, поради което 2 била затруднена. Посочва, че с Решение № 166572/07.07.2017 г. бракът между страните бил прекратен и родителските права върху непълнолетното дете - С.

М.а, се предоставили за упражняване на майката, ведно с ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „И.", ул. „Т. И.", бл. *, ВХ. *, ЕТ.

*, АП. *, като за ползването му същата била осъдена на основание чл. 57, ал. 2 СК да заплаща месечен наем в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева.

Заявява, че след този период бащата започнал да проявява интерес към децата си, купувал им скъпи подаръци и започнал да проявява желание да се среща с тях, като в отношенията си действал в противовес с поведението на майката към децата, и разрешавал всичко, което било забранено спрямо възрастта им.

Твърди, че детето С. М.а проявила желание да живее при бащата, но същият живеел с друга жена, а тя била отглеждана от баба си по бащина линия в друго жилище, без никакъв контрол върху нея. Сочи, че с Решение № 8094/28.11.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 14663/2017 г. по описа на СГС, упражняването на родителските права по отношение на детето С. М.а било предоставено на бащата, а тя - майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Ищцата заявява, че се заела със снабдяването с документите за наследствените имоти, находящи се в с. Г., което било реализирано изцяло с нейни средства и труд, а за втория етаж от ДМЖС и за лятната кухня, тъй като нямало строителни книжа, и не били нанесени в кадастралния план, наела геодезист, за заснемане на имотите, във връзка с установяване на търпимостта им.

Ищцата твърди, че има прекъсване на физическата, духовна и икономическа връзка между нея и ответника от 02 ноември 2010 г., макар формално да са били обвързани с граждански брак до 28.11.2019 г. Излага становище, че фактическата раздяла между нея и бившия й съпруг датира от 2010 г., като общият принос на двамата съпрузи по отношение на придобитото по време на брака им недвижимо имущество в с. Г., и в трите му форми е изключен, тъй като същото не е придобито в принос и усилия на двамата съпрузи. Заявява, че процесните имоти следва да бъдат нейна индивидуална собственост, цитира съдебна практика.

Предвид изложеното, ищцата счита, че за нея има правен интерес от предявяване на иска, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът няма принос за придобиването на процесните имоти и респективно – същите не съставляват семейна имуществена общност. Моли, при уважаване на иска, същата да бъде призната 3 за собственик на имотите, съобразно прехвърлените й идеални части.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си – адв.

С. Х.. Поддържа исковата претенция, така, както е предявена и моли да бъде уважена. Излага подробни съображения. Претендира присъждане на направените от нея разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Е. А. М., с ЕГН **********, призован при условията на чл. 47 от ГПК, чрез назначения му особен представител – адв. Д. Г. – САК, е депозирал писмен отговор. Същият счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, като я оспорва изцяло.

Сочи, че процесните имоти са придобити изцяло на данъчна оценка, с цел избягване на бъдещи претенции от брата на ищцата, и същите са явяват СИО.

Излага становище, че ответникът се е грижил за децата си, като твърденията за прекъснати отношения между него и децата се оборва от твърденията на ищцата за заведени дела за издръжка, и впоследствие – предоставяне на родителските права на бащата по отношение на детето С. М.а.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител – адв. Д. Г. – САК, който оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото безспорно са установени следните обстоятелства, а именно: че ищцата Й. В. П. и ответникът Е. А. М. са били сключили граждански брак в гр. С. на 27.05.1995 г., за който е бил съставен Акт за сключен граждански брак № 0020/27.05.1995 г. в гр. С., район „В.“. По време на брака им, им се родили две деца – М. Е.ева М.а, ЕГН ********** и С. Е.ева М.а, ЕГН **********.

Установи се, също така, че този брак е прекратен със съдебно решение № 166572/07.07.2017 г. по гр. д. № 34039/2015 г. на Софийски районен съд, като съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни, а родителските права по отношение на непълнолетното тогава дете С. Е.ева М.а са били предоставени на майката /ищцата по настоящото производство/ а бащата /ответникът по настоящото дело/ е бил осъден да заплаща на своето дете ежемесечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Семейното жилище е било предоставено за ползване на майката, като същата е била осъдена на основание чл. 57, ал.2 от СК да заплаща месечен наем на бащата за ползването на семейното жилище в размер 4 на 140 /сто и четиридесет/ лева. Това решение на СРС е било частично отменено с Решение № 8094/28.11.2019 г. на СГС /по в. гр. д. № 14663/2017 г./, с което родителските права по отношение на детето С. Е.ева М.а са предоставени на бащата Е. М., при когото то да живее, като е определен режим на лични отношения с майката. Последната е била осъдена да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. В тази насока са приложените копия на решение № 166572/07.07.2017 г. по гр. д. № 34039/2015 г. на Софийски районен съд и Решение № 8094/28.11.2019 г. на СГС /по в. гр. д. № 14663/2017 г./.

Установи се, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том II, peг. № 1263, н. д. № 167/2012 г. на нотариус Г.Ч., вписан под № 634 в регистъра на НК, майката на ищцата – М.К.Г. е продала на ищцата в настоящото производство, притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от ½ ид. част от незастроен урегулиран поземлен имот XIII-69, от кв. 11, по плана на с. Г., община Д., Софийска област, целият с площ от 540 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ XIV-411, УПИ Х-68, УПИ ХI-69 и УПИ ХII-70, за сумата от 1000 /хиляда/ лева, при данъчна оценка на продаваните ид. части в размер на 688,87 лева /шестстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/.

Установи се, също така, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том II, peг. № 1264, н. д. № 168/2012 г. на нотариус Г.Ч., вписан под № 634 в регистъра на НК, майката на ищцата – М.К.Г. е продала на ищцата в настоящото производство, притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от ½ ид. част от УПИ XI-69, от кв. 11, по плана на с. Г., община Д., Софийска област, целият с площ от 752 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ XII70, УПИ XIII-69 и УПИ Х-68, при реално ползване на северната половина на имота, заедно с 4/6 ид. части от втори жилищен етаж, от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, в режим на търпимост, обособен като самостоятелно жилище, с отделен вход от северната страна, със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две стаи, ведно със северното мазе, с отделен вход от север, с декларирана площ от 12 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от построената в северозападната част на имота масивна едноетажна второстепенна сграда – лятна кухня, в режим на търпимост, със застроена площ от 28 кв.м., за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, при данъчна оценка на продаваните ид. части в размер на 2732,51 лева /две хиляди седемстотин тридесет и два лева и петдесет и една стотинки/.

По делото като свидетел е разпитана М.К.Г., която е майка на ищцата в 5 настоящото производство. Същата обяснява, че ответникът Е. М., бивш съпруг на дъщеря й Й., се е изнесъл от семейното жилище, изоставяйки съпругата и децата си през ноември 2011 г., след панахидата по случай една година от смъртта на съпруга й. Свидетелката сочи, че ответникът е оставил много задължения на ищцата, в т.ч. неплатени сметки за ток, парно, вода, входни такси. Твърди, че до 2017 г., когато е взел при себе си дъщеря си С., ответникът не е търсил нито съпругата, нито децата си, не е полагал никакви грижи за тях, не е осигурявал никакви средства, необходими за училищните им нужди, като свидетелката сочи, че ситуацията в семейството на дъщеря й е била такава не само след изнасянето на ответника, но и преди това. Сочи, че е давала на дъщеря си своята пенсия, за да й помага финансово, а самата Й. е ходила в един частен дом да гледа едно детенце за 2-3 часа дневно, за да успява да покрива нуждите на семейството си.