Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1357 от 18.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11901/2024
Вид
Решение № 1357
Подписан
18.04.2026
В сила
18.04.2026
Състав
НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110211901 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба от жалбоподателя „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ ет.2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис представлявано от В. Т. - Изпълнителен директор, депозирана чрез ст. мегиджър,Правен отдел, М. Л. срещу Наказателно постановление/НП/ № НП-СО-ТИ-Ю-24-26КИ-045/12.07.2024 г., издадено от Кмета на Столична община, с което на основание чл. 23, вр. с чл.

22 ал. 1, вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на територията на Столична община (Наредбата) е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение по чл. 10 ал. 5 от Наредбата.

Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като твърди, че същото е издадено при съществено противоречие с процесуалните правила и с материалния закон. Сочи, се, че срещу АУАН е депозирано възражение, което не е било взето предвид от АНО. Сочи се, че АНО не е не е установил кога е отстранена аварията, като нито в АУАН, нито в НП е посочено кога са започнали и кога са приключили работите по отстраняване на аварията, което 1 било необходимо, за да се твърди изобщо извършено нарушение на чл. 10, ал.

5 от Наредбата. Сочи се, че след приключване на ремотните дейности всички изкопи са запълнени със скален материал до ниво на околните пътища. В условията на евентуалност моли да бъде приложен чл. 28 отт ЗАНН и да бъде счетено нарушението като маловажен случай.

В съдебното заседание, жалбоподателят, не се явява, не се явява и процесуалния му представител ст. ***, Правен отдел М. Л.. От същата е постъпила молба, с която освен становещо па даване ход на делото е изразила и станвоище по същество. С молба се поддържа изцяло депозирана жалба.

Отново се акцентира върху обстоятелство, че АНО не е посочил кога са приключили ремонтините дейности и какви мерки не са взети за безопасното преминаване на гражданите, за да се приеме че е извършено нарушение по чл.

10, ал. 5 от Наредбата. Претендира са за отмяна на НП. В условията ан еветуалност за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, Кмет на Столична община, редовно призована, се представлява от юрк. С. П., с пълномощно по делото. Моли съда да потвърди изцяло НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното Наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2024г. около 13:30 часа е било извършена проверка от служители на Столичния инспекторат, на адрес в гр. София, район „Сердика“, ж.к. „Фондови жилища“, ул. „Скопия“, бл. 212, вх. Д които са констатирали, че жалбоподателя „***“ АД е извършвало авариен ремонт на сградно водопроводно отклонение, като по време на ремонта до пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък не е осигурило безопасна проходимост за преминаващите граждани и превозните средства.

Горепосочения участък не е бил сигнализиран и обезопасен с пътни знаци по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

2

За проверката е бил съставен констативен протокол КП № 240007668/22.02.2024 г. и е изготвен и приложен снимков материал.

Въз основа на него е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 24-26КИ-045/26.03.2024 г. от св. М. Т. И., на длъжност „главен инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община, с който е посочено, че на посочената дата и място жалбоподателя *** АД са извършили нарушение чл. 10, ал. 5 от Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на територията на Столична община. Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН е постъпило възражение от жалбоподателя, които е посочил, че в АУАН не посочен основния факт, а именно кога е отстранена аварията, за да е налице изобщо неизпълнение на задълженията му съответно цитираното нарушение.

На 12.07.2024 г. въз основа на АУАН е издадено процесното Наказателно постановление, с което за описано нарушението жалбоподателя е санкциониран, съгласно чл. 23 вр. с чл. 22 ал. 1, вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на Столична община (Наредбата) е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000/хиляда/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: Свидетелски показания на св. М. Т. И.; писмени доказателства: Наказателно постановление/НП/ НП-СО-ТИ-Ю-24-26КИ045/12.07.2024 г., Акт за установяване на административно нарушение № 2426КИ-045/26.03.2024 г., Констативен протокол КП № 24- 0007668/22.02.2024 г., Длъжностна характеристика на М. Т. И.,График за аварийновъзстановителната дейност на „***“ АД за СО Район Сердика; веществено доказателство: Снимки - 2 броя и останалите материали по делото.

Съдът кредитира дадените свидетелски показания на св. М. Т. И., като същите кореспондират при анализа заедно и поотделно със събрания доказателствен материал. От покозанията на свидетелката И., която е и съставила АУАН се установява, че последната е извършила текуш контрол на 22.02.2024г. около 13:30 часа на административния адрес посочен в акта. При 3 проверката е констатирано, че е извършено разкопаване пред блока и е извършен ремонт на водопроводно отклонениеот жалбоподателя.

Свидетелката сочи, че разкопаването е било засипано с трошляк, но настилката не е възстановено. Твърди, че настилката е била от каменни тротоарни плочи, които не са били обратно поставени, а са били струпани отстрани, за което са направени снимки. Свидетелката отбелязва, че отделно от това, тъй като водопроводното отклонение пресича и пешеходна алея, където също има засегнат участък и там настилката също не е било възстановена. Свидетлката сочи, че не знае кога са били извършени ремонтните дейности, но *** уведомява районната администрация за предстоящи ремонтни дейност, като твърди, че такова уведомяване в случая за този район е имало и съгласно графика, той е бил предвиден за периода от 21.11.2023г. до 26.11.2023г. Съдът намира показанията на свидетелката за последователни, еднопосочни, логични и правдоподобни. Същите се подкрепят и от представената по делото График за аварийновъзстановителната дейност на „***“ АД за СО Район Сердика. Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства, като същите кореспондират помежду си, както и с дадените показания на св. М. Т. И..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата от ***“ ЕАД е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя- аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата на заеманата длъжност (доказана и с подписаната от лицето длъжностна характеристика), доколкото чл. 23 от цитираната наредба, въз основа на издадените актове за установяване на административни нарушения или неизпълнени задължения, 4 съставени от длъжностни лица на Столичната общинска администрация, включително районните администрации и Столичен инспекторат, се издават наказателни постановления от Кмета на Столична община или негов заместник. Компетентността на актосъставителя произтича от самата наредба.

НП е издадено от кмета на СО, чиято компетентност също произтича от наредбата

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице чрез негов представител, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок п о чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

При съставянето НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити.

Издадено и в предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок.

Съгласно чл. 10 ал. 5 от Наредбата: В случаите по чл. 5, ал. 7, както и когато възстановяването на последиците от аварията е обективно невъзможно да бъде завършено в кратък срок (до един ден), операторите, предприятията и експлоатационните дружества са длъжни да осигурят за срока на ремонта до пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък, безопасна проходимост за гражданите и превозните средства по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

Видно от приложените веществени доказателства - Снимка, както и от показанията на разпитания по делото актосъставител, настилката не е била възстановена, като деянието от обективна страна се характеризира с бездействие от страна на дружеството-жалбоподател, което се явява безспорно установено по делото, противно на твърденията на дружеството жалбоподател. Действително в АУН и НП не е посочено кога е извършен ремонта. Свидетелката И., сочи, че не знае кога точно извършен ремонта на водопроводното отклонение, тъй като не е присъствала. По делото бе 5 установено, че ремонтинте дейности за процения участък са били предвидени, планирани за времето от 21.11.2023г. до 26.11.2023г. Т.е ремотните дейности е предвидено да са били приключили три месеца преди проверката осъществена от свидтелката И.. Предвид тези констатации, и доколкото дружеството жалбоподател не е могло да приключи ремотните дейности за един ден е било длъжно да постъви съответните сигнализации до пълното възстановяване на настилката. В случая настилката включва и бетонните тротоарни плочи, като само със засипване на изкопа с трошляк жалбоподателя не е изпълнил задържението си за пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък.

С оглед факта, че юридическите лица носят обективна отговорност за извършените нарушения, не следва да се изследва въпросът за субективната страна на деянието.

По отношение на наказанието, санкционната норма на чл. 22 ал. 1 от Наредбата предвижда наказание "имуществена санкция" от 1000 до 5000 лева за юридическите лица, които не са спазили изискванията, неизпълнение на задълженията си или извършили нарушения по Наредбата. В случая по отношение на жалбоподателя е наложено наказание в минимален размер и съдът следва да го потвърди.

Не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава по своя характер с липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.